Решение № 950 от 16.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Варна, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200925 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Д. Б." ООД ЕИК 103872108 представлявано от управителя Д. С. Д. против НП 100428/25.01.2024 г. на Зам.кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 34а ал.1 от ЗЗШОС на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16а ал. 5 от ЗЗШОС.

В жалбата се твърди ,че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни и необосновани. Навежда се твърдение, че описаното в НП нарушение е несъставомерно от обективна и субективна страна, НП е необосновано и неясно, а в административно - наказателното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Според въззивника, не е направен анализ на доказателствата, на възраженията и твърденията на извикания на място управител, относно факти и обстоятелства имащи значение за правилното изясняване на случая и прилагането на материалния закон. Релевират се доводи, че в хода на извършената проверка не е установен по несъмнен начин факта на конкретно извършено нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина. Излага се твърдение, че в НП липсват подробни мотиви, което се приравнявало от съдилищата 1 към липса на такива и представлява нарушение на административно производствените правила, обуславящо незаконосъобразност на оспорения акт и неговата отмяна. Според въззивника процесуалното бездействие при събирането на доказателства относно твърдяните във възражението оневиняващи факти и обстоятелства при проверката по чл. 52. ал.4 също представлява грубо нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че е само формално произнасянето относно изводите в НП за липсата на предпоставки за прилагане на хипотезата за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.

Х. Х. при АК – Варна, който пледира с оглед събраните по делото доказателства да бъде отмените изцяло обжалваното НП. Според процесуалния представител на въззивника, в хода на съдебното производство е установено, че не дружествотожалбоподател е извършило процесното нарушение, а същото е осъществено от друго лице, доколкото в деня на проверката в обекта са се намирали работници на подизпълнителя, чиято самоличност не е установена от проверяващите. Твърди се, че от събрания доказателствен материал е видно, че строителят по ЗУТ, а именно „Д.

Б.“ООД, в целия период на месец септември 2023 г., за който са съставени акта и наказателното постановление, е нямал работници на този обект, тъй като е ползвал подизпълнители, съотв. дейността по полагане на арматура, описана в констативния протокол и в акта, два дни след констатиране на нарушението е била приета между строителя и възложителя, като за целта е съставен е съответния документ по Наредба № 2 - акт образец № 19, издадена е в същия ден електронна фактура, която е приета от възложителя на тази работа, а последната е осчетоводена и е заплатена. Релевират се доводи, че видно от гласните доказателства по делото, проверяващите са приели кой да бъде записан като нарушител не въз основа на реалната проверка на място, а въз основа на това, че на табелата на оградата на обекта е записан като строител „Д.

Б.“ООД по ЗУТ. Оспорва се достоверността на твърденията, на актосъставителя, че нарушителят е установен въз основа на съставения констативен протокол в хода на проверката, доколкото в съдържанието на същия са вписани данните на възложителя.

Оспорва се компетентността на длъжностните лица извършили проверката, предвид липсата на необходимата квалификация на същите, като се излага становище, че тази заповед противоречи на чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, според която кметът на района в случая, респ. кметът на общината определя длъжностни лица за осъществяване на контрола и за извършване на дейностите, свързани с шума, като такива, които притежават необходимата квалификация за това.

Навежда се твърдение, че е нарушена и разпоредбата чл. 11, т. 5 на закона, според която министърът на здравеопазването съвместно с министъра на околната среда и водите издава наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, 2 отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, включително и в зоните за жилищно строителство. Сочи се, че в наредба № 6 се определят тези гранични стойности на нивата на проникващ шум и в зоните предназначени за жилищно строителство, като като стойностите на шум се определят, или чрез изчисление, или чрез измерване. Обръща се внимание на факта, че актосъставителя и свидетеля по акта са заявили изрично, че не са извършвали такива изчисления и измервания по време на проверката. Според процесуалния представител на въззивника, в случая длъжностните лица е следвало да изпълнят задълженията си по чл. 22, ал. 2 от Наредбата и ако са преценили, че не могат да определят шума и неговите нива е следвало да извършат измерване съвместно с органите на министерство на здравеопазването, които имат тези възможности. Адресира се до съда искане обжалваното НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като за това представям договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована , изпраща представител – юк Б., който в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага становище, че в АУАН и в НП не са налице пороци, които да водят до отмяната на последното. Пледира съдът да потвърди обжалвания акт и да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение

.Входа на съдебното производство е проведен разпит на актосъставителя В. Л. на длъжност „инспектор контрол по строителството“ към Община – Варна, РайонВладислав Варненчик и свидетеля по акта – М. Д. М. на длъжност „младши инспектор контрол по строителството “ към Община – Варна, Район- Владислав Варненчик . По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснат до разпит в качеството на свидетел Г.Р.Л., технически ръководител „Е.Е.Б.“ООД.

Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, както и договор за извършване на СМР от 25.07.2023 г.; споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ III-426 (ПИ ***) кв. 8 по плана на 25 м.р., *** гр. Варна; договор за извършване на СМР от 25.07.2023 г.; споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ III-426 (ПИ ***) кв. 8 по плана на 25 м.р., *** гр. Варна; таблица за отчитането на явяването и неявяването на работа месец септември 2023 година; ведомост за заплати; протокол/акт № 19 и фактура оригинал № 2000000003/21.09.2023 г.; заверено копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; списък на работниците от „Е.Е.Д.Б.“ ООД за м.септември 2023 г.; трудов договор № 00000018/14.07.2023 г. исмо от Кмета на район „Владислав Варненчик“ с рег. № ЗК24000212ВН_003ВЛ_001ВЛ от 3

10.04.2024 г., с приложено копие на извадка от регистъра за сигнали приети в телефонен разговор, който се води в отдел „Обществен ред и контрол“, дирекция „Устройство на територията, обществен ред и контрол“ при район „Владислав Варненчик“.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.09.2023 г. около 15.15 ч., по повод постъпил сигнал в Община – Варна, Район „Владислав Варненчик“ за вдигане на силен шум при извършванe на СМР в строителен обект, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варнечик“, УПИ III-426, ПИ ***, кв. 8, по плана на жк „Владислав Варненчик“ І-ви м.р, ул. Ниш № 5 , служители на Район „Владислав Варненчик – свид. Л. на длъжност инспектор „контрол по строителството" и свид. М. М. – на длъжност мл. експерт „контрол по строителството“, извършили проверка на място. При пристигане в обекта, проверяващите установили група работници да извършват дейност по полагане на арматура, като същата включвала чукане и рязане с машини, вследствие на което се създавал силен шум, смущаващ живущите в жилищните сгради в близост. Голяма част от живущите в тези сгради, притеснени от силния шум, се намирали на терасите на жилищата си и наблюдавали случващото се в обекта. В хода на проверката, въз основа на находящата се в същия табела, било установено, че изпълнител на строежа е „Д.

Б.“ООД с ЕИК: 103872108, с управител Д. С. Д.. Проверяващите указали на строителните работници необходимостта да преустановят извършваните от тях действия във времето до 16 ч., като същите отказали и продължили дейността си. В обекта не присъствал технически ръководител, поради което проверяващите се свързали с лицето, което представлявало строителя „Д. Б.“ООД – Д. С. Д. и го уведомили за осъществяваната проверка и необходимостта да се яви на мястото на провеждането й. По случая бил съставен констативен протокол, който бил връчен на представляващия „Д. Б.“ООД и „Д. Б.“ООД.

На 25.09.2023 г. на дружествотожалбоподател е съставен АУАН № 09/25.09.2023 г. за нарушение на чл. 16а ал.5 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ за това, че на 19.09.2023 г., в 15.15 ч. в качеството на „строител“ на строителен обект находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варнечик“, УПИ III -426, поземлен имот с идентификатор

***, кв. 8, по плана на жк „Владислав Варненчик“,І-ви м.р, *** е нарушило забраната да не се излъчва шум от строителни дейности в интервала между 14.00 часа и 16.00 часа. Срещу акта не е постъпило възражение и въз основа на същия е издадено обжалваното НП № 100428/25.01.2024 г. на Зам. Кмета на Община – Варна, с което на основание чл. 34а ал.1 от ЗЗШОС е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като му е наложена административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ 4 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление №100428/25.01.2024 г. на Зам. Кмета на Община Варна е издадено от компетентен орган. В случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС, съгласно която кметовете на общините или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрола за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 0128/24.01.2024 г., зам. кметът на Община – Варна е надлежно упълномощен от кмета на Община – Варна да издава наказателни постановления по ЗЗШОС.

Установи се по делото, че АУАН е съставен от длъжностно лице, упълномощено от кмета на Община-Варна със Заповед № 1235/27.04.2022 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.