Определение № 22668 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22668 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Виолета Йовчева

Атанас Ст. Караиванов като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508842 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 229471/ 17.07.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на ответника „ Макроадванс“ АД, град София чрез представителя по пълномощие юрисконсулт Т.В. срещу определение № 23392 от 26.06.2026 г. по гр.д.№ 459/ 2026 г. , с което е отказано по негова молба изменение на основание член 248,ал.1 от ГПК на решението в частта относно възложените в негова тежест разноски за адвокатски хонорар по член 38,ал.2 от ЗА в размер на 200 евро и за държавни такси от 71,42 евро и 1,02 евро на основание член 78,ал.6 от ГПК.

В частната жалба има оплакване за постановяване на определението в нарушение на : член 78,ал.2 от ГПК и съдебната практика, която приема като повод за завеждане на отрицателен установителен иск за вземането на ответника предприемането на действия по принудително изпълнение или изразена готовност за него; практиката на СЕС ( решения по съединени дела С-94/2004 и С – 202/2004 и С-427/2016 и С-428/2016 и решение по дело С438/2022 ) за необвързващото съда действие на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., необходимостта от съобразяване на размера на присъденото възнаграждение в хипотезата на член 38 от ЗА с извършените процесуални действия, съществуващата непротиворечива практика по същите правни въпроси и ангажираността на адвоката в производства, в чийто предмет те попадат, 1 действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа се още, че между страните има три висящи дела за права, произтичащи от сходни по съдържание договори, заявени от ищеца при злоупотреба с правото на иск.

Иска се отмяна на определението и постановяване на друго за освобождаване на ответника от разноските , в т.ч от държавната такса или намаляване на адвокатския хонорар „под минималния съобразно практиката на СЕС“ .

В срока по член 248,ал.2 от ГПК насрещната страна С.П.Б. и неговият пълномощник изразяват в отговор на частната жалба становище за нейната неоснователност .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемо съгласно член 248,ал.3,изр.2 от ГПК определение като неизгодно за него в посочения от СРС двуседмичен ( по – дълъг от законовия едноседмичен срок съгласно 275,ал.1 от ГПК ), считан от 6.07.2026 г. и изтекъл на 20.07.2026 г. Частната жалба е процесуално допустима и неоснователна.

С молбата по член 248,ал.1 от ГПК ответникът „ Макроадванс“ АД, град София иска да бъде освободен от отговорност по член 38,ал.2 от ЗА за възнаграждение към адвоката на ищеца , оказал безплатно правна защита и съдействие при условията на член 38,ал.1,т.2 и т.3 от ЗА изцяло, евентуално отговорността му да бъде определена в размер по – нисък от присъдения с решението - 200 евро, както и да бъде освободен от отговорност по член 78,ал.6 от ГПК за заплащане на следващите се за първоинстанционното производство държавни такси. Искането е обосновано с приложението на член 78,ал.2 от ГПК – ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Не е обосновано с твърдения за осъществена от ищеца злоупотреба с правото на иск, поради което въззивният съд не дължи да ги разгледа при въвеждането им за пръв път с частната жалба .

За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд е препратил към съображенията от решението : правилото на член 78,ал.2 от ГПК е неприложимо по липса на едно от условията – ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като неустойката, уговорена в оспорения с иска като недействителен договор за потребителски кредит, може бъде претендирана от ответното търговско дружество във всеки един момент, ответникът дължи заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на 2 ищеца на основание член 38, ал.2 от ЗА и размерът му не подлежи на допълнително ( под 200 евро ) намаляване с оглед обсъдените в решението критерии : ниска правна и фактическа сложност и и участие на пълномощника в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства ,различни от приложените към исковата молба, ответникът дължи заплащането на държавни такси 71,42 евро и 1,02 евро по сметка на СРС на основание член 78,ал.6 от ГПК .

Правилото на член 78,ал.2 от ГПК урежда отговорността за разноски между страните и предвижда, че разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Правилото на член 78,ал.6 от ГПК урежда отговорността на ответника за държавна такса към фиска ( платима в полза на съда ), в случай на решаване на делото в полза на ищец, освободен от заплащането на държавна такса по производството.

Приложението на първото не изключва приложението на второто .

С влязлото в сила решение е уважен искът - един от няколко, заявени по реда на член 124,ал.1 от ГПК в условията на евентуалност – на С.П.Б. срещу „ Макроадванс“ АД, град София за прогласяване нищожността на сключен между тях договор за потребителски кредит от 5.10.2021 г., с цена в размер на 3 491,95 лева . Искът не е отрицателен установителен ( такъв го определяше по – старата съдебна практика ),а съображенията от цитираното в частната жалба определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС, III г.о. по ч.гр.д.№ 4770/2017 г. на ВКС, се отнасят до действия на ответника като повод за завеждане на делото с предмет отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност за вземането му и не могат безусловно да се пренасят при преценката за наличие на това условие по настоящото дело .

Ответникът може успешно да заяви с иск произтичащо от оспорения като нищожен договор за потребителски кредит вземане, стига да не е изтекла, както в случая, погасителната давност за него. При това положение преценка, че ответникът не дава повод за завеждане на делото, може да се направи, ако страните постигнат писмено съглашение, установяващо че договорът е сключен при посочен в него порок и не е породил правна връзка помежду им или ако кредиторът е върнал полученото над чистата стойност на кредита при зачитане на правилото на член 23 от ЗПК. Но при наличните твърдения за непредприети действия по принудително изпълнение и неупражнена извънсъдебна принуда не може да се приеме, че ответникът не е 3 дал повод за завеждане на делото. Само извършеното с отговора на исковата молба признание не е достатъчно, за да се счете, че е освободен на основание член 78,ал.2 от ГПК от отговорност за разноски към ищеца. При това положение той дължи на неговия пълномощник – адвокат - възнаграждение при условията на член 38,ал.2 от ЗА .

Присъденото възнаграждение в размер на 200 евро е по – ниско от размера от 332 евро, изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.2 от НВАР в сила към сключване на договора за правна защита от 6.01.2026 г. И при ползването му като ориентир с оглед необвързващото съда действие на НВАР съгласно посочената в частната жалба практика на СЕС и съобразно критериите по член 36,ал.3 от ЗА, въззивният съд намира, че няма основание за определянето му в по – нисък от 200 евро размер . Налице са условията по член 78,ал.6 от ГПК – уважен иск, предявен от ищец, който е освободен от заплащане на държавна такса - за възлагане в отговорност на ответника заплащането на следващите се за производството държавни такси от общо 72,44 евро. Като е отказал да измени решението в частта относно разноските, СРС е постановил законосъобразен съдебен акт. Частната жалба е неоснователна .

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 229471/ 17.07.2026 г. ( по регистратурата на СРС ) на ответника „ Макроадванс“ АД, град София срещу определение № 23392 от 26.06.2026 г., постановено от СРС, 43 – ти състав по гр.д.№ 459/ 2026 г . , с което е отказано по негова молба по член 248,ал.1 от ГПК изменение на решението в частта относно възложените в негова тежест разноски за адвокатски хонорар по член 38,ал.2 от ЗА в размер на 200 евро и за държавни такси от 71,42 евро и 1,02 евро на основание член 78,ал.6 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5