Решение № 155 от 20.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Монтана, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Олег Софрониев

Аделина Тушева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500077 по описа за 2022 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. ЕООД гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат В.Д., срещу решението на РС Лом от 22.10.2021г., постановено по гр. дело № 794/ 2019г. по описа му, с което е признато за установено по отношение на К.ЕООД правото на собственост на А.К. от гр. *, С. Л. от гр.

*и А. И. от гр. *върху дворно място в гр. *, кв. *, ул.*№ *, с площ 2500 кв.метра, имот № *извън регулационния план на гр. *, ведно с построените в него жилищни сгради при посочени съседи , което по одобрените за града КККР е част от ПИ *съобразно скица, неразделна част от решението и е осъдено дружеството да предаде владението върху имота , както и да заплати разноските по делото .

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен .

Относно недопустимостта на решението се поддържа постановяването му по нередовна искова молба при липса на наведени от фактическа страна обстоятелства относно лицата, началния момент и срока на упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, както и за начина на установяването й. Липсата на тези обстоятелства свързва с невъзможност съдът да изпълни задължението си по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Неправилността на решението се поддържа с доводи, че съдът в мотивите си не е 1 посочил конкретно как е придобита собствеността от праводателите на ищеца, на какво основание, кога, от кого, и защо техните права изключват правата на жалбоподателя. Липсва отговор на многобройните възражения, направени от страната с отговора на исковата молба, в хода на производството и в писмената защита относно правата на ищеца и неговите праводатели върху процесния имот. Извършеният разбор на писмените доказателства е неправилен и съответно съдът е стигнал до грешни изводи, като напр. за статута и предназначението на процесния имот, правната възможност да бъде придобиван по давност и игнорирането на титулните документа за собственост на жалбоподателя .

Въззиваемите А.К., С. Л. и А.И., чрез пълномощник адвокат Б.В., с подаден в срок писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна с подробно изложени съображения относно наведените пороци на решението .

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет установяване право на собственост на ищеца върху недвижим имот, върху който имот ответникът упражнява без основание фактическа власт.

Не се установява твърдяната недопустимост на решението, поради постановяването по нередовна искова молба.

С исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство са наведени от фактическа страна обстоятелства, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. *, кв. *, ул. *№ *, с площ от 2500 кв.м., съставляващо поземлен имот /ПИ/ със стар кадастрален № *по плана на кв. *, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и селскостопански постройки с посочено придобивно основание - по наследство от П. Л., починал 1999г., който заедно със съпругата си С.Л. е придобил имота по давност , упражнявана от 1965г., когато с писмен договор го е закупил от лицето Р.И.. Изложени са твърдения, че семейството на ищците от почти 55 години, а собствеността е прогласена с нотариален акт през 1995 год. и никога не е била оспорвана. Имотът е отделен от съседните имоти с ограда, къщата е обитавана до началото на 2019 г. от ищцата С.Л., която къща е единственото й жилище. Към 21.02.2019г. ищцата Л., поради заболяване е пребивавала при дъщеря си А.К., когато с Протокол за принудително отнемане на владение и предаване на недвижим имот, ЧСИ М.И. е предала владението върху имота на ответника. Изложени са обстоятелства относно правото на собственост , придобито от ответника на основание постановление за възлагане , издадено 2 по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ М.И. с твърдения, че възложения на ответника имот не включва собствения на ищците такъв и установеното към 2019г. владение върху имота му е без основание. При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника К. ЕООД да предаде владението на ищеца върху дворно място, находящо се в гр. *, кв. *, ул. *№ *, с площ от 2500 кв.м., съставляващо поземлен имот със стар кадастрален № *по плана на кв. *, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. С допълнение към исковата молба от 10.04.2019г., преди връчване преписи от ИМ и приложенията на ответника, ищците изрично са се позовали на придобивна давност при условията на евентуалност, в случай, че съдът намери представените доказателства, удостоверяващи правото им на собственост за неубедителни.

Така подадената молба е редовна с оглед изискванията на чл. 127,ал.1 от ГПК с изложени от фактическа страна обстоятелства, обосноваващи твърдяното право на собственост. Наведеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност, не е включено изрично в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК и не е обсъждано в обжалваното решение като самостоятелно правно основание за придобиване на собствеността. Недвижимият имот, предмет на иска е надлежно индивидуализиран с посочване на местонахождение , площ, стар кадастрален номер и граници, като в съдебната практика непротиворечиво се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като съществените белези са границите и регулационният статут на имота, а другите белези са съпътстващи.

С подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск с основни доводи, че според приложения нотариален акт, имотът е придобит през 1995г. от П. Л. по давностно владение, като според действащото до 1990г. законодателство, както и към 1995г. , придобиването по давностно владение на този вид имоти-невъзстановена общинска земеделска земя, е било юридически невъзможно. Предвид характера на имота като земеделска земя, то не е налице правно основание за придобиването му давност от праводателя на ищеца, както и от самите ищци. Не е оспорен факта на упражнявана към предявяване иска фактическа власт върху имота от страна на ответника , за което е навел като основание за придобиване право на собственост –влязло в сила постановление за възлагане от 22.10.2018г. по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ М.И. , с което му е възложен поземлен имот с идентификатор *по действащата за град *кадастрална карта, местността *, с площ 110 688 кв.м., номер по предходен план *, ведно с всички подобрения и насаждения.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по одобрената за град *през 2009г. кадастрална карта процесният недвижим имот не е нанесен като самостоятелен имот, а е част от ПИ с идентификатор *, местността *, с площ по КК 110 715 кв.м., предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за 3 електроенергийно производство, номер по предходен план *със собственик К. ЕООД на основание Постановление за възлагане, вписано в службата по вписвания на 12.12.2018г. .

