Решение № 52 от 12.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Борисова

Милен Михайлов

Кристина Гюрова при участието на секретаря ГЕРГАНА ХР. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София) като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602314 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат В.Т. и адвокат А.П., редовно упълномощени процесуални представители на частния обвинител М.

Д. Д. срещу определение от 10.02.2021 г. постановено по НОХД № 5145/2019 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл.24, ал. 1, т. 3 НПК.

В депозираната въззивна жалба се излагат подробни съображения с твърдения за несъгласие с определението на първият съд. Твърди се, че определението, с което е прекратено наказателното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност е неправилно и незаконосъобразно. С въззивната жалба се излагат съображения на несъгласие с правната квалификация на престъплението, за което е внесен обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Ч. от страна на СРП, при което се твърди, че описаната в обстоятелствената му част фактическа обстановка касае по-тежко наказауемо престъпление, за което абсолютната погасителна давност не е изтекла. В тази връзка от страна на жалбоподателят се излагат съображения касаещи обективната и субективна страна на престъплението, за което счита, че са налични по делото доказателства за извършено от подсъдимия по-тежко наказауемо престъпление, от това, за което е внесен обвинителен акт в съда срещу него. Твърди, че по делото са налице данни за извършено престъпление, както от общ характер, така и престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 2 НК, за което пострадалия Д. е депозирал частна тъжба в законоустановения за това срок и което обстоятелство не е съобразено от първия съд. Твърди се, че производството за наличие на данни за извършено 1 престъпление по чл. 130, ал. 2 НК не е прекратено, а вместо това престъплението е квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК. Твърди се, че първият съд се е десезирал, като е пропуснал да се произнесе по отношение на наличните по делото данни за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимият Ч. се е укривал умишлено, с твърдение, че се намира в чужбина, за което не са представени доказателства по делото. Излагат се и съображения, касаещи данни за съдебния статус на подсъдимия Ч., с които се моли въззивният съд да се съобрази при своето произнасяне. Въз основа на гореизложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първия съд за разглеждането му от друг съдебен състав с указания за произнасяне по повдигнатото с депозираната от М.Д. частна тъжба обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от подсъдимия Н. Ж.

Ч., чрез адвокат Е.Г., редовно упълномощен процесуален представите. С депозираното възражение се излагат съображения на несъгласие с изложеното от частното обвинение в депозираната въззивна жалба, с която се моли за отмяна на определението на първият съд, с което е прекратено наказателното производство по делото, поради изтекла абсолютна погасителна давност за търсене на наказателна отговорност от подсъдимия за престъплението, за което е внесен обвинителен акт срещу него от СРП. С възражението се моли да бъде потвърдено определението на първият съд като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение. Процесуалният представител моли въззивният съд да приеме за недопустими и неоснователни и останалите аргументи на частното обвинение, които са изложени във въззивната жалба и касаят правната квалификация на престъплението, за което е внесен обвинителен акт от СРП срещу подсъдимия Ч., както и тези, с които се твърди, че съдебните заседания пред първия съд са се отлагали по вина на подсъдимия, което според защитата на подсъдимия не отговаря на обективната истина, защото за тези обстоятелства по делото са представени писмени доказателства.

Въззивният съдебен състав след като се запозна с въззивната жалба, възражението срещу нея и материалите по делото намери, че не следва да бъде провеждано въззивно съдебно следствие, разпит на свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивния съд, процесуалният представител на частния обвинител М. Д. Д. - адвокат В.Т. от САК, поддържа жалбата и оспорва депозираното възражение от адвокат Е.Г., процесуален представител на подсъдимия Н.Ч.. Моли обжалваното определение постановено от първия съд, с което е прекратено наказателното производство по делото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата, а делото върнато за неговото разглеждане от друг съдебен състав при Софийски районен съд. Твърди, че подсъдимият Ч. не е представил доказателства за уважителни причини за неявяването си в проведени съдебни заседания от първия съд, като едва на 10.02.2021 г. се явява или в съдебното заседание, в което е прекратено наказателното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Също така се моли при връщане на делото на първата съдебна инстанция, да бъдат дадени указания към нея за продължаване на съдопроизводствените действия с цел произнасяне по депозираната частна тъжба от частния обвинител М. Д. Д., по обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура, намира въззивната жалба 2 на частния обвинител Д. за неоснователна, а депозираното възражение срещу нея за основателно. Посочва, че доколкото обвинението по делото е за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, то в случая е изтекла абсолютната давност за наказателното преследване. Прокурорът намира, че процесуалното поведение на подсъдимия не следва да се отрази на преценката на въззивния съд. Счита, че акта на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде потвърден.

