Решение № 6348 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6348 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100101119 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******, и ответникът Р. С. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ ичл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът Р. С. С. дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 34768/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:

- 87 794.35 лева – главница по сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;

- 79 466.34 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2010г. до 11.05.2022г.;

-1 466.25 лева – неустойка /санкционна лихва/ за периода от 28.02.2013г. до 11.05.2022.;

- 1 170.59 лева – обезщетение за забава за периода от 12.05.2022г. до 28.06.2022г.;

- 1 140.00 лева – такси за управление;

- 1 280.89 лева – застрахователни премии;

- 518.38 лева – такса за подновяване на ипотека;

-120.00 лева – такса изискуемост.

1

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на ответника Р. С. С., в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на 92880 лева със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване 20.11.2007г.

За предоставения кредит кредитополучателят заплащал първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,4%. За останалия срок на кредита било уговорено кредитополучателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер от 4,19%, а стандартната надбавка била в размер на 4,1%. Кредитът се обезпечавал с договорна ипотека върхунедвижим имот, собственост на Г.Р. С. както следва: апартамент № 37, находящ се във вх. Б в жилищната сграда, която се изгражда в гр. София, р-н Искър, ж. к. „Дружба“ на втори жилищен етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, два балкона и сервизни помещения, със застроена площ от 87.10 к в. м., заедно с мазе № 37 на сутерена в вх. Б с площ 3 кв. м., заедно с прилежащите 1,742% ид. ч. от общите части на жилищната част от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който се изгражда сградата, целият с площ по скица от 2072 кв. м., съставляващ съгласно скица УПИ II - 780, 781 в квартал 18А по плана на гр. София.

Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и съгласно т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции” от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити към Договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем , което било сведено до знанието на кредитополучателя. За целта било изпратено уведомление с изх. № 01-2008608/11.05.2022г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същото било връчено на кредитополучателя лично на 12.05.2022г.

Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не били погасени общо 131 броя погасителни вноски като дължимите вноски по погасителния план били внасяни до м.05.2011г.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че исковете са неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: процесните вземания са погасени по давност; разпоредбите на чл.7, чл.12, чл.13 и чл.14 от процесния договор за кредит, както и чл.9.1, чл.9.5, чл.11.2, чл.11.3, чл.25.1.,т.6, чл.25.2, чл.25.3 и чл.26.1 от процесните ОУ към договора за кредит, свързани с определяне на методиката за изчисление и изменение на БЛП и възнаградителната лихва по кредита са нищожни, доколкото същите са неравноправни; процесните вземания са недължими, доколкото са изчислени при нередовна счетоводна отчетност от страна на ищцовото дружество. предявени от „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени искове.

2

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ е да установи: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г., с параметри посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението; 3. предаване на договорената сума на кредитополучателя; 4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането; 5. уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал.

1, пр. 2 ЗЗД за суми в размер на 1140.00 лева – такса управление; сума в размер на 1280.89 лева – застраховка; сума в размер на 518.38 лева – такса за вписване на ипотека; сума в размер на 120.00 лева – такса изискуемост, е в доказателствената тежест на ищеца да установи основанието и размера на претендираните суми.

По предявените искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сума в общ размер от 79466.34 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2010г. до 11.05.2022г. е в доказателствената тежест на ищеца да установи основанието и размера на претендираната сума.

По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД е в доказателствената тежест на ищеца да установи: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Между „Банка ДСК“ АД и Р. С. е сключен договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г. за сумата 92 880 лева с краен падеж 20.04.2022г., обезпечен с ипотека върху подробно описан имот - ап.37, находящ се в гр. София, ж.к.

Дружба.

Между същите страни е бил сключен и друг договор за ипотечен кредит - от 30.07.2008г. За неизпълнените задължения по него „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, образувано е заповедно производство ч.гр.д. № 27503/2013г. на СРС, 34 състав и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано приложеното и.д.

№ 510/2013г. на ЧСИ Н..

По отношение на вземанията по процесния договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 21.06.2013г., по което е образувано ч.гр.д. № 27502/2013г. на СРС, 37 състав. На 02.07.2013г. съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С този изпълнителен лист от 02.07.2013г. „Банка ДСК“ АД се присъединила на 02.12.2015г. към и.д. № 510/2013г. на ЧСИ Н..

Представена е покана за доброволно изпълнение от 24.10.2016г. по и.д.

№ 510/2013г. на ЧСИ Н., с която ответникът е поканен да плати задълженията си и по двата изпълнителни листа – този, издаден по ч.гр.д. № 27502/2013г. на 3

СРС, 37 състав от 02.07.2013г., както и този, издаден по ч.гр.д. № 27503/2013г. на СРС, 34 състав от 15.07.2013г. В поканата е посочено, че се връчват преписи от подлежащите на принудително изпълнение актове. Същата е връчена на длъжника на 31.10.2016г.

