Решение № 2012 от 20.03.2019, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

20.03.19г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги И.

Разгледа в съдебно заседание на 21.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 2061/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от Й. Й. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 40 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 31.10.12г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство, което е приключило с оправдателно решение – постановено на 09.10.17г. от СРС по а.н.д. № 17269/14г. Решението е влязло в сила на 25.10.17г.

Искът за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 10 000 лева:

Посоченото обстоятелство /наличието на влязло в сила оправдателно решение/ удостоверява пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.

Принципно

– във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, негови близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните /претърпените от ищеца/ неимуществени вреди.

Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства – свидетелски показания /удостоверяващи вида и естеството на процесните неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното производство във времето, както и липсата на доказателства - в рамките на процеса спрямо подсъдимия да е била привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто вид мярка принципно засяга, презумира се, че засяга съществено - в негативен аспект психическото, евентуално и физическото здраве на подсъдимия/.

В полза на ищеца следва да се присъди /по съображенията, изложени в ТР № 3 от 05г. на ОСГК на ВКС/ и законната лихва върху горната главница, но за периода след 25.10.17г. /когато е влязло в сила оправдателното решение на наказателния съд/.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният от ищеца адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на: праговете по Наредба № 1, цената на иска, фактическата и правна сложност на процесния правен спор.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

П.на Р.Б.да плати на Й.И.Й. ЕГН ********** сумата 10 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума от 25.10.17г. до цялостното й изплащане и 353 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 10 000 лева, а акцесорният иск за периода до 25.10.17г.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: