Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2707 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1600/2026
Вид
Решение № 2707
Подписан
24.04.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2707 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100501600 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 23635 от 24.12.2025 г. по гр.д. № 25096/2025 г. по описа на СРС, 61 с-в, е осъден „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 2002999615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3254,94 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 22.10.2024 г. в гр. Стара Загора, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 29.04.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 93,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2025 г. до 28.04.2025 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с 1 установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.

Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е установено по несъмнен начин, че обезщетените от ищеца имуществени вреди нанесени на увредения лек автомобил се намират в причинно-следствена връзка с описания механизъм ПТП и са причинени именно от процесното събитие. Според ответника, приетата САТЕ не дава категоричен отговор за механизъм на настъпване на ПТП и причинените от него вреди, а показанията на свидетеля Д.М.Д. е дал коренно различни показания. Сочените обстоятелства, според въззивника, налагат преразглеждане на въпроса за вината за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него, в т.ч. претенцията на ищеца.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗД Евроинс“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на 2 увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/ при условията на пълно и главно доказване. Доводите на ответника в обратния смисъл, настоящия състав намира за неоснователни.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, СРС е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско “ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** към момента на реализиране на риска – пътно-транспортно произшествие – 22.10.2024 г.; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********РВ; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско +“ в сочения в исковата молба размер – 3239.94 лв.

Доводите на въззивника, че в проведеното производство не е установен механизъм на настъпване на ПТП, в т.ч. вината за него, настоящият състав намира за неоснователни.

От представения пред първата инстанция двустранен констативен протокол за ПТП от 22.10.2024 г. се установява, че на посочената дата около 13:20 часа, в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********РВ, управляван от свидетеля Д.Д., и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, управляван от свидетеля Х.С.. В протокола е удостоверена схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара. Протоколът е подписан от двамата водачи, като свидетелят Д.Д. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.

Чрез показанията на свидетеля Х.С.С., водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** и удостовереното в съставения двустранен протокол за ПТП се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно: На 22.10.2024 г. около 13:20 часа, при влизане в гр. Стара Загора от гр. Казанлък, на обиколното откъм мол-а, по бул. „Никола Петков“ свидетелят Х.С.С. е подал ляв мигач, за да навлезе в насрещното движение и да се включи в движението по пътя за гр. Бургас. В този момент чул шум от спирачки и автомобилът му бил ударен от идващия отзад лек 3 автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********РВ управляван от свидетеля Д.М.Д.. След удара управляваният от свидетеля С. лек автомобил се завъртял, другият останал в платното за движение.

Този механизъм се потвърждава и от дадените констатации от експерта по САТЕ приета пред първата инстанция, в които е посочено, че вината за ПТП принадлежи на водача на лекия автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********РВ - свидетеля Д.М.Д., тъй като същият е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, така че да не настъпи удар със спрелия пред него лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** управляван от свидетеля Х.С.С..

За обосноваване на сочените изводи, които и първата инстанция е формирала въз основа на правилно установена фактическа обстановка по спора, настоящият състав не дава вяра на показанията на свидетеля Д.М.Д. в частта, с която същият е заявил, че лекия автомобил „Ауди“, модел „А6“ е извършил внезапна маневра от най дясната лента за движение в най-лявата с оглед извършване на обратен завой срещу отбивката на бензиностанция „Петрол“. В тази част показанията му са противоречиви, не съответстват на показанията на другия свидетел Х.С.С. и на удостовереното в съставения протокол за ПТП, както и на установените увреждания по двата автомобила с оглед така описания механизъм на ПТП в пряка причинно-следствена връзка с който се намират. Както е посочил свидетеля Х.С.С., при изготвяне на двустранния протокол са присъствали и служители на КАТ, а в съставения протокол свидетелят Д. е посочил, че е виновен за настъпване на ПТП. Същевременно свидетелят С. е посочил, че споделената от свидетеля Д. причина за настъпване на удара е липсата му на концентрация при управлението на автомобила поради разсейване с телефона. Както правилно е посочил в постановеното решение СРС, в случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП - с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********РВ относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на този неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Съгласно решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на II т.о. протоколът за станалото ПТП доказва че материализираното в него изявление изхожда от лицето, подписало протокола, т.е. документът се ползва с формална доказателствена сила.

Освен с формална доказателствена сила протоколът, като свидетелстващ документ, материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва 4 механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В същия смисъл са и решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на І т.о., решение № 110/04.09.13 г. по т.д. № 194/12 г. на ІІ т.о., решение № 98/25.06.12 г. по т.д. № 750/11 г. на ІІ т.о., решение № 711/22.10.08 г. по т.д. № 395/08 г. на ІІ т.о.

С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК даденото от експерта по САТЕ заключение пред първата инстанция само в частта, в която е посочено, че ПТП е настъпило при описания механизъм на ПТП и по вина на водача на лекия автомобил „Ауди А4“. Този извод съдът формира при съобразяване от една страна, че при изготвяне на САТЕ вещото лице е съобразило и дадените противоречиви показания от свидетеля Д.М.Д., които не съответстват на удостовереното в съставения протокол. От друга страна, поради това че преди изслушването на експерта в с.з. същият не е бил категоричен по отношение на механизма на настъпване на произшествието, който както бе посочено е установен по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетеля Х.С.С. и от съставения двустранен протокол.

Поради това и съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетелите и неправилно е възприел един от вероятните механизми за настъпване на ПТП дадените от експерта по САТЕ без основаване на констатациите с установените по делото факти.

При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ЗДвП, чл.43б ЗДвП и чл.44 ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си и скоростта си на движение с оглед извършваната маневра от другия участник в ПТП – завиване в обратна посока, чиято регламентация е указана с разпоредбата на чл.38 ЗДвП.

С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Ауди А4“.