Решение № 159 от 28.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ботевград, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш № **** издаден от Агенция "Пътна инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. Д. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Г. Д. И., чрез адв. В. И. от САК е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован. Според въззивника е изтекла и три годишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, в съдебно следствие, се явява лично и с адв. И.. Заявява, че поддържа жалбата. Преди последното съдебното заседание на 17.04.2025г. е постъпила е писмена защита от жалбоподателя, в която развива допълнителни доводи за покрита давност на описаното в процесния ЕФ нарушение. Допълнително е депозирана молба, в която сочи, че не може да се яви в съдебното заседание на 17.04.2025г.

1 поради служебна ангажираност, но не възразява да се даде ход на делото.

Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалвания електронен фиш по изложените в жалбата и писменото становище аргументи.

За административно наказващия орган, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според обжалвания ЕФ на 31.01.2021г., в 15:50 часа с устройство № 10052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала "Хемус", км 51+778, е бил заснет лек автомобил Мицубиши лансер, с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса ****, който се е движел с посока на движение намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила (в случая това е жалбоподателя), като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 , във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: известие за доставяне обр. 243 от 07.11.2024г.; ЕФ ****; статични изображения във вид на снимков материал; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси; справка за собственост на МПС; протокол и др.

Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа 2 обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От представените по делото разписки за електронна винетка, издадена от БГ ТОЛ се установява, че за лек автомобил Мицубиши лансер, с рег. № ****, за инкриминираната дата не е била закупена винетка.

Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото и не се оспорват от жалбоподателя.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /ерг. чл. 84 ЗАНН във ар. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване 3 на изискванията на чл. 189ж, чл. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението 31.01.2021г., в 15:50часа, мястото на нарушението - автомагистрала "Хемус", км 51+778, с посока - намаляващ километър; марка и регистрационен номер на пътното превозно средство - Мицубиши лансер, с рег. № ****, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят Г. Д. И., ЕГН **********, описано е нарушението движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата , както и нарушената законова разпоредба - на чл. 139, чл. 5 и чл, вр. чл. 102, чл. 2 от Закона за движението по пътищата. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, чл. 2 от Закона за пътищата , с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът на глобата - 300 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонакзаващия орган или съдът. В същия е посочена и конкретна структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР.

Издаденият ЕФ съответства на образеца на ЕФ, одобрен по надлежния ред.

Процесното нарушение е реализирано от обективна страна и фактологията е изяснена.

Правната квалификация на деянието съответства на направеното в ЕФ описание.

Санкционната разпоредба също административно-наказващият орган. е правилно приложена от

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и 4 моторни превозни средства с повишена проходимост.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 139, ал. 5 и ал. 6 , във ар. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Според чл. 139, чл. 5 от ЗДвП движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата . Жалбоподателят е санкциониран именно затова, че е управлявал ППС, без да е изпълнил задължението си по установяване размера на дължимата от него пътна такса.

Като формално деяние, нарушението е такова, че съставът му не включва противоправен резултат, вкл. увреждане на бюджета и липсата на такъв резултат не го прави в конкретния случай деяние с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Това е така, защото в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното 5 нарушение и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът намира, че деянието на жалбоподателя не съставлява маловажен случай.

За неоснователни се приемат възраженията за незаконосъобразност на атакувания ел. фиш.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК. Нормата на чл. 80, ал. 1 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на изрично определени срокове, диференцирани според наказуемостта на деянията.

ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП. Със съставянето му административнонаказателното преследване е започнало (възбудено), а след влизането му в сила му се придава значението на влязло в сила НП и подлежи на принудително изпълнение в сроковете по чл. 82 от ЗАНН. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че от съставянето до връчването на ЕФ тече обикновена давност в размер на 3 години. Връчването е само едно фактическо действие, за което в закона няма предвиден срок. То няма характера на действие на надлежен орган, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Да се приеме, че обикновена давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК може да изтече до връчване на ЕФ, означава да се стимулират недобросъвестните нарушители да се укриват. Според разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, в ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, като празнината се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и срокът е четири години и половина. Отнесено към конкретния случай, в който нарушението е извършено на 31.01.2021 г., това означава, че абсолютната погасителна давност за извършеното противоправно деяние ще изтече в края на 31.07.2025 г.