Определение № 8892 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8892 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Частно гражданско дело № 20261100103929 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 407, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от С. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. С.М.Б. от САК с вх. № 105046 от 02.04.2026 г. за определяне подходящ срок за насрочване на открито съдебно заседание по делото. Молителят иска да бъде определен подходяш срок за разглеждане на възражение с вх. № 186078/28.05.2025 г. на П.К.Р. и в зависимост от преценката дали възражението е подадено в срок - издаване на изпълнителен лист на основание чл. 416, ал. 1 ГПК или на разпореждане, съдържащо указания за предявяване на иск за вземането.

Постъпило е становище с вх. № 50707 от 15.04.2026 г. по описа на СГС, в което се заявява, че предвид продължителното отсъствие на съдия С.Г.Н. - председател на 142 състав.

III ГО на Софийски районен съд по обективни причини - поради отпуск за временна неработоспособност /за период, повече от I месец/, разрешен й от здравните органи не е приложено становище на съдията, тъй като към настоящия момент все още не е определен титуляр на 142 състав, поради липса на съдия, който да поеме председателстването на състава. Със Заповед № РД-11-75/16.02.2026 г. на председателя на Софийски районен съд, считано от 16.02.2026 година в системата за разпределение на делата е спряно разпределението на дела на съдия С.Г.Н. - председател на 142 състав, III ГО на СРС, на която е разпределено делото.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението трябва 1. да е направено по образец, съгласно Наредба № */20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (в сила от 01.03.2008 г.

); 2. да отговаря на изискванията, които чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК поставят към исковата молба (съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК); 3. искането да не е в противоречие със закона или добрите нрави; 4. длъжникът да има обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В конкретния случай всички тези изисквания са налице. За да бъде обаче уважено конкретното заявление, следва съдът да съобрази и още една предпоставка, а именно тази по чл. 418, ал. 2 ГПК, т. е. съдът трябва да провери 1. дали вземането, посочено в заявлението (за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение) се основава на някой от актовете по чл. 417 ГПК; 2. дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и 3. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Въззивният съд не може да издава заповед за изпълнение и да предприема процесуалните действия, следващи издаването на заповедта, уредени в заповедното 1 производство. Неговата дейност се ограничава само до това да прецени правилно ли районният съд е приел, че конкретният документ по чл. 417, т. 2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Връщането на делото на СРС с посочените указания се налага, тъй като въззивният съд не може да издава заповед за изпълнение и да предприема процесуалните действия, следващи издаването на заповедта, уредени в заповедното производство. Неговата дейност се ограничава само до това да прецени правилно ли районният съд е приел, че конкретният документ по чл. 417, т. 2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Крайният извод дали следва да се издаде исканата заповед, както и самото й издаване, е от компетенциите на СРС. Това е така, тъй като съобразно чл. 425, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение се издава по образец, утвърден с Наредба № */20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. За тези утвърдени образци на заповеди е предвидено да се издават от районен съдия. Не е утвърден образец за заповед, която да се издава от въззивната инстанция, която разглежда делата в тричленен състав (чл. 20 ГПК; за сравнение вж. чл. 405, ал. 6 и чл. 408, ал. 1 ГПК, който предвижда изключение от посоченото правило за тричленния състав, разглеждащ делата), като съгласно чл. 412, т. 11 ГПК заповедта се издава еднолично от съдия.

Наред с това в цитираната по-горе Наредба изрично е отбелязано, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване пред окръжен съд, което означава, че ако СГС формира извод и реално издаде исканата заповед тя не може да се обжалва пред същия по степен съд. Друг аргумент в подкрепа на становището, че делото следва да се върне на СРС да продължи процесуалните действия по заповедното производство, вкл. и като издаде заповедта за незабавно изпълнение, е, че възражението срещу заповедта на основание чл.

423, ал. 1 ГПК се подава до въззивния съд, което пак би било възможно само ако заповедта е издадена от районния съд.

Противното би означавало, че всички по-нататъшни действия, следващи издаването на заповедта за изпълнение, биха се пренесли пред въззивния съд, т. е. би се променила подсъдността, а производството по частната жалба касае единствено законосъобразността на акта.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на СРС за предприемане на по - нататъшните процесуални действия по заповедното производство, вкл. и за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.

274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2