Решение № 237 от 26.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200667 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от П.

Т. Т. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***** против Наказателно постановление № 25-0769003311/16.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" Бургас, с което за нарушение по чл. 6,т.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – "Глоба" в размер на 100 лева /51.13 евро/.

Със жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е процесуално незаконосъобразно поради непълна правна квалификация на нарушението и липса на точно,ясно и прецизно посочено място на извършването му и поради липса на пълно и точно описание на обстоятелствата,при които е извършено нарушението. Акцентира се върху несправедливост на наказанието, предвид което е направено искане за отмяна на НП.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото – жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от гл.юрк.Желязкова, която изразява позиция за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5– НП е връчено на жалбоподателя на 24.01.2026 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, по поща на 06.02.2026 г.,видно от клеймото на л.14. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 30.05.2025 г., св. М. Д. У. - мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, съставил АУАН бл.№3272741 на жалбоподателя за това, че на 30.05.2025 г. около 21.26 ч. в гр.Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ управлява собствения си л.а. „Форд“ с рег. №*****, като при маневра десен завой, преминава през кръстовището с ул. „Тракия“ на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Гореописаните обстоятелства били субсумирани като нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя на 30.05.2025г. , който бил подписан без възражения.

1

Въз основа на АУАН, на 16.10.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което при цялостна тъждественост била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка наказващият орган индивидуализирал правната квалификация на нарушението – чл.6,т.1 ЗДвП, като на основание чл.183,ал.5, т.1 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв. /51.13 евро/

В проведеното съдебно следствие,съдът събра и приобщи гласните доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите М. У. и И. М..

В пределите на въззивната проверка и при съблюдаване изискването на чл. 14, ал. 1 НПК за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в обсега на суверенната съдебна функция по чл. 107, ал. 5 НПК, съдът изследва и съпоставя съобщеното от свидетелите М. У. и И. М. . Предвид тяхното вътрешно съответствие и с оглед на тяхната хармоничност и последователност,съдът намира, че на техните показания, предвид неутралната им,незаинтересована свидетелска нагласа, може и следва да се отдаде безрезервна вяра.

При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не нарушението от П. Т., съдът дължи внимателен анализ на доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, чрез които се установява в цялост картината на събитието на нарушението от 30.05.25 г.,за което е санкциониран жалбоподателят.

В показанията на длъжностните лица от С-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас се съдържат убедителни твърдения за съществени факти, относно посоката и мястото на движение на управлявания от П.Т. л.а. „Форд“ с рег. №***** –на бул.“Стефан Стамболов“, като автомобилът на жалбоподателя Т. навлязъл при маневра „десен завой“ в кръстовището с бул. „Тракия“ на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба и продължила в посока к-с Славейков. Свидетелите У. и М. са със запазени възприятия относно релевантните факти,които са твърде подробни и лишени от вътрешни противоречия. И двамата свидетели отграничиха,че са разполагали с директен зрителен контакт с автомобила, управляван от жалбоподателя, т.к. са се движили непосредствено след него, за да могат да опишат еднозначно,че преминаването при маневра десен завой и навлизането в кръстовището с бул.

