Определение № 1013 от 09.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500516 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 250 от ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от С. С. И., против определение № 711 от 03.04.2026 година по гр.д. № 1910/2025г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд е отказал да допълни решението си относно началната и крайна дата на придобивната давност. Счита определението за неправилно, тъй като решението на съда оставало непълно по съществено правнорелевантен въпрос. Съдът признал правото му на собственост, но не бил определен момента от който то било възникнало. Неправилен бил извода на съда, че предвид произнасянето на решение при признание на иска не било необходимо да се посочва периода на владение. Излагат се доводи, че дори и при предпоставките на чл. 237 ГПК съдът бил длъжен да изследва всички релевантни факти, когато имали значение извън отношенията между страните , включително спрямо трети лица. С оглед това моли въззивния съд да постанови акт, с който да отмени обожаваното определение и да върне делото на районния съд със задължителни указания да се произнесе по началния и крайния момент на придобивана давност.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в дадения й срок не е подала писмен отговор.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице против обжалваем акт с оглед на което се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

1

Производството по гр.д. № 1910/2025г. по описа на ВТРС е образувано въз основа на предявен от С. С. И. против Б. С. И. положителен установителен иск за правото на собственост, основано на придобивна давност върху ½ идеална част от поземлен имот в гр.

Велико Търново, *** с идентификатор *** и площ 98 кв.м. заедно с сграда с идентификатор *** и застроена площ 17кв.м., а останалата ½ идеална част ищецът притежавал на основание нотариален акт за покупко-продажба. Ответникът е признал иска и по искане на ищеца съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил решение № 1455 от 29.10.2025г. при признание на иска, като е признал за установено по отношение на ответника Б. С. И., че С. С. И. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, намиращ се в гр. Велико Търново, ***, с площ 93 кв.м, заедно с построените в него 1. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 17 кв.м, на два етажа, с предназначениежилищна,еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 7 кв.м с предназначение- за обитаване, като 1/2 идеална част от собствеността върху горепосочените имоти е придобил на основание давностно владение, а другата ½ идеална част- на основание договор за покупкопродажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №16 т.I рег.№279 дело №24/2000г на нотариус Денчо Денчев, рег. №145.

Ищецът е подал въззивна жалба против решението, с искане да бъде изменено, като се измени решението на първоинстанционния съд като се приеме за установено, че давностното владение е започнало през 2001 година и е изтекло през 2011 година, поради което ищецът бил придобил правото на собственост върху ½ от имота. образуваното по тази въззивна жалба в.гр.д. № № 1186/2025г. по описа на ВТОС е прекратено и е върнато на първоинстанционния съд с оглед преценката, че в жалбата липсват искания за ревизия на решението, а добавяне на факт – период, за който първоинстанционният съд е приел, че продължило владението върху процесния недвижим имот.С определение № 711 от 03.04.2026 година, предмет на въззината проверка по настоящото дело, районният съд е оставил без уважение искането по чл. 250 ГПК с мотиви, че решението е постановено при условията на чл. 237 ГПК и след като от страна на ответника е направено признание на иска, липсвало спор и по фактите. Въз основа на това съдът е приел, че се е произнесъл по цялото искане и липсвало основание за допълване на решението по поискания от ищеца начин.

Предвид тези факти, Великотърновският съд като въззивна инстанция приема от правна страна следното:

Не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на решение № 1455 от 29.10.2025г. по гр.д. № 1910/2025г. по описа на ВТРС, постановено при признание на иска по искане на ищеца. Спор относно реда, по който решението е постановено между страните не съществува. Решението постановено при признание на иска, поражда всички правни последици, характерни за типичното съдебно решение – в случая със сила на пресъдено нещо е признато съществуването на правото на собственост в полза на ищеца/жалбоподателя в настоящото производство/, върху описания в исковата молба недвижим имот – като ½ идеална част от него ищецът е придобил въз основа на правна 2 сделка – договор за покупко-продажба, а останалата ½ идеална част въз основа на давностно владение с начало от 2001г., което право изрично е признато от ответника. При наличието на признание на иска от страна на ответника и изрично отправено искане от ищеца за постановяване на решение при тези условия, съдът след като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 и липсата на пречките по чл. 237, ал. 2 ГПК, постановява прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да укаже, че то се основава на това признание. . С други думи в тази хипотеза съдът не извършва съдебно дирене и не провежда устни състезания, не изследва основателността на иска и не прави собствени фактически и правни изводи относно предмета на спора. Решението само отразява съвпадащите правни твърдения на страните, като възпроизвежда основанието и петитума, така както е предявен от ищеца, с очертаните юридически факти, съдържание и субекти на спорното материално право. Точно това е сторил районния съд в решение № 1455 от 20.10.2025г. по гр.д. № 1910/2025г. на РС Велико Търново. В мотивите на решението, постановено по реда на чл. 237 ГПК не следва да се съдържат изводи за правно и доказателствено релевантните за спора факти, а само се констатира валидно извършено признание на иска и искане на ищеца за постановяване на решение, основано на това признание. Решението отразява състоянието на спорното право към момента, в който е извършено признанието на иска. Няма задължение за съда в диспозитива на решението, дори и да не е постановено при признание на иска, да бъдат отразявани елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79 ЗС. Не на последно място ищецът в петитума не е направил такова искане относно началния момент, от който е започнал да тече срокът, на владението. В този смисъл не са били налице основания за допълване на решението в каквато насока е и обжалваното определение.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8485 от 16.04.2026г. против определение № 711 от 03.04.2026 година по гр.д. № 1910/2025 г. по описа на РС Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4