Длъжникът по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане, ФЕЦ *АД, е придобил собствеността по извършена в нотариална форма сделка 2011г. от Е.АД, което пък е придобило имота като ливада също чрез сделка от същата година от А.И.И.АД, който от своя страна го е закупил като нива с договор за продажба от 2006г. като частна общинска собственост от Община *. Общината се легитимира като собственик с решение № */11.12.1997 г., по преписка № */02.09.1994 г. на ПК *, с което й е възстановено в реални граници правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху пасище, мера с площ 110.689 дка в местността *, землище гр. *, кв. *, имот № *по картата на землището. Към решението на ПК няма приложена скица.

Безспорно е , че до 21.02.2019г. фактическа власт върху процесния имот е упражнявана от С.Л. , когато с протокол за принудително отнемане и предаване на владението по изп.дело № 19/2016г. на ЧСИ М.И. въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на тази дата е извършен въвод във владение на купувача К.ЕООД върху ПИ с идентификатор *. Видно от протокола , при извършване на въвода е установено, че в границите на закупения имот, в югозападната част, се намират сгради, които не са нанесени на кадастралната карта, не са включени в договорната ипотека и в нотариалния акт за собственост, въз основа на който е учредена договорната ипотека. Тези сгради не са били обект на извършения на 06.04.2016 год. опис и оценка на процесния имот и от наличните по делото справки и документи няма данни за собственици и ползватели на същите. При извършения оглед е установено, че две от сградите са частично разрушени и необитаеми, а останалите сгради са оградени с мрежа и видимо стопанисвани, но по време на въвода обитателите им отсъствали. В имота е намерен и полуразрушен трафопост без оборудване и съоръжения в него.

От приложените от ищците писмени доказателства е установено, че ищците са наследници на П.Л., починал 1999г., като С.Л. е негова съпруга , а останалите две ищци са негови дъщери . С обикновен писмен договор от 22.06.1965г. П. Л. е закупил от Р.И. дворово място от около 2 дка в кв. *, гр. *при съседи Б.В.и от останалите страни общинска мера , ведно с построената в него къща от две стаи и коридор от суров материал. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *, т. * д. № */27.03.1995г. П.Л. е признат по обстоятелствена проверка за собственик по давностно владение на недвижим имот: дворово място от 2500 кв.м, находящо се в гр. *, кв. *, имот № *по плана на квартала, заедно с построените в него къща,лятна кухня и селскостопански постройки при съседи : К., Е. И. и мера от две страни.

По делото е безспорно установено от приложените писмени доказателства и заключенията по приетите еднолична и тройна съдебно-технически експертизи, че процесният имот е нанесен в действащия до одобряване кадастралната карта през 2009г. за град *кадастрален план от 1989г. като имот с кадастрален № *, записан е в разписния лист към плана като двор извън регулация на името на П. Л., като е със статут „друг селищен 4 характер“, намира се извън регулационния план на града, няма данни да е имал характер на земеделска земя. Преди този план за града е имало одобрен регулационен и кадастрален план , който обаче е в лошо състояние и вещите лица не са установили нанесен ли е бил имота в него . Приложена е извадка -копие на кадастралния и регулационен план от 1989г., от който се установява, че в имот кадастрален № *е нанесена паянтова жилищна сграда. От приложеното на л. 129 от делото удостоверение, издадено от главния архитект на Община *на 10.02.2012г. се установява, че жилищната сграда от 83 кв.м, строена 1949г. и лятната кухня от 27 кв.м, строена 1984г. , находящи се имот № *по регулационния план на град *са търпими строежи. При изслушване заключението на вещите лица по приетата тройна – съдебно-техническа експертиза в с.з. на 01.10.2020г. вещото лице инж.С. С. /л. 219/ е посочило , че по едромащабна топографска карта, общодостъпна на сайта на АГКК , одобрена 1975г. по данни от 1970 г. процесният имот съществува, включително и сградата в него. В заключението си вещите по тази експертиза са приели, че ПИ с кратък идентификатор *съвпада по площ с имот № *по предходната карта на възстановената собственост/ КВС/ , но не е налице съвпадение на границите, като реалната площ на ПИ *не може да бъде установена чрез пряко измерване поради липса на материализирани на място граници. Към решението на ПК от 1997г., когато е възстановено правото на собственост на Община *върху имот № *по КВС няма приложена скица . Такава за имота е налична от 2004г. , в която като съседи са посочени имоти с №№ *и *- друга селищна територия, стопанисвани от Община *. В ПИ *по КККР са включени имоти с номера *и *–с предназначение друга селищна територия по КВС, бивши имоти с кадастрални номера *и *по кадастралния план от 1989г. , като първоначално бившият имот *е бил включен в КК като имот с кратък идентификатор *, а имоти *и *съответно като такива с идентификатори *и *, като е извършена промяна в местоположението на тези три имота, като са образувани нови три такива с идентификатори *, -стар *, *- стар *и *- стар *, извършена вероятно поради промяна в границите на имоти в КВС по информация , подадена в кадастъра от ОбСЗ */ л. 196 и сл. от делото приложения към СТЕ. Границите на имоти №№ *и *по КВС частично съвпадат с имоти №№ *и *по плана на кв. *и са разширени на север. По тази причина процесният имот е с площ по нот.акт от 2500 кв.м., а в момента съгласно измерването – над 3 дка. Във времето оградата от север е била изместена. По кадастралния план от 1989г. северната граница на имота с пл. № *не е нанесена .