Определение № 15077 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15077 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110151362 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 366655/10.11.202 г., уточнена с молба с вх. № 381487/20.11.2025 г. от Н. А. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес : Област София, Община Столична, гр./с.

София, ж.к. Н*, вх. В, * срещу „Д*“ ЕООД ЕИК: BG*, със седалище и адрес на управление: Област София, Община Столична, гр./с. С* и адрес за кореспонденция С* представляван от управителя К*, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 14 750.00 (четиринадесет хиляди седемстотин и петдесет лева) лева, представляваща депозит по договор за наем на МПС от 15.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (10.11.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба и нейните уточнения са изложени твърдения, че между страните е налице договор за наем на процесния л.а., като при сключване на договора ищецът е предал депозит на ответника, който е следвало да бъде върнат след изтичане на наемния договор. Твърди, че процесният автомобил е бил откраднат, поради което счита, че наемният договор е прекратен по право, на основание чл.89 ЗЗД. Счита, че след като е прекратен по право договорът, депозитът следва да му бъде върнат, на отпаднало основание.

Твърди, че е изпратил покана да ответника за връщане на сумата. Но същата не е била върната. Претендира и обезщетение изразяващо се в размера на законната лихва върху невъзстановения депозит за периода от настъпване на събитието, прекратяващо наемното правоотношение до датата на

1 завеждане на исковата молба.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, по която да се плати сумата: IBAN: * ВIC: BPBIBGSF Ю* АД Титуляр: Н. А. А.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Договор за наем на МПС от 15.12.2024 г.;

2.Разписка/платежен документ за внесен депозит от 15 000 лв.; 3.Принтскрийн от Viberкореспонденция за уведомяването на наемодателя; 4.Постановление за спиране на наказателното производство образувано от 02 РУ - СДВР относно досъдебно производство № 2168/2024 г.; пр.пр. № 1978/2025 г. по описа на СРП;

Моли на основание чл. 186 ГПК да се изиска и приложите в цялост преписките на 02 РУ - СДВР относно досъдебно производство № 2168/2024 г.; пр.пр. № 1978/2025, където се намират данни за настъпилото събитие.

Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), като след извършване на проверка в счетоводните записвания на дружеството ответник вещо лице да даде отговор на въпроса: -Извършено ли е плагцане от ищеца на описаната в договора депозитна сума? -Съгласно сключения договор каква сума от заплатения депозит следва дружеството да удържи, като част от наемната цена до дата на настъпване на противозаконното отнемане на автомобила?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието договор с посоченото съдържание и че л.а. е предоставен на ищеца.

Не оспорва кражбата, извършено няколко дни след предаване на л.а. Прави възражение, че ищецът не е заплатил аванса на ответника – липсвало доказателства. Оспорва договорът да е прекратен на основание чл.89 ЗЗД – позовава се на т.5 от разделVIII от Договора, тъй като рискът от погиване на вещта е на наемателя. Позовава се на практиката на търговски състави и да се приложи по аналогия риска от кражба на лизингов автомобил по чл.343 ТЗ, тъй като рискът е за потребителя, съгласно договора и кражбата представлява случайно събитие. Твърди, че ищецът не е положил грижата на добрия стопанин, тъй като е следвало да осигури допълнителна защита на л.а., съгласно т.4 от раздел VIII пот Договора за наем. Позовава се на т.6, ал.1 от раздел IV от Договора, тъй като наемодателят може да се удовлетвори от аванса, ако има повреди, липси на автомобила, непокрита наемна цена.

Твърди, че авансът има гаранционна и обезпечителна нужда. Прави възражение за прихващане, при условията на евентуалност, за вземанията си към ищеца, представляващи наемни вноски за периода от 05.01.2025 г. до 05.04.2026г. в размер на 9 247.90 евра или 18 110.16 лева.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Моли да бъдат приети следните пrсмени доказателства и доказателствени средства: 1.Адвокатско пълномощно; 2.Решение № 32 от 15.01.2022 г. по в.т.д. № 394/21 по описа на Софийски апелативен съд, 9-ти търговски състав;

3.Решение № 97 от 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 3311 / 2020 г. на Окръжен съд – Варна;

4.Решение № 67 от 09.12.2019 г. по т. д. № 1553 / 2018 по описа на ВКС, ТК, 2-ро отделение; 5.Определение № 185 от 09.04.2010 г. по т. д. № 535/2009 г. на ВКС, 2

6.Определение № 542 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 1620 / 2015 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение;

7.Решение № 35 от 25.07.2017 г. по т. д. № 3164 / 2015 г. на ВКС, 1-во търг. Отделение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. Т. М.- САК; тел. *, със съдебен адрес: гр.

Со*, с надлежно учредена представителна власт, която важи само за СРС (л.

33 от делото).

Ответникът се представлява от адв. В* В*, с представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

Материалният интерес е сумата от 14750.00 лева, поради което дължимата държавна такса е 590.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 381487/20.11.2025 г. (л. 32 от делото) По редовността на ИМ и доклада

С определение №49945/04.12.2025 г. съдът е прекратил частично производството за осъдителен иск с правна квалификация чл.82 ЗЗД за причинените имуществени вреди от неправомерното задържане на депозитната сума, представляваща мораторна лихва за периода от настъпване на събитието, прекратяващо наемното правоотношение (26.12.2024 г.) до датата на завеждане на исковата молба (10.11.2025 г.) (л.43-45 от делото).

Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад.

ОИМ не е редовен. Липсват приложения по чл.132, т.2 ГПК. С разпореждането по чл.131 ГПК съдът е дал указания на ответника да представи документ по чл.132, т.2 ГПК или такъв по чл.102з, ал.3 ГПК.

Същият не е представител. Ищецът не е субект по чл.50, ал.5 ГПК. Съгласно доклад на съдебния деловодител са копирани 8 страници, което прави дължима сума в размер на 0.41 евро. Ответникът следва да бъде осъден по чл.77 ГПК за таксата по чл.102з, ал.3 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е връчил покана до ответника, както и за прекратяване на договора и за заплащане на процесната сума на ответника, както и за какво е наел автомобила, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответниците, че не сочат доказателства, че е върнал сумите и че договорът е индивидуално сключен по смисъла на ЗЗПотр., на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

3

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателства

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед правилното решаване на делото и спазване на императивна правна норма, съдът приема, че следва да задължи ищецът лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът приеме, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията, както и за начита на плащане на претендираната сума – банкова сметка на адвоката.

По искането по чл.186 ГПК.

Съдът приема, че искането не е допустимо, тъй като нарушава състезателността на процеса и не може служебно да събира доказателства.

Страната въз основа на съдебно удостоверение следва сама да си събере доказателствата.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

2.

3.

Каква сума ищецът е платил на ответника.

Какви наемни вноски ищецът е погасил на ответника

Каква сума остава от авансовата сума след приспадане от наемните вноски, съгласно чл.6 от договора.

Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска поради което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК.