Решение № 359 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500669 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 10352/28.04.2026 г., подадена от К. А. С., чрез адв. Г. М., насочена против Решение № 155/06.03.2026 г., постановено по гр.д.№573/2025г. по описа на РС – гр.Благоевград, с което е отхвърлен предявения от К. А. С. срещу Община Благоевград иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Д., общ.Благоевград, обл.Благоевград, ЕКАТТЕ 24367, находящ се в с.Д., м.„Ников рид“, с номер по предходен план:

012001, с площ 1043 кв.м., трайно предназначение на територията:

„земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 7, при граници (съседи): ***, ***, ***.

В жалбата се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен поради необоснованост и неправилност на формираните изводи на съда, както и постановен при съществени процесуални нарушения.

1

В тази насока се сочи, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.12 ГПК, изразяващо се във факта, че съдът не е посочил дали кредитира като достоверни или не показанията на свидетелите, респективно приема ли за доказано, че е налице давностно владение на процесния имот от въззивника в периода и по начина, посочени в исковата молба.

Според въззивника, по делото е безспорно установено, че той владее имота явно, необезпокоявано и непрекъснато в посочения период. Позовава се на дадените показания на тримата разпитани свидетели - Т.К., С.М. и М.К., както и на заключението на вещото лице по СТЕ. Подчертава се, че от тези доказателства е установено, че въззивникът и неговото семейство владеят непрекъснато като свой процесния имот; местонахождението, границите и площта на имота; ограждането му от въззивника; ползването на имота като лозе след 2008 г., а преди това като бостан; липсата на претенции от трети лица и/ или служители на общината към имота; липсата на предпоставките за определяне на имота с НТП пасище.

В жалбата се отбелязва, че в мотивната част на оспорения съдебен акт не се сочи изрично дали свидетелските показания се кредитират като достоверни и непротиворечиви, при което съдът е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл.12 ГПК, тъй като не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, а следователно и процесното решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На самостоятелно основание решението се оспорва и поради неправилно възприетото от РС, че Община Благоевград е доказала твърдението си, че е собственик на процесния имот на основания чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, без да обсъди събрания доказателствен материал в неговата цялост и възраженията на ищеца, като по този начин е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.12 ГПК, водещо до немотивираност на спорния съдебен акт.

Обръща се внимание, че вещото лице е посочило, че за имота няма данни да е бил част от земеделските кооперативи на ТКСЗ/АПК, като внасянето на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК, съгласно ЗСПЗЗ се установява с писмени доказателства, каквито липсват по делото. Според въззивника, 2

Община Благоевград не е представила никакви конкретни доказателства, че имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДСЗ или други подобни организации. В същото време, в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване, което не е съобразено от РС и в противоречие с посочената постановка е прието, че процесният имот е станал общински на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, без да са налице безспорни писмени доказателства, че същият е бил включен в ТКЗС, АПК ДСЗ или други подобни организации.

Отделно от това, въззивникът заявява, че предвидената в чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, но в случая, не е установено, че по отношение на процесния имот е налице влязъл в сила на план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Тези доводи се извеждат след анализ на съдебната практика на ВКС. Подчертава се, че в практиката на ВКС последователно се приема, че не всички земи, които са се намирали извън границите на населените места, са били обобществени или одържавени фактически или юридически при колективизацията на земята и затова не във всички случаи такива земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

В жалбата се поддържа становище, че ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. Заявява се, че в случая Община Благоевград не е доказала да е проведена и административната процедурата по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ за определянето на процесния имот като общински, за да се приеме, че е станал общинска собственост по силата на закона. Въззивникът оспорва справката към Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ с мотив, че не съдържа имена и подпис на длъжностното лице, което я е съставило, поради което същата не представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и няма обвързваща доказателствена сила по отношение направените констатации.

