Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 28.02.2022, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 52/2022
Вид
Решение № 32
Подписан
28.02.2022
В сила
19.03.2022
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 267, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 267, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Свиленград, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200052 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4537а-6 от 21.01.2021 година на Началника на ГПУ – Ново село към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Смолян към Главна дирекция (ГД) „ГП” при МВР, с което на К. ХР. Н. с ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят К. ХР. Н. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не бил извършил нарушението. Акцентира върху тежкото си финансово състояние.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. ХР. Н., се явява.

Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на НП.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на ГПУ – Ново село, редовно призовани, не изпращат представител. Постъпила е Писмена защита от Главен юрисконсулт Мила Христова – процесуален представител на АНО, в която сочи, че обжалваното НП е издадено законосъобразно, от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните разпоредби на закона и съобразено с целта на закона, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 31.12.2020 година в късния следобед около 17.40 часа на пътя от град Свиленград за село Капитан Андреево, на входа на село Генералово, всички в област Хасково, Полицай Вл. Ст. К. в качеството си на полицейски орган и във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, в присъствието на свидетеля Г. Хр. К. подава стоп-палка заедно с фенерче на жалбоподателя, който управлява лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен номер *********, за да спре. Но вместо да спре жалбоподателят продължава движението си в посока село Генералово.

Полицейските служители тръгват след него със служебния автомобил.

След като откриват жалбоподателя пред дома му на същата дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г.

Хр. К. – Младши инспектор в ГПУ – Ново село, която длъжност е идентична със Старши полицай (държавен служител в МВР), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Т с бланков № 915106 и с входящ № 4537а-91, входиран на 31.12.2020 година. Това процесуално действие 2 извършва и с участието на колегата си Вл. Ст. К.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не е изпълнило полицейско Разпореждане, дадено от полицейски орган във връзка с възложените му функции. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, като не вписва възражения против констатациите. Отказите да подпише АУАН и да получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа и трите имена и адреса на свидетеля В.К..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на ГПУ – Ново село издава процесното НП № 4537а-6 на 21.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 270, ал. 1 от ЗМВР. НП е редовно връчено на 17.01.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и Разписката към Поканата за доброволно изпълнение. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на ГПУ – Ново село д а издават съответно АУАН и НП за нарушения по З МВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година и Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-251 от 05.03.2021 година, всички н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. Хр. К. е държавен служител в МВР и че Георги Михайлов Матеров се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на ГПУ – Ново село” от Георги Матеров е служебно известно на настоящия Съдебен състав.

3

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 година свидетели Г. Хр. К. и Вл. Ст. К.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. Хр. К. и Вл. Ст. К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Относно факта, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не е изпълнил полицейско Разпореждане. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

4

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа и трите имена на свидетеля В.К..

Действително не е посочен адреса на този свидетел, но е посочена местоработата му в заглавната страница на АУАН.

От приложения по делото АУАН № 4537а-91/31.12.2020 година се установява, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – Вл. Ст. К.

– свидетел - очевидец на нарушението и присъствал при неговото установяване. В.К. е подписал съставения АУАН в посоченото по-горе процесуално качество на свидетел, присъствал при извършването и установяването на нарушението, и същевременно е удостоверил с подписа си, в качеството на свидетел, отказа на привлеченото към

5 административнонаказателна отговорност лице – К.Н., да подпише съставния АУАН и да получи екземпляр от него. Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в производството по съставяне на АУАН едно и също лице (Вл. Ст. К.) е участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето В.К. е участвало единствено и само в едно процесуално качество на свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и установяването на нарушението. В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише Акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като както вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН.

Съответно отказът на нарушителя да подпише съставения и предявен му за връчване АУАН, както и да получи екземпляр от него може да бъде удостоверен с подписа на който и да е свидетел, присъствал при извършването на процесуалното действие предявяване на АУАН за запознаване и подписване от нарушителя, възприел отказа на нарушителя да подпише Акта, респ. да получи екземпляр от него. Нормативно не са предвидени ограничения за това кой може да бъде свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл не е налице процесуална пречка свидетелят по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, присъствал при съставянето на АУАН и подписал в това си качество съставения АУАН, да удостовери с подписа си като свидетел отказа на нарушителя да подпише и да получи екземпляр от АУАН, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН и едновременно с това - свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, свидетелят по АУАН единствено не може да участвува в 6 разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на НП.