Решение № 61 от 10.04.2025, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кубрат, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана П. П. Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело № 20243320100938 по описа за 2024 година и в присъствието на прокурора ............, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът – Т. Й. Т., ЕГН ********** от **, чрез адв. Р. П., АК - Разград, като твърди, че: в качеството си водач на МПС - управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат по улица „Васил Левски“, спрян за проверка и тестван с тест „Дръг Тест 5000“, фабр. № АRLK 0016, проба № 294, за употреба на наркотични вещества и техните аналози, отчела положителен резултат за наличие на високорисково наркотично вещество – амфетамин, поради което по отношение на него бил съставен АУАН бл. № 760287 от 13.10.2022 г., с което му било повдигнато обвинение за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, въпреки заявените от него категорично възражения, че не е употребил наркотични вещества и че резултата от теста не е верен; издаден му бил талон за изследване бланков № 078789/ 13.10.2022 г. и тъй като той желаел биологичното изследване на дадени от него проби от кръв и урина бил отведен от полицаите с белезници, поставени от тях на ръцете му, в СМЦ в гр. Кубрат; след като дал необходимите биологични проби – кръв и урина, бил върнат в сградата на полицейското управление и задържан в изпълнение на издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР Заповед за задържане на лице рег. № 95/ 13.10.2022 г. в помещение за временно задържане за срок от 24 часа в РУ МВР – Кубрат; поставянето на белезници и арестуването му се отразили негативно на психиката му – бил уплашен и обиден, че е третиран от полицейските органи като престъпник; принуждавали го да каже от къде е взел употребените от него наркотици;

1 заплашвали, че ако не им каже ще му свалят номерата на автомобила, макар че още при проверката му били взели свидетелството за управление на МПС, а по – късно свалили регистрационните табели на управлявания от него автомобил; бил стресиран и уплашен от случващото се, счита този ден за най-лошия в живота му; срещу него било образувано и водено ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград; назначената в ДП съдебна химико-токсикологична експертиза била изготвена едва на 08.08.2024 г. и въз основа на резултатите от нея окончателно се установило, че не е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК; прокурор от състава на РП – Разград с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., прекратил воденото срещу него ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, но за периода 13.10.2022 г. - 08.10.2024 г. е имал качеството на разследван и обвиняем, и като счита този срок от една година, единадесет месеца и двадесет и шест дни за неразумно продължителен, през който твърди, че е бил подложен на стреса от наказателното преследване – из града се носели слухове, че е наркоман, хората го гледали с подозрение и неодобрение, на които той не знаел как да реагира; налагало му се да обяснява, че това не е вярно и скоро резултати от изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни; затворил се в себе си, не искал да общува с никого; търсел, но не успявал да си намери работа, защото всички му отказвали, смятайки го за наркоман на когото не могат да се доверят; изпитвал страх и имал чувството, че това никога няма да свърши, поради което Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор, да му заплати обезщетение в размер на в размер на 10 000.00 лева, за причинени му неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – за това, че на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат е управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, досъдебното производство № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, за разследването на което е прекратено с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., съединен с иск за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изпълнение, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.124 от ГПК. На основание чл. 78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът - лично и чрез адвокат Р. П., се явява и ангажира доказателства, сочените с исковата молба, пледира за уважаване на исковата претенция, както тя е предявена; в същия смисъл излага доводи в представена по делото писмена защита вх. № 1136/ 27.03.2025 г..