„Тракия“ се е случило на червен сигнал. /бел.1-2 секунди след смяна на жълтия с червен сигнал според възприятията на актосъставителя У./. И двамата свидетели отграничиха по последователен и идентичен начин, потвърдения от собствения им визуален и ситуационен опит спомен, а именно фактът -че жалбоподателката е преминала и навлязла в кръстовище на червен сигнал на регулиращата движението светофарна уредба. Св.М. У., очевидец на нарушението, убедено и категорично изтъква,че малко преди процесното навлизане на управлявания от жалбоподателя автомобил с рег.№***** в кръстовището с бул.“Тракия“ е възприел,че светофарната уредба е светнала „червено“. Следователно, според възприятията на св.У. смяната на сигнализацията на светофара в „червен“ забраняващ сигнал, с категоричност хронологично е предшествала преминаването на водача Т. с около 1-2 секунди. Свидетелят У. допълва още,че патрулният полицейски автомобил се е движил на 10 м. след автомобила на жалбоподателя, т.е. актосъставителят и свидетелят М. са притежавали неограничена видимост към сигнализацията на светофарната уредба и поведението на жалбоподателя, която отчетливо и след възприета смяна на сигнализацията е предприела рисковото и безотговорно пътно поведение с навлизане на изцяло червен забраняващ сигнал на светофара в кръстовище. Непосредствената близост между двата автомобила / полицейския и управлявания от жалбоподателя/, между които не е имало друго ППС, и манифестираното несъобразяване на жалбоподателя със светлинната сигнализация на работещия в нормален режим светофар, са позволили на полицейските служители да формират възприятия при пълно зрително наблюдение и веднага да се насочат към извършителя и да го спрат за проверка. Според изчерпателните показания на актосъставителя У., след спирането й Т. признала за извършеното нарушение, черпейки оправдание с неизвестната за нея обстановка в града и „прибързването“ й, с цел да последва преминалия непосредствено пред нея автомобил.

2

Не е необходимо да се изтъква,че при депозиране на показанията си, двамата свидетели, са били предупредени за наказателната отговорност,която носят,тъй като това не е от найсъществено значение. Както се отбеляза, в случая се касае за оригинерни факти, които се извеждат по еднопосочен начин, еднакво и неизменно, при независимия разпит, проведен на две контролни длъжностни лица, незаинтересовани от изхода на делото. Предвид това двамата свидетели,според настоящия състав нямат значим личен интерес,който да измества приоритета за истинно установяване на фактите. Единственият значим интерес,който се очертава, е истината и в поради това съдът не се съмнява в техните показания.

Липсват релевантни доказателствени материали с противоречиво съдържание, които да изискват индивидуално аналитично обсъждане в контекста на възражението за необоснованост и неизясненост на фактическата обстановка.

Общият преглед на доказателствените материали обуславя несъмнения извод за съставомерността и авторството на нарушението по чл.6,т.1 ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такова обективно противопоставимо по своята процесуална стойност обратно доказване не бе проведено. Ето защо горните фактически изводи съдът формира на база непрекъсваемата система от факти, извеждаща се по единен начин от показанията на св.У. и св.М., от писмените доказателствени материали.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в ОДМВР Бургас, С-р Пътна полиция Бургас, който е бил оправомощен да издава НП, видно от т.3.11 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е овластен по арг. на т.1.3.2 от Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, противно на персоналното несъгласие в жалбата, са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства, в т.ч. мястото на движение, предприетата съставомерна маневра „десен завой“ към кръстовището с ул.“Тракия“ представлява изчерпателно,достъпно и точно, описание, притежаващо нужната фактическа и юридическа прецизност. Изложените в АУАН и НП факти предоставят достатъчно информация относно темпорални, пространствени и предметни предели на деянието, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.6,т.1 ЗДвП въвежда императивното изискване, участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

3

Събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин обосновават заключение, че П.

Т. е управлявала моторно превозно средство, като на кръстовище навлязла и преминала на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което нарушила императивното изискване, установено в чл. 6, т. 1 ЗДвП като участник в движението да съобразява поведението си със светлинните сигнали.

Следва да се отбележи,че действително в наказателното постановление не е конкретизирана цифрово приложимата нормативна хипотеза на чл. 6, т. 1 ЗДвП , но този пропуск е компенсиран от пунктуалното словесното описание на нарушението в АУАН и НП, както и от словното посочване на изпълнителното деяние : „не съобразява поведението си със светлинните сигнали“. Така формулираната фактическа и правна рамка на нарушението не допуска неяснота относно извършеното от Т. нарушение, като й се осигурява пълноценен достъп на информация досежно съвкупността от факти и право, включени в административно-наказателното обвинение. До знанието и достоянието на нарушителя е сведена достатъчна по обем информация, че е санкционирана, защото не е съобразила поведението си с червен забранителен сигнал на светофарна уредба.