Решение № 18218 от 09.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18218 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110107439 по описа за 2023 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 37883/10.02.2023г. на СРС, подадена от М. Г. Ш. и Н. Г. Б. срещу Р. Х. Б., М. Й. Г. и Д. В. Илчева-Г.. С Определение от 24.10.2023г. производството в частта му по отношение на ответницата Илчева-Г. е прекратено поради оттегляне на иска. Подадена е и Искова молба, вх. № 295099/20.10.2023г. на СРС, с която М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са предявили срещу Д. М. Г. иск с правно основание по чл. 108 ЗС досежно процесния имот. По тази искова молба е образувано гр.д. № 57865/2023г. на СРС, което по реда на чл. 213 ГПК с Определение № 7670/19.02.2024г. е съединено за общо разглеждане и решаване с настоящото гр.д. № 7439/2023г. на СРС.

Ищците М. Г. Ш. и Н. Г. Б. чрез адв. М. К. са предявили срещу ответниците Р. Х. Б., М. Й. Г. и Д. М. Г. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, както следва: срещу Р. Х. Б.: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички на недвижим имот – дворно място в град София, ***, представляващо УПИ ХІ301, кв. 163 по плана на град София, с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с подобренията в него /незавършена сграда/; срещу М. Й. Г. и Д. М. Г.: искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че М. Г. Ш. и Н. Г. Б. са собственички на недвижим имот – дворно място в град София, ***, представляващо УПИ ХІ301, кв. 163 по плана на град София, с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 723,00 кв.м., ведно с подобренията в него /незавършена сграда/, като ответниците бъдат осъдени да им 1 предадат владението върху имота.

Основателността на исковете си ищците обосновават с обстоятелството, че по силата на обявено и вписано в Агенцията по вписванията завещание на Марика Зиновиева Х.а, починала на 26.11.2007г., са собственички на процесния имот. В него имало недостроена сграда още от 60-те години на ХХв., която останала незавършена и била негодна за обитаване. Х.а от своя страна била придобила имота чрез покупка през 1952г. През 2008г. ищците получили покана за доброволно изпълнение във връзка с изпълнително дело № 20077910400246 на ЧСИ Татяна Водиченска-Никитова в качеството си на заветнички, тъй като праводателката им била осъдена да заплати на ответника Б. сумата от 65000,00 лева по запис на заповед от 2003г., ведно с лихва. След дълги съдебни процедури било признато за установено, че записът на заповед е нищожен поради липса на съгласие, изпълнителният лист бил обезсилен, а изпълнителното производство било прекратено. Ищците твърдят, че през цялото време поддържали имота – грижели се за оградата, поръчвали окосяването му, събирали плодовете от дърветата. Водели на място строители за проучване на възможностите за строителство срещу обезщетение. Във връзка с преписка на Столичната община – Район „Витоша“ от тях било поискано да осигурят достъп до имота, а като адресат на писмото бил посочен и ответникът Б.. През м.06.2022г. установили, че катинарът на входната порта е сменен, а на оградата е поставена табела с надпис „Частна собственост“. В тази връзка бил подаден сигнал в прокуратурата. През м.08.2022г. констатирали и промени в имота – отрязани дървета, табела „Частен дом“, промени в покривната конструкция на недовършената сграда. Съседи им казали, че действията са извършени от втория ответник, който бил собственик на съседен имот. При справка установили, че през 2022г. Р. Б. се снабдил с констативен нотариален акт за имота въз основа на давностно владение, като през същата година го продал на Маргарита Цветкова Узунова. Тя заедно със съпруга ú Петко Янков Узунов го продали на М. Й. Г., който тогава бил в брак с Д. В. Илчева – Г.а. М. Г. бил собственик на съседен имот, баща му многократно проявявал интерес към имота и искал синът му да го купи, т.е. бил наясно с правото на собственост на ищците. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищците не се явяват, като се представляват от адв. К., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения излага в Защита, вх. № 313376/04.10.2024г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. Б. чрез адв. В. Й. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 154101/01.06.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че е започнал да владее имота няколко месеца след вписване на възбраната по изпълнителното дело през 2004г. Владението му продължило до 13.03.2022г., когато продал имота на Узунови. Недостоверни били твърденията на ищците, че те са поддържали имота. Ищците били наясно с осъществяваната от Б. фактическа власт, още повече, че достъпът до имота бил ограничен, имало ограда и заключена порта, от която ищците нямали ключ. Именно Б. направил ограда, поставил външна порта, която се заключвала, косял тревата и се грижел за плодните дръвчета. През 2020г. инициирал производство пред Столичната община за издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост върху имота. Ш. била информирана, като заявила, че между страните е налице съдебен спор, но доказателства за това не били представени. На Б. било издадено удостоверение от съда, в което било видно, че за периода 01.10.2010г.-05.08.2021г. такива дела нямало. Действия в защита на интересите си относно имота ищците предприели едва с подаването на настоящата искова молба.

