Решение № 43 от 04.02.2022, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Казанлък, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20215510201228 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №001315, издадено на 21.09. 2021г. от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Т. Т. ИВ., на основание чл.179,ал.3, във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.179,ал.3 от ЗДвП.

С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява, но негов процесуален представител е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на адм.обвинение срещу нарушителя и наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи аргументи в подкрепа на жалбата.

Административно-наказващият орган чрез негов представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и също сочи 1 аргументи.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.1 от ЗАНН от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва горепосоченото наказателно постановление, и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от въззивника нарушение, изразяващо се в следното:

„На 10.04.2021 г. в 14:25 часа, на път I-5, км. 216+800, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.

№ *****, вид- лек автомобил, марка- Опел, модел Зафира, с обща техническа допустима максимална маса до 3500 кг., управлявано от Т. Т. ИВ..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 07.04.2021г. в 17:16:50 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ***** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата(ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 07.04.2021г. в 17:16:50 часа, на път I-5, 199+527 км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението е посочен път I-5, километър 199+527 (Р.Б.П.Т.-В.Т.-о.п.Д.- Д.Г.Ш.К.-о.п.С.З.-С.Д.- о.п.Х.-К.Ч.-Ч.К.М. граница Г.), за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- пътна такса, съгласно Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва 2 за определен срок платената пътна мрежа.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис(доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство(контролно устройство с идентификатор №20581)- част от системата.

За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № 001315/07.04.2021 от 10.04.2021г. и е връчен на нарушителя на 10.04.2021г., което е удостоверено с негов подпис.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетеля И. Д. З.…“

Нарушението е установено с устройство №20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

АУАН №001315/07.04.2021 г. от 10.04.2021г. е съставен в отсъствие на нарушителя, но му е връчен лично на 10.04.2021г. В графа обяснения и възражения същият е отразил, че има такива. Тези възражения той е конкретизирал в молба до председателя на АПИ, входирана с №94-00670/15.04.2021г., в която е уточнил, че става въпрос за техническа грешка при попълване на онлайн платформата за закупуване на винетката. Пак там е посочил, че е подал и заявление за коригиране на типа на ППС в системата на АПИ с вх.№94-00-667/15.04.2021г.

Отговор по входираните молба и заявление жалбоподателят е получил с писмо с изх.№94-00-5289/23.04.2021г.

Същият твърди в жалбата си, че на 20.04.2021г. от телефонен № +****** му се обадил служител на АПИ, който му съобщил, че въпросната винетка, вписана от него в Тол системата, в графа „Ремарке/Каравана“, Категория 3<= 3.5 е прехвърлена в графа „лек автомобил“.

От справка в системата от 23.10.2021г. е видно, че въпросната винетка, за лек автомобил с рег.№ ***** е прехвърлена в друга графа, но не в тази за лек 3 автомобил, а за ремарке за лек автомобил/брутно комбинирано тегло на превозното средство и ремарке >3.5 т./. Кой, как и защо е прехвърлил процесния автомобил в тази категория е неизвестно, но е повече от ясно, че това не е сторено от нарушителя. Още на същия ден, когато е бил уведомен за извършеното от него нарушение, той, независимо, че е закупил винетка за автомобила си, за да не бъде глобен неправомерно, отново е закупил такава, а именно- уикенд винетка категория 3, за да може да се прибере до дома си.

От изложеното дотук следва извод, че допуснатото нарушение, доколкото изобщо е осъществено такова, е резултат от грешно/неправилно посочване/деклариране на категорията ППС при закупуването на електронната винетка и заплащането на винетна такса за ППС с рег.№ *****„ремарке на лек автомобил“, вместо „лек автомобил“, като размера на заплатената винетна такса за ППС с рег.№***** с погрешно посочена категория МПС, е абсолютно идентичен с този на дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС с рег.№ *****- лек автомобил с технически допустима маса не повече от 3.5 тона. Това очевидно сочи на:

1.липса на субективна страна на извършеното от жалбоподателя нарушение- в случая на умисъл за управление на МПС без платена винетна такса и 2.наличие на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

Съгласно чл.7,ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение,е виновно,когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 от тази норма непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.