Въззивникът оспорва приетото от РС, че Община Благоевград е 3 доказала, че процесният имот е пасище, респективно е публична собственост и не подлежи на придобиване по давност. В тази насока се твърди, че Община Благоевград не е доказала, че при определяне на начина на трайно ползване на процесния имот, същият е имал характеристика на „пасище“ съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от действащата към 2024 г. Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, според която пасище е земеделска площ, която се ползва постоянно, за пет или повече години, за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбообората на стопанството. В тази насока въззивникът се позовава на изводите на вещото лице по СТЕ, което е отбелязало в заключението си, че в периода 2001-2025 г. претендираната площ е представляваща лозе, а не пасище. Сочи се, че вещото лице е опровергало документа с невярно съдържание, издаден от АГКК, в който се сочи, че не са извършвани промени в СГКК относно статуса на процесния имот от 2024 г. до момента на подаване на исковата молба (15.10.2025 г.), като е посочило, че видът на собственост от 1998 г. до 2024 г. е общинска частна собственост, а едва след издаването на акта за общинска собственост, в който имотът е отразен като общинска публична собственост, в АГКК е извършена промяна, чрез която имотът е отразен според АОС от 21.11.2024 г. като общинска публична собственост. Въз основа на това се прави извод, че процесния поземлен имот не представлява пасище, респективно не е публична общинска собственост по смисъла на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и не е налице законова забрана за придобиването му по давност по смисъла на чл.7 ЗОС. Освен това се аргументира становище, че към 22.11.2024 г., когато имотът е актуван като пасище с Акт за публична общинска собственост 14291/22.11.2024 г., в полза на въззивника е изтекла придобивната давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, поради което същият е придобил правото на собственост на основание давностно владение. В тази насока въззивникът се позовава на мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС, в които се приема, че при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Т.е., ако се уважи възражението за изтекла придобивна давност, се счита, че владелецът е придобил собствеността върху 4 имота в момента, в който е изтекъл срока на придобивната давност, а не в момента, в който се е позовал на нея.

Въззивникът оспорва и наличието на предпоставки за придобиване собствеността върху спорния имот от страна на Община Благоевград и по реда на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи, че в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, т.е. земи, попадащи в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ, но не заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като придобиването на правото на собственост от общината става по силата на закона.

Изводът на РС по приложението на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се оспорва като неправилен и в противоречие с Решение № 60/11.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4407/2019 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о. Отбелязва се, че в мотивите на съдебния акт не е посочено от кога съдът приема, че процесният имот е станал общинска собственост по реда на чл.25 ЗСПЗЗ, което се явява съществен пропуск, водещ до необоснованост на крайния съдебен акт.

В жалбата се заявява, че община Благоевград не е установила правоизключващото си възражение доказвайки, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ; нито пък че е предоставян за ползване по някое ПМС и не е заявяван за реституиране. С оглед на това се прави извод, че за процесния имот не е била относима забраната на чл.86 ЗС за придобиването му по давност, вкл. и в редакцията преди изм. с ДВ бр.31/1990 г., респ. и мораториумът, наложен с § 1 ЗИД на ЗС, е неприложим.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като признае въззивника за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Претендират се и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от насрещната страна Община Благоевград. Въззиваемият оспорва жалбата.

Сочи, че съдът неколкократно е анализирал гласните доказателства и е формирал обосновани фактически и правни изводи именно въз основа на тях, 5 като макар да липсва изрично формулирано изявление относно кредитирането на свидетелските показания, от мотивите на съда ясно се установява, че същите са били възприети като относими към предмета на спора и тези които смята за достоверни, доколкото съдът е извел от тях факти и обстоятелства, послужили като основание за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. Обръща се внимание на съобщеното от свидетеля М. М., а именно, че преди да продаде животните си преди около 3-4 години, редовно е ходел на имота, като под къщата отдолу има вода и ги е карал там да пият вода; както и на съобщеното от самия ищец, че този имот е на държавата сигурно или на горското.

Според въззиваемия, реални фактически действия по отношение на имота са били осъществявани за кратък период от около 3-4 години след 1991 г., когато ищецът е засаждал бостан, а след този период имотът е бил изоставен, като едва през 2008 г. е започнала подготовка за засаждане на лозе.

В тази насока той се позовава на твърденията на самия ищец, на свидетелските показания и на заключението по съдебно-техническата експертиза. Отбелязва се, че свидетелските показания се намират в противоречие с констатациите на вещото лице относно периода, през който е било засадено лозето, при което напълно логично и обосновано съдът е кредитирал заключението на експертизата и представените към нея обективни материали. Подчертава се, че експертът ясно и недвусмислено е посочил, че територията на процесния имот и на неговите съседни имоти са представлявали част от масивите на АПК, ТКЗС, ДЗС, като няма конкретни данни за имота или част от него да е принадлежал на частно лице, което да го е внесло в ТКЗС. Освен това е установено, че имотът попада в терен необработваема земя, показана с условен знак за НТП - пасище, мера, като същият е бил включен в земи на ТКЗС/ДЗС.