Решение № 6181 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6181 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100510820 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12856 от 01.07.2025 г. по гр.д. № 1235/2025 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „ДОМКО“ ООД срещу „БИОНДИКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 266, ал.1, вр. чл. 258, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „БИОНДИКС“ ЕООД да заплати на „ДОМКО“ ООД сумата 998,78 лв. – неизплатено задължение по договор за монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за който е издадена фактура № 0300166588/21.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 09.01.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца „ДОМКО“ ООД като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбопадателят навежда възражение, че е било ограничено правото ме на защита – поради наличието на несъответствие между предмета на иска и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест на ищеца, доколкото видът на услугата, за която с предявения иск се претендирало заплащане на исковата сума, бил монтаж, а с доклада по делото му било указано да установи, че е извършил услуги по почистване – предмет на договора. Поддържа се, че това несъответствие между предявения иск идоклада представлява процесуален пропуск на съда, който е основание за отмяна на обжалваното решение. На следващо място въззивникът излага възражение срещу извода на съда, че 1 предвид приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза представената фактура № 0300166588/21.11.2023 г. не е осчетоводена от ответното дружество и същото и не е ползван данъчен кредит, същата не установява признание на задължението и не представлява приемане с конклудентни действия. Въззивникът изтъква, че в решението не е анализирано в цялост приетото експертно заключение, а от него било установено, че дължимата по тази фактура сума в размер на 998,78 лв. не е заплатена от ответника на ищеца и същата е била отразена в счетоводството на ищеца на 21.11.2023 г. в съответните счетоводни сметки. Сочи се, че макар в заключението да е посочено, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и не е ползван данъчен кредит, било установено, че в счетоводството на ответника не са осчетоводени и фактури № 300166403/13.11.2023 г. /на обща стойност 3415,40 лв. за доставени материали с приспаднат аванс/ и фактура № 300166478/15.11.2023 г. /на обща стойност 1000 лв. за аванс по монтаж/, които две фактури са платени от ответника. С оглед на това въззивникът навежда довод, че е налице основание за извод за нередовно водене счетоводството на ответника, тъй като същият не е осчетоводил не само неплатената от него фактура, но и платените фактури за доставка и аванс за монтажа. На следващо място в жалбата се излага оплакване срещу направената от районния съд доказателствена оценка на показанията на водения от ищеца свидетел – тези показания неоснователно не били кредитирани от съда. Изтъква се, че твърдението на посочения свидетел, че е извършен монтажа, било базирано не само на представените по делото приемо-предавателни протоколи, но и на посещението на място от свидетеля, който е видял лично и заснел извършения монтаж. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума от 998,78 лв., с основание изпълнени дейности по монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка на основание фактура № 0300166588/21.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Въззиваемата страна „БИОНДИКС” ЕООД оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и обоснованост на извода на съда за недоказаност на наличието на сключен между страните договор за доставка и монтаж относно количество и цена, на фактическото изпълнение на тези услуги и на приемането на изработеното от ответника без забележки, установяването на които обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е било в тежест на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Изтъква се, че по делото не е установен извършването от ищеца на монтаж на макетни плочи и приемането му от ответника. Липсвала приложена и приета оферта за доставка и монтаж. Между страните не била надлежно уговорена цена за монтаж на мокетните плочи. Представената с исковата молба фактура не обективирала действително извършен монтаж - същата не била подписана от представител на дружеството получател и не била осчетоводена от ответника. Сочи се, че нередовно водено било счетоводството на ищеца, тъй като същият е издавал фактури с една и съща дата и номер, но на различна стойност, което според вещото лице било недопустимо.

Представените с исковата молба протоколи били надлежно оспорени от ответника. Същите не удостоверявали твърдения монтаж – не били подписани от законен представител на дружеството, в тях липсвали посочени дати и място на монтаж, както и липсвала уговорена 2 цена за монтаж.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ДОМКО” ООД е предявило срещу „БИОНДИКС“ ЕООД иск за заплащане на сумата 998,78 лв., представляваща цена на извършена услуга монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за която е издадена фактура № 0300166588/21.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че е изпълнил по възлагане на ответника дейности по монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за които е издал посочената фактура ***/21.11.2023 г. на стойност 998,78 лв. с включен ДДС. Твърди, че ответникът е заплатил аванс за монтажа сума в размер на 833,33 лв., който е приспаднат от общата стойност в размер на 1665,65 лв. без ДДС, и остава дължим непогасен остатък в размер на 832,32 лв. без ДДС, или 998,78 лв. с ДДС. Сочи, че изпълнението на услугите по монтаж е удостоверено с протокол от 16.11.2023 г. и протокол от 20.11.2023 г. Ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, но отговор на поканата не бил изпратен и сумата не била заплатена. Изтъква, че в резултат на разменената между страните кореспонденция и липсата на подаден отговор на поканата за плащане може да бъде обусловен извод, че ответникът е признал изрично вземането на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Излага твърдение, че в периода октомври-ноември 2023 г. между него и ищеца действително е имало търговски отношения, свързани с доставка на мокетни плочи, изрязването им по дизайн и първоначално намерение за монтаж на същите. Сочи, че всички дължими суми за извършени доставки са били заплатени, но монтаж не бил извършен в договорения от страните вид – същият бил започнат, но не бил довършен единствено по вина на ищеца. Ответникът твърди, че след заплащане на сумата за доставка на мокетни плочи, за които заплатил първоначално сума от 2903,33 лв., а впоследствие сума в размер на 580,67 лв., за които суми била издадена на 26.10.2023 г. фактура на обща стойност 3484 лв., той бил посетен от представители на ищеца за монтаж и такъв бил започнат, но не бил извършен в цялост съобразно договореното. Мокетните плочи не били изрязани по първоначално одобрения от страните дизайн, тъй като ищцовото дружество го информирало, че няма необходимата машина. Няколко месеца ответникът очаквал да бъде извършен монтаж и накрая сам донаредил част от мокетните плочи. Ответникът оспорва представената с исковата молба фактура, с твърдение, че същата не обективира действително извършен монтаж. Оспорва факта на извършване на посочения във фактурата монтаж на мокетни плочи, мокетен перваз с вложки, мокетни плочи по дизайн и количество.

Твърди, че цена за монтаж никога не е била договаряна между страните, а били уговорени само цени за доставка. Оспорва представените с исковата молба протоколи – същите не удостоверявали твърдения монтаж, не били подписани от законен представител на дружеството, липсвал възложител, липсвала дата на монтаж, както и място на монтаж и уговорена цена за монтаж.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и въведените от 3 страните твърдения и оспорвания, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 998,78 лв., представляваща дължимо възнаграждение з а извършен монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз, съгласно издадена фактура № 0300166588/21.11.2023 г.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че страните са сключили договор за изработка, по силата на който той е извършил възложената му от ответника работа.

В случая не е спорно, че по силата на сключен неформален договор ответникът е възложил на ищеца да му достави и монтира мокетни плочи и мокетен перваз, както и че уговорените стоки са били доставени от ищеца и заплатени му от ответника.

Исковата претенция на ищеца е само за стойността на извършената услуга монтаж на доставените стоки, като ответникът е оспорил същата с възражението, че цена за тази услуга не е била уговорена между тях, както и че монтаж не е бил извършен, поради което не дължи на ищеца исковата сума за стойността на монтажа съгласно издадената от ищеца фактура № 0300166588/21.11.2023 г. При така изложеното от ответника възражение срещу исковата претенция, в тежест на ищеца е било да докаже, че с ответника са постигнали съгласие за размера на възнаграждението, дължимо за договорения монтаж на доставените мокетни плочи и перваз, дължимостта на което възнаграждение се претендира като незаплатено от ответника, както и че е изпълнил задължението си за монтира стоките.

Установяването именно на тези обстоятелства е разпределено в тежест на ищеца с доклада на съда, инкорпориран с определението му по чл. 140 от ГПК – съдът е указал на ищеца, че следва да установи размера на уговорената цена за услугите, които твърди, че е престирал по сключения с ответника договор. Тук е мястото да се посочи в отговор на въведеното с въззивната жалба възражение за несъответствие между предмета на иска и разпределението на доказателствената тежест с доклада на първоинстанционния съд, че посочването от районния съд в доклада, че в тежест на ищеца е да докаже, че е „извършил услуги по почистване – предмет на договора“, макар и да е фактически неточно /предвид факта, че не се претендира заплащане на услуга по почистване, а услуга по монтаж на мокетни плочи и перваз/, само по себе си не може да обуслови извод за допуснато процесуално нарушение, което да се отрази на правилността на решението. В обстоятелствената част на доклада са описани коректно обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право – а именно възлагане на дейности по монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз, изпълнение на задължението на ищеца – изпълнител по монтаж на мокетните плочи и мокетен перваз и неизпълнение на задължението на ответника-възложител да заплати цената за тази услуга. В частта относно разпределението на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е „да установи възникването на облигационно отношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по което той е престирал“. При това съдържание на указанието е ясно за кои точни факти се отнася същото - това е твърденият от ищеца факт на постигане на уговорка с ответника за извършване на монтаж на мокетни плочи и 4 перваз. Вмъкването след това на израза „извършил услуги по почистване“ очевидно е израз на допусната в определението на съда фактическа /техническа/ грешка, която грешка, при ясно изразената в доклада воля на съда относно предмета на предявената претенция и при липсата на направени от ищеца възражения срещу доклада по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК, не поражда относими за въззивната проверка на решението последици. С оглед на това е неоснователно възражението на въззивника, че с така съдържащото се в доклада на съда несъответствие е било нарушено правото му на защита. Следва да се посочи също, че допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада по делото само по себе си не обуславя извод за неправилност на постановеното решение, а би могло само – при направено от страната възражение - да бъде основание за допустимост на събиране на доказателства във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, и то само ако това нарушение е обусловило фактическите и правни изводи на съда. В случая в решението си първоинстанционният съд е изследвал фактите, относими към заявения с исковата молба спорен предмет, а именно дали е налице постигнато между страните съгласие уговорка относно цената на услугата монтаж на мокетни плочи и перваз, заплащането на която цена е предмет на заявената искова претенция, както и дали твърденият монтаж действително е бил извършен. С оглед на това твърдяното от въззивника несъответствие между предмета на предявената от него претенция и доклада по делото е неотносимо към предмета на въззивната проверка на решението.