Решение № 261 от 17.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Враца, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500079 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 291/07.01.2022 г. от адв.Ц. М. от АКВраца, в качеството й на особен представител на Г. И. А., с ЕГН **********, срещу Решение № 336/22.12.2021 г., постановено по гр.дело № 2047/2021 г. по описа на РС Враца в частта, с която е признато за установено, че Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1420.09 лв. главница по договор за заем № ***/23.05.2019г., сключен с "Вива Кредит" ООД като кредитор, договорна лихва от 341.39 лв. за периода 06.06.2019г. - 16.07.2020г., 74.95 лв. мораторна лихва върху непогасената главница от 17.07.2020 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми на 04.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 523/2021 г. по описа на РС - Враца, и в частта, с която са присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска, като Г. И. А. е осъден да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 876.62 лв. и в заповедното производство по ч.гр.д. № 523/2021 г. по описа на Районен съд - Враца в размер на 86.54 лв.

1

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото, като излага подробни съображения в жалбата. Поддържа се, че ищецът не е доказал активната си процесуална легитимация по делото, поради невръчване на уведомлението за цесия, доколкото приемането му от страна на особения представител ще накърни интереса на представляваната страна и ще има за последица намаляване на нейното имущество, и не следва да бъде допускано за редовно уведомяване. Твърди се, че доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, то договорът за заем следва да бъде приет за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и длъжникът дължи заплащане само на главницата по договора. В тази връзка се излагат подробни съображения както във връзка със събраните по делото доказателства, така и правни такива.

Искането до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.

Алтернативно (настоящият съдебен състав счита, че искането следва да се приеме за евентуално) - същата да бъде уважена до размера на главницата по договора за заем.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк.Й. М., в който също подробно се обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат доводи, целящи да оборят всеки един от доводите на въззивника. Относно твърдението на въззивника за нищожност на процесния договор, въззиваемата страна сочи, че същият отговаря на всички изисквания за действителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира присъждането на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.Релевира се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат подадените въззивна жалба и отговор, не сочат нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.

2

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo.

Решението е и допустимо в обжалваната част, постановено е в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: съд

РС - Враца е сезиран и се е произнесъл по предявени от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** срещу Г. И. А., с ЕГН ********** установителни за признаване за установено, че по договор за паричен заем № ***/23.05.2019 год., ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. № 523/21 год. по описа на РС – Враца.

По делото не е спорно, че страни по договора за паричен заем са " Вива Кредит" ООД - кредитор и Г. И. А. - длъжник.

Безспорно е също така, че по договор от 01.12.2016 г. за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към него първоначалният кредитор е прехвърлил на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК * * * вземанията си от длъжника по договора за заем от 23.05.2019 год., т.е. при вече настъпил падеж на всички погасителни вноски по заема.

Безспорно е също, че А. не е изпълнил задължението си да върне изцяло и в срок получената в заем сума.

При въведени от особения представител на длъжника възражения за 3 нищожност на отделни клаузи от договора, съставът на РС - Враца ги е намерил за основателни, поради което не е уважил исковата претенция в пълния й размер.

Първоинстанционният съд е обсъдил и въведеното с отговора по чл.131 от ГПК възражение, че уведомление за извършената цесия до длъжника чрез назначения му от съда особен представител няма правно действие, като аргументирано и с позоваване на относима практика на ВКС го е приел за неоснователно. Приел е, че ответникът А. е надлежно уведомен за извършената цесия и ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

Въззивният съд намира, че решение № 336/22.12.2021 г, постановено по гр.дело № 2047/2021 г. по описа на РС - Враца. е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решението е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

Относно изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Спорът между страните се свежда до това може ли особеният представител на длъжника надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, и конкретно уведомление за извършена цесия.

Окръжен съд - Враца в настоящия си състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен, като напълно споделя както подробните мотиви на районния съд в обжалваното решение по този въпрос, така и мотивите и правния извод за действителност на уведомяването чрез особения представител, изложени в решение № 198 от 18.01.2019 г. по търг.дело №193/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съответно в решение № 6343 от 19.11.2024 г. по гр. дело № 6420/2022 г. по описа на Софийски градски съд , в определение №2030 от 30.06.2025 г. по търг. дело № 490/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, решение № 13946 от 17.07.2025 г. по гр. дело № 68368/2022 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по сходен казус.

За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор - чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на делото в случая не се установява, но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник - новия кредитор, до длъжника, чрез назначения му особен представител, за извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде взето предвид (и е взето предвид от РС) на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, вр. т. 9 от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК.

4

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София, ЕИК ***. Доказани са разноски за платен депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника Г. И. А. пред ОС - Враца в размер на 300. 00 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 о т ГПК въззиваемият има право и на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360.00 лева.

Въззивната жалба е неоснователна, като е подадена от особен представител на въззивника - ответник, който не дължи такси и разноски вместо представлявания.

Затова въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Враца дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 36.73 лева чл.18,ал.1 вр. чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Окръжен съд - Враца РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 336/22.12.2021 г., постановено по гр.дело № 2047/2021 г. по описа на РС - Враца.

О С Ъ Ж Д А Г. И. А., с ЕГН ********** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД - гр.София, ЕИК *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на общо 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Г. И. А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса за въззивното обжалване в размер на 36.73 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5