Решение № 1083 от 09.08.2016, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….. 2016 г.

Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ при секретар Н.И., като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно гражданско дело № 1281 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на член 294 от

ГПК след отменително решение № 158 от 28.06.2016 г. на Върховен касационен съд, постановено по к.гр.д. № 3316 по описа за 2015 г. на трето гражданско отделение.

Образувано е по въззивна жалба на И.С.И. срещу постановеното решение № 4770 от 20.10.2014 г., постановено по гр.д. № 174 по описа за 2014 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, в частите, с които се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Р. И.С. на майката З.Х.А.; определя се местоживеене на детето при майката на адрес в град Варна - ж.к. Трошево ул. **** бл.34 вх.В ап.8; определен е режим на лични отношения на бащата И.С.И. с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата, всяка втора седмица от месеца от 17 часа в петък до 10 часа в събота, на новогодишните празници през четните години от 17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари, а през нечетните години от 13 часа на 1 януари до 17 часа на 2 януари, на рожденния ден на детето от 15 часа до 18 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; И.С.И. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 08.01.2014 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните норми и необосновано. Излага се, че макар да е установил правилно фактическата обстановка по делото, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. При преценката на обстоятелствата, които са от значение при определянето на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, съдът се е позовал на едни данни по делото и изцяло е игнорирал други. От събраните по длото доказателства безспорно се установява, че детето живее с баба си по майчина линия, като майката живе и работи в Белгия. Пребиваването на майката в чужбина прави обективно невъзможно ефективното упражняване на родителските права в пълен обем лично от нея. Бащата притежава необходимия родителски капацитет, изявява желание и има възможност да се грижи пряко и непосредствено за детето, като разполага и с подкрепата на родителите си. Моли съдът да отмени решението в обжалваните части, като се уважи предявения от въззивника насрещен иск за предоставяне на упражняването на родителските права; да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с майката, като последната бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от предявяване на иска.

Въззиваемата страна с писмен отговор в срока по член 263 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира съда да отхвърли жалбата и потвърди решението, както и да й присъди направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата излага, че от съвместното й съжителство с ответника е родено детето Р.. Родителите живеят разделени от около три години, като грижите за детето се полагат от ищцата.

Бащата не осигурява средства за развитието и отглеждането на детето, с изключение на еднократни плащания на таксата за детска градина. За да издържа и се грижи за детето, ищцата работи в Белгия.

Ответникът с писмен отговор в срока по член 131 от ГПК и в съдебно заседание оспорва основателността на исковете, както и фактическите твърдения в исковата молба.

Твърди, че ищцата живее и работи постоянно в Белгия, като между страните е било постигнато споразумение половината от времето в месеца детето да живее с баба си по майчина линия, а другата половина с баща си. Излага, че майката осигурява средства единствено за заплащане на наема на жилището, в което живее майка й, а всички останали разходи се заплащат от ответника. Предявява насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 във връзка с член 143, алинея 1 от СК за предоставяне на упражняване на родителските права по отношение на детето, като на майката бъде определен режим на лични контакти, като последната заплаща и издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 08.01.2014.

С отговор по насрещния иск З.Х.А. изразява становище за неоснователността му, като твърди, че има постоянна и хубава работа в Белгия и има желание детето да живее при нея. Сочи, че осигурява изцяло средствата за отглеждането и възпитанието на детето, както и за наема на жилището, което детето обитава с баба си. Твърди също, че е упълномощила своите майка, сестра и брат да водят и вземат детето от детска градина.

Контролиращата страна Дирекция

„Социално подпомагане” - Варна чрез постъпилия по делото социален доклад излага становище, че и двамата родители имат социално-битовите условия и възможност да отглеждат детето, както и необходимия родителски капацитет. Детето е емоционално привързано и към двамата родители.

Няма спор по следните факти:

1/ Че ищцата и ответника са родители на детето Р., родено на *** г.;

2/ Че З.Х.А. от 2013 г. живее и работи в Кралство Белгия;

3/ Че детето Р. към настоящия момент е завършило първи клас в ОУ „Йордан Йовков“ и през учебната 2106/2107 г. ще бъде ученичка във втори клас;

4/ Че, когато детето Р. не е при баща си, същото се отглежда от бабата по майчина линия;

5/ Че З.А. получава месечен доход около 1 500 евро, от които й остават чисто около 750 евро /1 500 лева/, след като заплати данъци, осигуровки и наем за жилище;

6/ Че И.И. работи на постоянен трудов договор и има месечен доход средно от 1 500 лева.

Семейният кодекс не разписва правила по отношение интензитета на личните отношения, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства. При определянето на режима следва да бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката не само при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.

Двамата родители имат сравнително еднакви месечни доходи /съдът отчита, че А. живее в Белгия, а И. в България/, и двамата изявяват желание да отглеждат детето и към настоящия момент се редуват по отглеждането на детето, че Р. е привързана и към двамата си родители.

От събраните по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност, включително и от изслушването на двамата родители от съдебния състав, проведено в съдебно заседание на 02.08.2016 г., настоящият състав на съда намира, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, за да отглеждат и възпитават детето – интересуват се трайно от детето, полагат адекватни грижи за Р. съобразно необходимото за възрастта й, както в материално отношение, така и с оглед създаване у детето на устойчиви морални ценности.

З.А. от няколко години и към момента живее и работи постоянно в Белгия, като се връща в България на определен период от време – по нейни твърдения на всеки месец - месец и половина. От представените обаче от нея самолетни билети за доказване на твърденията й обаче не се установява това. Видно е, че е закупила самолетни билети за пътуване от Брюксел до София и обратно на 22.01.2013 г. и 29.01.2013 г., от Букурещ Отопени до Брюксел на 06.09.2013 г., от Брюксел до София на 29.01.2014 г. и обратно на 18.02.2014 г., от Брюксел до София – на 25.02.2014 г. и на 24.12.2015 г., както и от Брюксел до Варна на 31.08.2015 г. Дори да се приеме, че А. е пътувала и с автобус, каквото изявление направи в съдебно заседание, и за което не са представени доказателства, то при всички случаи не се доказа твърдяното от нея обстоятелство, че се прибира в България при детето си всеки месец, най-много през месец и половина. Отделно от това следва да се отбележи, че представянето на доказателства за закупен самолетен билет не означава извършено пътуване, което може да бъде доказано с представяне на бордни карти. Като аргумент в подкрепа на направения извод, че така твърдяното обстоятелство не се доказва, е и честотата на сумите, които З.А. е превеждала на нейната майка или на сестра си по банков път. При положение, че се е връщала всеки месец, е необяснимо превеждането на суми всеки месец, понякога и по два-три пъти месечно. С оглед изложеното и като се има предвид, че А. категорично заяви в съдебно заседание, че се е устроила в Белгия и няма намерение да се завръща в България, както и, че без съгласието на бащата детето не може да напусне пределите на страната, то настоящият състав на съда смята, че към настоящият момент майката не може непрекъснато да осъществява родителските функции по отношение на детето, а същото се отглежда основно от бабата по майчина линия – спор по този факт не е налице между страните. Вярно е, че майката проявява загриженост и следи непрекъснато развитието и отглеждането на детето и при тази фактическа ситуация – чрез телефонни разговори и чрез интернет телефония през социалните мрежи, но за правилното развитие на детето е необходим ежедневен родителски контрол и то не от разстояние.

При положение, че родителските права бъдат предоставени на майката, то детето основно ще бъде отглеждано от бабата по майчина линия, докато, ако бъдат предоставени на бащата, то същият ще упражнява родителските права, а бабата и дядото по бащина линия ще му помагат, тъй като същият работи на смени. Ирелевантни за изхода на спора са твърденията на А., че Р. й се била оплаквала, че се налага да спи с братовчедите си, доколкото това е временно положение, когато същите идват на гости на баба си и дядо си.

Не без значение е и факта, че бащата живее в жилище – собственост на неговите родители, както и че те притежават още едно жилище в същия блок. Майката и нейното семейство не притежават недвижим имот, а живеят под наем, а от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че през април 2015 г. А. е наела ново жилище.