При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателя не е извършил умишлено, по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.14,ал.1 от НК, посоченото в акта и в НП нарушение, т.к макар и да се е движел по пътен участък от републиканската пътна мрежа, без платена винетна такса, същия е имал съзнанието, че е платил такава.

Предвид на горното, съдът намира, че жалбоподателя не е извършил нарушение на чл.139,ал.6 от ЗДвП,изискващ движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, поради което наложеното, на основание чл.179,ал.3 от ЗДвП, 4 адм.наказание е незаконосъобразно и следва обжалваното наказателно постановление да се отмени. Това е така и защото неправилното деклариране на категорията МПС при закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна такса за ППС с рег.№ ***** не е довело до ощетяване на фиска, предвид размера на същата, който е идентичен с този на дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС, т.е. от нарушението не са произтекли вредни последици. Нещо повече- ППС, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане и технически допустима маса не повече от 3.5 тона и ремаркетата/караваните попадат в една и съща категория ППС съгласно чл.10а, ал.7 от ЗП- категория 3 „леки автомобили“. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че няма данни за допуснати от санкционираното лице други нарушения, свързани с неизпълнение на задълженията по чл.139,ал.5 и ал.6, във връзка с чл.102,ал.2 от ЗДвП, като от доказателствата по делото се установява коректно заплащане на дължимите пътни такси от собственика на лек автомобил с рег.№ ***** в предходни и следващи извършването на процесното нарушение периоди.

В случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществена опасност, възприета от законодателя при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.179,ал.3, във връзка с чл.139,ал.6 от ЗДвП, като освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Ето защо неправилно и необосновано АНО е приел, че административното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по тълк.д. №1/2005г. на ВКС, неприлагането от страна на административно- наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличие на предпоставките за това, задължително води до материална незаконосъобразност на издадения санкционен акт и обуславя неговата отмяна./В тази връзка: Решение №297 от 12.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 261/2021г. на I състав на Административен съд-Стара Загора/.

5

Не на последно място следва да се отбележи, че дали е налице законово регламентирана процедура и възможност за връщане на неправилно /недължимо/ внесената пътна такса за ППС с погрешно посочена категория, е ирелевантно както за съставомерността на деянието, така и за преценката за наличието на основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

В изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на допуснати, в хода на административно-наказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила настоящият съд констатира, че АНО грубо е накърнил правото на защита на наказаното лице, както и императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление трябва да съдържа описание на мястото, където е било извършено нарушението. Конкретизирането на същото в АУАН не освобождава наказващия орган от задължението му в тази посока и така същия е поставил въззивника в невъзможност да разбере какво точно и къде е нарушил. Съдът намира, че при изготвянето на наказателно постановление №001315 от 21.09. 2021г. е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като от така констатираното в НП не става ясно къде е извършено деянието. Много общо, неясно, неточно и объркващо там е описано, че на 07.04.2021г. в 17:16:50 часа Т. Т. ИВ. е управлявал пътно превозно средство с рег.№ *****, вид- лек автомобил, марка- Опел, модел Зафира, с обща техническа допустима максимална маса до 3500 кг., като място на нарушението е посочен път I-5, километър 199+527(Р.-Б.П.Т.-В.Т.-о.п.Д.Д.Г.Ш.К.-о.п.С.З.-С.Д.- о.п.Х.-К.Ч.-Ч.К.М. граница Г.), без да е конкретизирано намиращо се наблизо населено място, както правилно е подходил актосъставителя. Така за жалбоподателя, а и за съда, остава неясно къде точно се намира пътния участък, по който се е движил въззивника, приет от АНО за място на извършване на нарушението, още повече, видно от приложената към преписката справка, че съществува дублиране на път I-5, източно от К. и североизточно от Х..