Определение № 344 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Варна, 12.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000268 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на И. П. И.Д., представлявана от адвокат Ц. Л., срещу определение № 1421/17.03.2025 година по гр. дело № 1249/2024 година на ВОС, с което не е приет за съвместно разглеждане в производството, предявен от жалбоподателя инцидентен установителен иск.

В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че процесуалното право на страната да предяви иск по чл. 23 от СК не е преклудирано, когато трети за брака лица оспорват трансформацията, настъпила по време на брака между бившите съпрузи. Сключеното споразумение пред бракоразводен съд не е произвело вещно-правни последици и не съставлява действие, увреждащо кредитора.

Същото не прехвърля, а установява права – вещите, предмет на одобреното споразумение, са изключителна собственост на ищеца по предявения ИУИ.

Предявената инцидентна установителна претенция не цели пререшаване на въпросите по споразумението, а е насочена към утвърждаване в правния мир на собствеността върху имотите по начин, който изключва трето лице да оспорва сега и за в бъдеще изключителните вещни права на ищцата.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Ойлкарт“ ООД София, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявената частна жалба. Излагат се съображения за липса на предпоставките за приемане на ИУИ за съвместно разглеждане. Поддържа се, че е недопустимо в последващ исков процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи, сключили споразумение по чл. 51 СК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

1

Предмет на обжалване е определение, с което ВОС е прекратил производството по вече приет за разглеждане ИУИ поради недопустимост на претенцията. Това определение не е идентично на определение за отказ за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, което по силата на т. 7а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на обжалване. В практиката на Върховния касационен съд е проведено разграничение на хипотезата на: връщане на исковата молба по такъв иск поради неотстраняване на нередовности (определение № 2240/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2237/2023 г. на 1 г. о.); връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба по предявен инцидентен установителен иск (определение № 255 от 17.04.2019 по ч. т. д. № 428/2019 г. на 2, т. о.) от хипотеза на отказ за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане. На посоченото основание настоящият съд приема депозираната частна жалба за допустима. В този смисъл е и Определение № 2619 от 11.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1728/2024 г., I т. о., ТК.

По основателността на частната жалба:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба от „ОЙЛКАРТ" ЕООД, ЕИК 121654132, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кавала" № 8, представлявано от управителя Б.К.Д., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Б. – АК-София против П.Й.Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, ж.к. Възраждане №4, вх.2, ет.З, ап.31 и И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул."Л.З." №10, ет.5, ап.12 с правно основание: чл. 135 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът е заявил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което да се ОБЯВИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищеца ОЙЛКАРТ" ЕООД, БИК 121654132 извършената разпоредителна сделка между ответниците П.Й.Д. с ЕГН: ********** и И. П. И. с ЕГН: **********, обективирана в Споразумение за уреждане на имуществените отношения по чл.51, ал.1 от СК, утвърдено с решение № 22/01.03.2024 год. по гр.д. № 20243220100095 по описа на РС Генерал Тошево, с което П.Й.Д. е прехвърлил на И. П. И. собствената си идеална част от конкретни недвижими имоти.

С Определение № 5176/25.11.2024 год. съдът е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск от И. П. И. против „Ойлкарт“ ЕООД с ЕИК:121654135 и П.Й.Д. с правно основание чл.23 от СК, с който се претендира установяване, че имотите, предмет на иска, са лична собственост на ищцата по ИУИ като придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

От представените доказателства се установява, че бившите съпрузи и ответници по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД И. П. И. и П.Й.Д. са сключили споразумение одобрено с Решение № 22/01.03.2024 год. по гр. дело № 95/2024 год. на РС-Генерал Тошево, по силата на което всички имоти придобити по време на брака и представляващи СИО се поставят в дял на 2 ответницата И. П. И.Д., която е заплатила парично уравнение на ответника ИУИ П.Й.Д..

Предмет на инцидентния установителен иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК, са имотите по одобреното от съда споразумение с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата по инцидентния иск И. П. И. е собственик на същите, тъй като са придобити с нейни лични средства.

Основният спорен въпрос пред настоящата инстанция е свързан с това допустимо ли е при сключено споразумение по чл. 51 СК бившият съпруг да предяви иск по чл. 23 СК за установяване на пълна трансформация на имущество – предмет на споразумението.

Подписаното между съпрузите и одобрено от съда споразумение цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода и избягване на възможни бъдещи имуществени спорове. В рамките на свободата на договаряне съпрузите имат правото да уредят материално правните последици във връзка с придобитите по време на брака вещи и права върху вещи, като е възможно да уговорят нещо различно от следващото се по закон.

Доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда установително, регулативно и преобразуващо, вкл. вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС № 5/15.03.1978 г.). В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Одобреното от съда споразумение обективира изричното признание на съпрузите, че конкретно посочени вещни права са предмет на СИО; същите като съпружеска имуществена общност и се възлагат в дял на И. П. И.Д. и че последната дължи парично уравнение на П.Й.Д.. Обективираната воля в споразумението е ясна и не се нуждае от тълкуване – страните са признали наличието на СИО по отношение на конкретно посочени недвижими имоти и са прекратили съществуващата съсобственост чрез уговорена заместваща парична престация. Наведените в противен смисъл доводи на частната жалбоподателка са неоснователни.

С оглед съдържанието и характера на постигнатата съдебна спогодба въпросът относно съществуващата съсобственост между бившите съпрузи не може да бъде пререшаван, след като те с договор с вещнопрехвърлително действие, са се съгласили, че такава е налице /Решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г. на ІІ г. о./. На основание чл. 234, ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение. Установителното, регулиращото и преобразуващото действие на спогодбата настъпват независимо дали тя отговаря на действителното материално положение, а в конкретиката на казуса – независимо дали действително е налице СИО върху 3 поделените имоти.

Няма наведени твърдения за нищожност, унищожаемост или съдебно разваляне на споразумението по чл. 51 от СК.

При съвкупната преценка на гореизложеното предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 23 СК е недопустим. Ищцата по ИУИ е обвързана от одобреното от съда споразумение и не може допустимо да предявява иск за пълна трансформация на поделеното имущество както срещу бившия си съпруг, така и срещу неговия кредитор.

Постановеното в идентичен смисъл определение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1421/17.03.2025 година по гр. дело № 1249/2024 година на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4