Р. С. подал възражение по чл.414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение от 02.07.2013г. В резултата на жалбата разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, е отменено и изпълнителният лист от 02.07.2013г. е обезсилен с определение от 14.03.2017г. на СГС, ЧЖ, 4 състав по ч.гр.д. № 2405/2017г., като съдът е приел, че банката не е удостоверила, че е обявила кредит за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.

На „Банка ДСК“ АД е връчено разпореждане за предявяване на иск по чл.422 ГПК, като в дадения срок по чл.415, ал.4 ГПК банката не предявила иск, поради което заповедта за изпълнение била обезсилена с определение от 27.04.2019г. по ч.гр.д. № 27502/2013г. на СРС, 37 състав.

По и.д. № 510/2013г. на ЧСИ Н. последното изпълнително действие е насрочване на публична продан през периода 06.12.2013г.-06.01.2014г., която е нестанала.

Представено е уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 11.05.2022г., получено от длъжника на 12.05.2022г.

На 28.06.2022г. банката подала заявление по чл.417 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 34768/2022г. на СРС, 55 състав, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.07.2022г. Срещу заповедта е постъпило възражение от 08.09.2022г. в срок – ПДИ е връчена на 12.10.2022г. /л.57 от заповедното производство/ и е образувано настоящото исково производство.

Съгласно заключението към ССчЕ сметката по кредита е заверена на 20.11.2007г. със сумата 92880 лева, като е отразено плащане на такси в общ размер 140 лева, тоест постъпила е сумата 92740 лева. Общо платените от длъжника суми са в размер 24 741, 45 лева, като затруднения в плащанията се установят в края на 2010г., а последната платена сума е постъпила на 13.03.2012г.

За предоставения кредит първоначално за период от 36 месеца е уговорена възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка в размер на 1,4 %. Към датата на договора БЛП е в размер 4,19% или годишната лихва е в размер 5,59%, за първите три години вноската е 532,62 лева. За срока след 36-ия месец възнаградителната лихва се формира от БЛП – 4,19% и стандартна надбавка от 4,1%, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют. При годишна лихва от 8,29% месечната вноска е в размер на 688,66 лева.

От писмените доказателства се установява, че е имало две преструктурирания на кредита 2010-2011г., но на 14.04.2022г. е извършено декапитализиране на лихви и корекция на начислените лихви и погасените главници чрез прилагане на погасяване по първоначален погасителен план – за първите 36 месеца при лихва 5,59 % - месечна вноска 532,62 лева и за 4 следващите месеци при лихва 8,29% - месечна вноска от 688,66 лева.

Непогасената главница към 12.05.2022г. е в размер на 87 794,35 лева.

Непогасената възнаградителна лихва е в размер на 79 466,33 лева.

Неустойка за забава за периода 28.02.2013г.-11.05.2022г. /т. нар. санкционираща лихва, уговорена в т.20.1 от ОУ, съгласно която при забава на плащане на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако вноската се погаси в 7 дневен срок след падежа, наказателна надбавка не се дължи/ за исковия период е в размер на 1466,25 лева, а за периода 12.05.2022г.28.06.2022г. – 1170,59 лева.

Начислените такси за управление на кредита за 14г. за периода 20082022г. са в общ размер 1330 лева, платени са такси в размер на 190 лева и остават дължими такси от 1140 лева.

Начислените и непогасени застрахователни премии за периода 26.11.2009г. – 20.05.2021г. са в размер на 1280 лева.

На 02.11.2017г. банката е платила такси за подновяване на ипотеката в общ размер 518,38 лева, а на 12.05.2022г. е начислила такса изискуемост в размер на 120 лева.

Относно възражението на ответника за нищожност на клаузи от договора и ОУ, касаещи начина на определяне на възнаградителната лихва, а именно разпоредбите на чл.7, чл.12, чл.13 и чл.14 от процесния договор за кредит, както и чл.9.1, чл.9.5, чл.11.2, чл.11.3, чл.25.1.,т.6, чл.25.2, чл.25.3 и чл.26.1: клаузите, които предвиждат едностранна възможност на банката да променя възнаградителната лихва без в договора да е посочена методика за това, са нищожни на основание чл.146, вр. чл.143, ал.1 ЗЗП. В случая обаче това възражение за нищожност не води до промяна в размера задълженията, тъй като, както е посочило вещото лице по ССчЕ, претендираните задължения са начислени при условията на първоначалния погасителен план – без да се увеличава БЛП или договорната надбавка, над размерите, както са уговорени в договор за ипотечен кредит от 09.11.2007г. Дори и при преструктурирането /когато на кредитополучателя е предоставен гратисен период/ да е имало капитализиране на лихви, на 14.04.2022г. е извършено декапитализиране на лихви и корекция на начислените лихви и погасените главници чрез прилагане на погасяване по първоначален погасителен план – за първите 36 месеца при лихва 5,59 % - месечна вноска 532,62 лева и за следващите месеци при лихва 8,29% - месечна вноска от 688,66 лева.