В хода на съдебното производство, подсъдимият Н. Ж. Ч. е редовно призован, не се явява, явява се процесуалният му представител адвокат Е.Г. от САК. Защитникът поддържа възражението си, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради наличие на изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по повдигнатото на подзащитният ѝ обвинение.

Пред настоящата инстанция страните не сочат нови доказателства.

Въззивният съд, като прецени доводите изложени във въззивната жалба, доводите във възражението на защитата, исканията и възраженията на страните изложени в хода на съдебното производство пред въззивния съд, като се запозна с доказателствените материали приложени по делото, както и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК намери, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което постановеният от него съдебен акт предмет на въззивна проверка следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

В конкретния случай предмет на въззивна проверка е определение от 10.02.2021 г. постановено по нохд № 5145/2019 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото, поради наличие на предпоставки за изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимия Ч..

Въззивният съд констатира, че по отношение на подсъдимия Н.Ж. Ч. е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд с твърдения за извършено от него деянието на 27.07.2016 г., което е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Законодателят в санкционната част на диспозицията на материално правната норма на посоченото престъпление е предвидил наказание „Лишаване от свобода“, за срок до 1 /една/ година или наказание „пробация“.

Необходимо е да се посочи, че давността като правен институт представлява срок, в който срок следва да бъде потърсена наказателна отговорност на едно лице, ако са налице достатъчно доказателства обосноваващи авторството и неговата вина, за точно определено извършено от него престъпно деяние, което да съставлява престъпление. Предвиденият срок по чл. 80, ал. 1 НК, касае относителната погасителна давност или това е срокът, в който трябва да бъдат извършени всички действия във връзка с наказателното преследване спрямо точно определено лице, за точно определено противоправно деяние и за конкретно престъпление, като бъде привлечено това лице в качеството на обвиняем чрез съставяне на постановление за привличане, а впоследствие чрез повдигане на обвинение с внесен в съда обвинителен акт от прокурора.

Тази относителна давност, този срок започва да тече от датата на която противоправното деяние е било довършено или както е в случая от 27.07.2016 г., когато е осъществено или именно, това е момента от който е започнала да тече относителната давност за извършеното според обвинението деяние от подсъдимия Ч.. В настоящият случай тази относителна давност съгласно чл.

80, ал. 1, т. 5 НК е три години, поради което е изтекла на 27.07.2020 г. На 3 следващо място в разпоредбата на чл. 24 НПК, законодателят изрично е изброил хипотезите, при които може да бъде прекратено едно образувано наказателното производство срещу определено лице, като в ал. 1, т.3 на посочената процесуална разпоредба е предвидил, че едно образувано наказателно производство се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. При това положение и съгласно правилата за изчисляване на сроковете за изтекла относителна и абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на дееца, които са установени в материално правните норми на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 81, ал. 3 НК с оглед предвидения размер на наказанието за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК се налага извод, че в конкретния случай са изтекли сроковете, както за наказателно преследване, така и за търсене на наказателна отговорност по отношение на подсъдимия Н.Ж. Ч. с оглед престъплението, за което е внесен обвинителен акт спрямо него. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член /чл. 80, ал. 1, т. 5 НК/, който срок е от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца за престъпленията, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или каквото наказание е предвидено от законодателя в санкционната част на диспозицията на материално правната норма на чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

При така посоченото и съобразявайки датата на деянието, която се сочи в обвинителния акт, както и правилата визирани от законодателят с разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е видно, че давността за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Ч. е започнала да тече, считано от 27.07.2016 г. и е изтекла на 27.01.2021 г. Ето защо и след като първият съд е констатирал факта на изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимия Ч., както и за търсене на наказателна отговорност от него, а също така и след като самият подсъдим е заявил, че не желае наказателното производство спрямо него да продължи, с което е изпълнена и разпоредбата на чл. 289, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, то и първият съд е прекратил правилно и законосъобразно воденото наказателно производство по делото спрямо подсъдимия Ч., поради което и не може да бъде упрекнат в случая този съд за допуснато от него нарушение, както на материалните правила, така и на процесуалния закон.