Оспорва приложеното към исковата молба завещание като неавтентично, твърдейки, че положеният подпис не е на завещателката.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Й. Г. чрез адв. В. Й. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 188055/30.06.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва ищците да са полагали 2 грижи за имота, както и че баща му имал интерес да го закупи. Никога не бил наясно с правата на ищците, тъй като не ги и познавал. В имота бил виждал само Б.. Когато закупил имота, върху него нямало вещни тежести, възбрани или вписани искови молби, поради което бил добросъвестен купувач. Имота закупил от Узунови през 2022г., но бил негова лична собственост, тъй като със съпругата си през 2021г. вписали избор на режим – разделност. На 24.10.2022г. подарил имота на дъщеря си Д. М. Г..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. М. Г. не е подала отговор на исковата молба.

В насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците се представляват от адв. Й., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 313160/04.10.2024г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковите молби са подадени от надлежно легитимирани страни и при наличие на правен интерес, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове е за ищците. Същите следва да установят възникване на твърдените от тях права право на собственост върху процесния имот на соченото от тях основание, а във връзка с исковете по чл. 108 ЗС - че тези имоти се владеят от ответниците. В тежест на последните е да докажат, че владеят имота на годно основание, изключващо претенциите на ищците върху него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 120/04.06.1952г., т. 6, дело № 1083/1952г. на Добри Симеонов – Нотариус при Софийския околийски съд, М.

Зиновиева Х.а е закупила източната незастроена част от дворно място в град София – Княжево, местност „Мали Радин дол“, ***, цялото съставляващо парцел 10, кв. 163 по обезсилена дворищна регулация, с площ от 1450 кв.м., при съседи: А.

Пенкьовски, улица, одържавено място на Анев-Радивоев, д-р Кесяков, като продаваемата част е 734 кв.м. с лице към улицата 19,50 м. и дъно 18,96м.

Със Завещание от 22.03.2007г., имащо характер на завет, Марика Зиновиева Х.а е завещала описания по-горе имот на Н. Г. Б. и М. Г. Ш.. Видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № 1386/27.11.2007г., Марика Зиновиева Х.а е починала на 26.11.2007г. в град София. Завещанието е обявено на 05.12.2007г. от Нотариус № 271 – Весела Ивчева.

Автентичността на завещанието се установява от изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-графична експертиза, която съдът изцяло кредитира, според което подписът под текста в саморъчното завещание е положен от Марика Зиновиева Х.а.

Видно от Удостоверение, изх. № към РВТ20-ГР94-4655/07.06.2021г. на Столичната община – Район „Витоша“, имот с идентификатор *** по данните в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ се води като собственост на М.

Зиновиева Х.а въз основа на посочения по-горе нотариален акт, като той отговаря на УПИ XI-301, кв. 163, м. „ж.к. Гърдова глава“ по плана на град София /регулационният план не е приложен/.

С Нотариален акт № 38/01.02.2022г., т. 1, рег. № 565, дело № 27/2022г. на Нотариус № 3

268 – Веселина Връблянска, ответникът Р. Х. Б. е признат въз основа на осъществено от него давностно владение за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК № РД-18-68/02.12.2010г., с площ от 723 кв.м., находящ се в град София, ***, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 97 кв.м /без строителни книжа/, който съставлява дворното място, описано в нотариалния акт от 1952г.

С Нотариален акт № 5/11.03.2022г., т. 2, рег. № 1612, дело № 167/2022г. на Нотариус № 268 – Веселина Връблянска, Р. Х. Б. е продал на Маргарита Цветкова Узунова описания в предходния абзац недвижим имот за сумата от 40000,00 евро.

С Нотариален акт № 154/21.04.2022г., т. 2, рег. № 2802, дело № 293/2022г. на Нотариус № 268 – Веселина Връблянска, Маргарита Цветкова Узунова и съпругът ú Петко Янков Узунов са продали на ответника М. Й. Г. описания по-горе недвижим имот за сумата от 81000,00 евро. Видно от Удостоверение на л. 68 по делото, на 27.09.2021г., т.е. преди сделката, М. Й. Г. и съпругата му Д. В. Илчева са подписали декларация за избор на имуществен режим на разделност, вписан в регистрите на нотариалната кантора.

С Нотариален акт № 26/24.10.2022г., т. 5, рег. № 7920, дело № 721/2022г. на Нотариус № 268 – Веселина Връблянска, М. Й. Г. е подарил на дъщеря си Д. М. Г. имота, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху него.

По делото като свидетели са разпитани Ц. К., Виолета РадомирскаКотопанова, К. Т., Г. Д., К. П. и Ц. Ц.

Свидетелят Ц. К. живее на съпружески начала с дъщерята на М. Ш..

Познава процесния имот, знае къде се намира и го описва – с площ около 700-800 кв.м., ограден с бетонови колове и мрежа, имал порта, която се заключвала с катинар и синджир, имало орех. Нямало ток и вода. Ходили с дъщерята на Ш. да помагат, да работят по имота, беряли плодове, кастрели дървета. Знае, че имотът е на М. и Н.. Той бил необитаем, като в него имало недостроена къща на два етажа с покрив, който после бил махнат, но не от тях.