Определение № 2613 от 08.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2613 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502754 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на ЗД Бул Инс АД, ЕИК 831830482 срещу Определение № 779 1 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3832/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на молителя на разноски в размер на 108 лв. от общо направени такива 2 220 лева.

Молителят поддържа определението в обжалваната му част да е неправилно – без изложени конкретни оплаквания, и иска неговата отмяна в тази му част и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Ответникът по молбата Д. Б. С. е депозирала отговор за нейната неоснователност.

Поддържа, че с първоинстанционното решение искът й е уважен изцяло, поради което на ответното дружество – молител не се следват разноски и такива правилно не са присъдени с решението. Допълване на определението, с което производството по иска й е прекратено над 4 003, 88 лв. не е искано в срока по чл. 248 от ГПК.

Съдът установи следното:

С първоинстанционното решение № 998/7.3.2023 г. е уважен в пълния му предявен размер от 4 003, 88 лв. иска на Д. Б. С. срещу ЗД Бул Инс АД, като дружеството е осъдено да заплати на ищцата посочената сума, съставляваща обезщетение за причинени й вследствие състояло се на 19.03.2015 г. ПТП имуществени вреди. Съответно на този резултат на дружеството не са присъдени направени за производството разноски.

Решението е влязло в сила като необжалвано, като в срока за обжалването му ЗД Бул Инс АД е депозирало молба вх. № 27 656/23.03.2023 г. за неговото неговото допълване по чл.

248 от ГПК с присъждане на дружеството на разноски в размер на 108 лв. от общо направени такива от 2 200 лв. за отхвърлената част от иска – разликата от присъдените 4 003, 88 лв. до претендираните 4 208, 62 лева. С допълнителна молба вх. № вх. № 45 915/18.05.2023 г. е коригирало така заявеното си искане, уточнявайки че разноските за горепосочената разлика от 204, 74 лв. се дължат на основание прекратяване на 1 производството по делото в тази му част / чл. 78 ал. 4 от ГПК / поради заявен от ищцата отказ от претенцията за обезщетение над 4 003, 88 лева.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е отказал искането, приемайки го за неоснователно с мотиви „ че по аргумент на чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът няма право на разноски за прекратената част на иска, тъй като прекратяването не е по отношение отказ от обективно съединен иск и размера на разходите в случая не се влияе от размера на претендираната първоначална и крайна сума.“

Така постановения мотив е неправилен. На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото / изцяло или отчасти /, освен когато прекратяването е на основание постигнато между страните споразумение – което основание в случая не е налице. Без значение е дали частичното прекратяване е по отношение на самостоятелно предявен иск или само досежно размера на единствения предявен иск.

Като краен резултат обаче определението е правилно.

Частичното прекратяване по иска за разликата над 4 003, 88 лв. до претендирания размер от 4 208, 62 лв. е постановено в откритото съдебно заседание по делото от 21.11.2022 г. на основание заявен от ищцата отказ от иска в тази му част. Това прекратително определение се явява акт по смисъла на чл. 81 от ГПК относно частта от вземането, с която съдът се десезира. Затова искането на ответника за присъждане на разноски за тази част от иска може да бъде направено от него посредством молба по чл. 248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, но не и за допълване на впоследствие постановеното съдебно решение по спора, тъй като с решението съдът се произнася по иска в изменения / намален / негов размер, а не в първоначално предявения, тоест не се произнася по прекратената част от спорното право, за която се претендират разноските.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК 831830482 срещу Определение № 7791 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3832/202 2 г. на РС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 998/07.03.2023 г. в частта за разноските, като на дружеството се присъдят разноски в размер на 108 лв. / от общо направени такива 2 220 лв./ за прекратената част на иска / разликата от 4 003, 88 лв. до 4 208, 62 лева / съгласно прекратително Определение, постановено по първоинстанционното дело в откритото съдебно заседание от 21.11.2022 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2