Определение № 51535 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51535 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110118623 по описа за 2025 година

Предявени са искове от К. Б. В. срещу „С. К. К. Груп“ АД с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД за признаване на недействителността на Договор за потребителски микрокредит от 24.03.2022 г.

Ищцата твърди, че на дата 24.03.2022 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1250,00 лева за срок от 12 месеца. Заявява, че от процесния договор е видно, че се е задължила да върне заема съгласно § 3 на 12 месечни вноски с посочен падеж – 24-то число на всеки месец и при размер на месечната вноска от 128,82 лева. Изтъква, че в § 1 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %. ГПР в размер на 49,89 % , при дължима договорна лихва за срока на кредита от 295,84 лева. или общо дължима сума за връщане в размер на 1545,84 лева. Заявява, че в § 6 от договора е уговорено, че в тридневен срок от сключване на процесния договор, потребителят се задължава да осигури на кредитора поръчителство на едно или две физически лица или банкова гаранция, като в противен случай, ако не осигури уговореното в § 6, то същият следва да заплати неустойка в размер на 764,52 лева, която е разсрочена заедно с погасителните вноски на 12 равни части по 63,71 лева. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Заявява, че клаузата за договорна възнаградителна лихва, определена на 41,16 % като фиксиран ГЛП, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че неустойката по своето същество представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че ДПК не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка в размер на 764,52 лева, представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че уговорената неустойка, не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което според ищцата води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че в настоящия случай не е посочен действителният размер на 1

ГПР, както и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Намира процесния договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва изцяло твърденията за обявяване нищожността на процесния договор.

Заявява, че още преди подписване на договора за заем ищцата е била наясно с всички условия по договора, като сама е избрала параметрите и условията на кредита. Счита, че възможността за отказ от договора гарантира в най – голяма степен правата на ищцата, в случай, че тя прецени, че е встъпила в кредитно правоотношение при неизгодни за нея условия. Оспорва като несъстоятелни твърденията, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва като неоснователни и доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената неустойка и ГПР. Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Заявява, че неустойката е индивидуално уговорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема. Поддържа, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Оспорва като неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика. Счита, че процесната клауза за неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като договора за кредит отговаря на нормативно установените изисквания за необходимо съдържание. Оспорва направеното искане в исковата молба за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.

„С. К. К. Груп“ АД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на К. Б.

В. за сумата от 250,00 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по договор за паричен заем от 24.03.2022 г. Претендира и разноски.

Твърди, че на дата 24.03.2022 г. страните по делото са сключили Договор за потребителски микрокредит, като по силата на същия договор ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1250 лева. Изтъква, че съгласно § 3 от Договора, ищцата се задължила да върне получената в заем главница от 1250 лева на 12 равни вноски, заедно с фиксираната договорена лихва от 41,16 % на година или общо сумата от 1545,84 лева.

Поддържа, че за погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит, ответникът по насрещния иск е заплатил на ищеца сума в размер на 1000 лева на 1 вноска, а именно на дата 22.08.2023 г. в размер на 1000 лева. Счита, че ищцата дължи пълния размер на остатъка от главницата в размер на 250,00 лева. Претендира и разноски.

По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр. 3 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на договора. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца облигационно правоотношение по силата на договор за кредит, както и 2 че е изпълнил задълженията си по него, т.е. че е изправна страна и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже плащане, съответно възраженията си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора К. Б. В. като кредитополучател, и "С. К. К. Груп“ АД ООД, като кредитор, са сключили Договор за потребителски кредит от дата 24.03.2022 г.

Искането за допускане на ССчЕ по въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде уважено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗТПРАТИ препис от насрещния иск на К. Б. В. за становище в едномесечен срок от съобщението.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи по исковата молба, при депозит в размер на 320 лева, вносим по сметка на СРС от ищеца в едномесечен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на заключението.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2026г., 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3