Решение № 1356 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000503431 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.294 връзка с чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 233/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4708/2022 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е обезсилено решение № 978/02.07.2022 г., постановено по в.гр.дело № 3475/2021 г. на Софийския апелативен съд, в допуснатата до касационно обжалване част, с която, предявеният от Н. Н. Л. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и е отхвърлен за разликата до сумата 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, както и относно разноските по делото. Делото е върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав.

Ответникът в първоинстанционното производство

„Дженерали

Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 06.07.2021 г., а въззивната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 20.07.2021 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 339002/21.07.2021 г.

Решение № 264335/30.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 8910/2020 г. по описа 1 на СГС, І-14 състав, в частта, с която съдът е уважил иска на Н. Н. Л. за неимуществени вреди за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Г.

Р. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.124 от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 16.08.2021 г., приложен по делото с молба вх.№ 344396/19.08.2021 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът-ответник счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Счита, че съдът неправилно е преценил доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявените срещу дружеството искове. Поддържа се, че със събраните по делото доказателства не е установено при условията на пълно и главно доказване категорично и непротиворечиво наличието на противоправно и виновно поведение от страна Ж. К. С. при управлението на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ********. Твърди се, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на самия пострадал в качеството му на водач на лек автомобил „БМВ 320Д“. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора. При условията на евентуалност поддържа твърдението си за наличието на категоричен принос от страна на ищеца за реализиране на процесното ПТП, независимо от начина на работа на светофарната уредба. Твърди се, че водачът на лек автомобил БМВ 320 Д е могъл и е бил длъжен да възприеме навреме движението на товарния автомобил и да го пропусне, което следва от нормата на чл.37 ЗДвП. Намира определения от СГС по реда на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетение за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените и доказани в хода на производството душевни болки и страдания на ищеца.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него постанови друго, с което отхвърли исковите претенции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от 2 ищеца Н. Н. Л. чрез процесуалния му представител, с който оспорва подадената от ответника въззивна жалба и наведените в нея въззивни доводи като изцяло неоснователни по подробни съображения изложени в отговора.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди съдебното решение в обжалваната му част.

Ищецът в първоинстанционното производство Н. Н. Л. и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен редовно на 14.09.2021 г., а насрещната въззивната жалба е подадена на 21.09.2021 г.) обжалва с насрещна въззивна жалба вх.№ 349582/21.09.2021 г. Решение № 264335/30.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 8910/2020 г. по описа на СГС, І-14 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва.

Насрещната въззивна жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я. Д. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.9 от първоинстанционното дело.

Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, а в хода на производството и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима насрещна въззивна жалба.

Въззивникът – ищецът счита, че решението в обжалваната му част и неправилно, необосновано и несъобразено с приложимия материален закон, в която връзка се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да осъди ответника да заплати допълнително още сума в размер на 40 000 лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Отговор на насрещната възивна жалба не е постъпил.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с решението на ВКС, Решение № 264335/30.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 8910/2020 г. по описа на СГС, І-14 състав, в частта, с която искът на Н. Н. Л. за имуществени вреди е уважен за сумата от 1 589 лв., както и в 3 отхвърлителните му части по иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв.-частично от 200 000 лв., по иска за имуществени вреди за разликата над 1589 лв. до 2139 лв., както и в частта, с която претенциите за законни лихви за периода от 20.08.2020 г. до 26.08.2020 г. са отхвърлени, е влязло в сила и не е предмет на настоящото второ по ред въззивно производство.

В съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В съдебно заседание въззивникът по насрещната жалба и ищец в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба, съответно оспорва въззивната жалба на ответника. Не претендира разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ предявени от Н. Н. Л. против „Дженерали Застраховане“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С одобрено от съда с протоколно определение от 13.03.2025 г. по н.о.х.д. № 14616/2023 г. по описа на СРС, НО-103 състав, което на основание чл. 383, ал.

1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, Ж. К. С. е признат за виновен в това, че на 29.04.2020 г. около 22,50 часа, в гр.София, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ********, движейки се по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от ул.

„Проф.Александър Танев“ към бул. „Св.Климент Охридски“ и в района на 4 кръстовището с ул. „Бизнес парк София“, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.6, т.1, чл.12, ал.1, чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, чл.31, ал.7 от ППЗДвП, като не се е съобразил със светлинните сигнали-навлязъл в кръстовището при забранителен червен сигнал на светофарната уредба в поска направо към бул. „Св.Кл.Охридски“, движейки се със скорост от порядъка на 74 км/ч и е реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ ******** с водач Н. Н. Л., който се движел по ул. „Околовръстен път“ с поска към ж.к.

„Младост, извършващ маневра „ляв завой“ към ул. „Бизнес парк София“ отляво надясно спрямо посоката на автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ ******** и по непредпазливост причинил на лицата в лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ ******** телесни повреди, като на ищеца Н. Н. Л. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със счупване на черепните кости вдясно-слепоочната и теменна, епидурален кръвоизлив, контузия на мозъка, което реализира медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

Между страните не е било спорно, че за товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ******** към датата на настъпване на произшествието, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със застрахователна полица № BG/08/119002775998 с начална дата на покритие от 30.09.2019 г. до 29.09.2020 г.

От приетата и неоспорена от страните комплексна СМЕ, както и от приетата пред първоинстанционния съд медицинската документация се установява, че непосредствено след пътно-транспортното произшествие ищецът е откаран с екип на ЦСМП до Спешното отделение на Болница Токуда, приет е за лечение в неврохирургичната клиника, където е проведено консервативно лечение, активна рехабилитация. В болницата пролежал 15 дни, от които 9 дни в интензивно отделение, и е изписан на 14.05.2020 г. в добро общо състояние с подобрение, без отпадна неврологична симптоматика. Продължил с домашно лечение със спазване на хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение.

На 02.06.2020 г., поради незадоволително повлияване от консервативното лечение, заглъхване, дискомфорт и остатъчен ексудат (течност) в кавума, ищецът е приет повторно за лечение в Болница Токуда, където е подложен на 5 оперативно лечение по повод руптура тимпани под обща анестезия с инсерция на вентилационна тръбичка на дясно ухо. След изписването си продължил с домашно-амбулаторно лечение с препоръка за пълен режим на покой, ХДР и продължаване на консервативното лечение.

Вещите лица установяват, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие, ищецът е получил следните травматични увреждания:

1.черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: лека по степен на тежест контузия на мозъка, мозъчен едем, травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясна теменно-тилна област на черепа с напречен размер до 12 мм, без изява на компресионно-дислокационен синдром, травматични петехиални контузионно-кръвоизливни огнища, овални по форма по конвекситета на слепоочния и теменен мозъчни дяла вдясно, контузионно-кръвоизливно огнище в съседство на задния рог на страничното мозъчно стомахче с размери 13 мм, счупване на средна черепна основа вдясно-многофрагментно счупване на дясната слепоочна кост, без дислокация на фрагменти с раздробяване на петрозната част на костта, каудално продължаващо като линейно по сквамозната част, травматичен кръвоизлив в мастоидните клетки вдясно, линейно счупване на дясната теменна кост на черепа, травматичен кръвоизлив в левия сфеноидален синус, натичане на кръв от десния ушен канал-оторагия, централен отоневрологичен синдром в стадий на субкомпенсация като последица от ЧМТ, намаление на слуха с дясно ухо като последица от счупването на основата на черепа в зоната на дясна средна черепна ямка, разкъсно-контузна рана в дясна слепоочна област на главата, множествени екскориации /охлузвания/ в дясната челно-слепоочна област на главата,