Ответникът - Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор, на който на 09.01.2025 г. е връчено съобщение, 2 ведно с преписи от исковата молба и приложените към нея документи, на 27.01.2025 г., в 1месечния срок за това, изпраща чрез РП – Разград писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 313/ 27.01.2025 г., с който заявява възражение за недопустимост на исковите претенции поради необосновано твърдяни нередовности на исковата молба, което съдът намира за неоснователно; а по същество заявява становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като срещу ищецът не е имало повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК; оплакванията му са свързани с действия на полицейските органи от състава на МВР – 24-часово задържане, съставяне на АУАН, наложени от МВР принудителни административни мерки, поради което Прокуратурата на Р България не е материално легитимирана да отговаря и същите са извън отговорността й по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; заявява възражение за наличие на факти и обстоятелства от хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, които иска да конкретизира в хода на делото, след прилагане на ДП, съставляващи активно и виновно поведение на ищеца, допринесло за увреждането; заявява възражения относно размера на претендираното обезщетение, който счита за завишен и несъответен на причинените вреди на ищеца, поради изложеното настоява за отхвърляне на исковите претенции, а в случай, че съдът ги приеме за основателни и доказани, настояват за присъждането на обезщетения в минимален – неконкретизиран, размер. В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор от РП – Разград Пл. Пенчев, се явява и пледира за отхвърляне на исковата претенция, както тя е предявена.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: От документите, съдържащи се в приетото като доказателство арх. ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, се установява по несъмнен начин осъществяването на фактите, както те се твърдят от ищеца с исковата молба - относно образувано и прекратено срещу него досъдебно наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, и с лишаване от правоуправление на МПС за срок до три години, съответно на разпоредбата на чл. 343г НК, производството по което с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., е прекратено – в хода на разследването е назначена и изготвена съдебно химико-токсикологична експертиза № Е – 253/ 08.08.2024 г. по описа на ВМА – Варна, чрез която е установено, че в предоставените за изследване обекти, биологични проби кръв и урина, иззети на 13.10.2022 г. в 13.20 часа от св. Т. Й. Т., не е открито наличие на наркотични вещества и техните аналози, поради което наблюдаващият прокурор е направил правния извод, че действията на св. Т. Т. не осъществяват състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК.

Несъмнено за периода 13.10.2022 г. - 08.10.2024 г., съставляващ една година, единадесет месеца и двадесет и шест дни, ищецът е имал качеството на разследван; непосредствено след проверката е бил задържан за срок от 24 часа; с започването на разследването от него са иззети издаденото му свидетелство за управление на МПС и 2 бр.

3 рег. табели № ** от собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, като за последните няма данни да са върнати на ищеца и към настоящият момент.

Видно от събраните в процеса гласни доказателства – показанията на св. Д. Д. и св.

М. Т., сестра и майка на ищеца, през същия период от време: една година, единадесет месеца и двадесет и шест дни, Т. Т. изживявал ежедневно стрес от воденото срещу него наказателното преследване – из града се носели слухове, че е наркоман, хората го гледали с подозрение и неодобрение, на които той не знаел как да реагира; налагало му се да обяснява, че това не е вярно и скоро резултати от изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни; затворил се в себе си, не искал да общува с никого; търсел, но не успявал да си намери работа, защото всички му отказвали, смятайки го за наркоман на когото не могат да се доверят; изпитвал страх и имал чувството, че това никога няма да свърши.

Видно от приложеното към исковата молба Свидетелство за съдимост – л. 6 от делото, Т. Й. Т. е неосъждан, към датата на издаването му – 23.12.2024 г.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим, а по същество основателен.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от правозащитни органи, каквито са органите на дознанието и прокуратурата, от незаконно - т. 3 на чл. 2 ЗОДОВ „… ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление“. В случая по несъмнен начин се установи, че са налице строго определените от закона условия за ангажиране на отговорността на държавата за вредата, причинена на ищеца: съдебното производство срещу него, имащо за цел ангажиране на наказателната му отговорност за твърдяно, извършено от него деяние, съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, и с лишаване от правоуправление на МПС за срок до три години, съответно на разпоредбата на чл. 343г НК, производството по което с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., е прекратено, поради това, че извършеното от него на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат не е престъпление – основание за прекратяване в конкретното производство чл.21, ал.1, т.1 от НПК.

Обезщетение следва да бъде присъдено, независимо, че ищецът е разпитван само в качеството на свидетел, защото срещу него е образувано наказателно производство – започнато на основание чл. 212, ал. 2 НПК, с посочено действие по разследване – съставен протокол за разпит на свидетел, видно от писмо – л. 1 от цитираното ДП. Извършването на действия по разследване, чрез разпит на свидетели – С. М., Николай Николов и Сюзан Мехмедова, полицейски служители от състава на РУ – Кубрат, от 13.10.2022 г. – л. 3 до л. 8, вкл. от ДП, както и извършения едва на 30.08.2024 г. разпит на уличения в извършеното престъпно деяние Т. Т. като свидетел, въпреки, че не е привлечен като обвиняем, е достатъчно за ангажиране на отговорността на ответната страна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, след като производството е прекратено поради 4 недоказаност и са установени вреди, които са в причинна връзка. Тези вреди са: изживени болезнени страдания, свързани с изпитвани негативни чувства от факта на обвинението, от накърнено добро име сред близките му хора, преживяното чувство на унижение и притеснение, отражението върху семейството и социалната среда.