Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 04.07.2022, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 193/2022
Вид
Решение № 151
Подписан
04.07.2022
Състав
Росица Георгиева Калугерова

Цитирани разпоредби

  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Семеен кодекс
  • чл.143, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сандански, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20221250100193 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ТР. ИЛ. АВР., с ЕГН**********, от гр.Г*******, ул.“С*********“, № ** с която е предявен иск срещу В. ТР.

АВР., с ЕГН-**********, действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. Р. Д. от гр.С*****, ул.“С********“, № *, за установяване че не дължи сумата от 3300 лева, представляваща издръжката й за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2021г., както и че не дължи ежемесечна издръжка за м.юли и м.август 2021г. в размер на по 150лв., и иск срещу Т. ТР. АВР., с ЕГН-**********, действащ чрез своята майка и законен представител ИВ. Р.

Д., за установяване че не дължи сумата от 2080 лева, представляваща издръжката му за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2021г., както и че не дължи ежемесечна издръжка за м.юли и м.август 2021г. в размер на по 140лева, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 09.07.2021г. от Районен съд- Г******* по гр.д.№ 886/2019г., по който изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 48/21г. по описа на СИС при РС-Г*********.

Правно основание чл.439 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е длъжник по изп.д.№ 48/21г. по описа на СИС при РС-Г********, с взискател-ИВ. Р. Д., като майка и законна представителка на двете им малолетни деца В. ТР. АВР., с ЕГН-**********, и Т. ТР. АВР., с ЕГН-**********. Сочи се също, че бракът му е бил прекратен с решение 3125/20.09.2019г. на PC Г. Д*******, постановено по гр. д. №886/2019г., както и че по силата на това решение дължи издръжка за двете си деца, както следва: за В. ТР. АВР.- издръжка в размер на 150лв. и 140лв. издръжка за детето Т. ТР. АВР., чрез тяхната майка, считано от 01.09.2019г. до настъпването на причина за изменението или прекратяването й, както и че по това дело И.Д. се е снабдила с изпълнителен лист, издаден на 09.07.2021г. Твърди се, че ищецът не дължи издръжка за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2021г., тъй като съпрузите, макар и официално да са били разведени, са продължили до края на юни 2021г. да живеят заедно като едно семейство и домакинство и да се грижат заедно за децата в наследственото жилище на ищеца, по същия 1 начин както преди развода. Твърди се, че ищецът не дължи издръжка за децата си и за месеците юли и август на 2021г., когато те заедно с майка им са се преместили в гр.Сандански, тъй като е била заплатена от него на ответницата с пощенски запис. По изложените съображения ищецът предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Ответниците, чрез своя законен представител, са депозирали отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват исковете като неоснователни. Същите твърдят, че макар да са живели заедно в едно домакинство до 27.06.2021г., ищецът не е полагал никакви грижи за децата и не е осигурявал финансови средства, като за децата се е грижела сама тяхната майка, подпомагана финансово от своите родители. В подкрепа на становището си ответниците представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

В съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник поддържа предявените искове, а ответниците чрез своя пълномощник поддържат отговора на исковата молба.

По делото е приложено заверено копие на изп.д.№ 48/2021г. по описа на СИС при Районен съд-гр.Г**********.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 3125 от 20.09.2019г. на Районен съд гр.Г*******, постановено по гр.д.№ 886/2019г., е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между ИВ. Р. Д. и ТР. ИЛ. АВР. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, съгласно което местоживеенето на родените от брака непълнолетни деца В. ТР. АВР. и Т. ТР. АВР. е определено по местоживеенето на майката, като упражняването на родителските права по отношение тях е предоставено съвместно на двамата родители, като бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето си В. ТР. АВР. в размер на 150лв. и месечна издръжка на детето Т. ТР. АВР. в размер на 140лв., считано от 01.09.2019г., платима от 20-то до 25-то число на месеца за който се дължи издръжката, чрез майката на децата, до настъпването на причина за нейното изменение или прекратяване. По това дело на 09.07.2021г. съдът е издал изпълнителен лист на ИВ. Р. Д. срещу ТР. ИЛ. АВР. за заплащане на месечна издръжка на децата им. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано, по молба от 13.07.2021г. на ИВ. Р. Д., в качеството й на майка и законна представителка на децата В. ТР. АВР. и Т. ТР.

АВР., срещу ТР. ИЛ. АВР., изпълнително дело № 48/2021г. по описа на СИС при Районен съд-Г******, с предмет-заплащане на месечна издръжка на родените от брака им две деца, считано от 01.09.2019г. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която същият е получил на 29.09.2021г.

На 08.09.2021г. Т.А. е превел чрез „Б******“-ЕАД на ИВ. Р. Д. сумата от 170лв. с посочено основание за плащане-месечна издръжка, а на 05.10.2021г.-сумата от 410лв. с посочено основание за плащане-издръжка за м.07. и м.08. на 2021г. (служебни бонове за приемане на пощенски превод).

Т.А., И.Д. и двете им деца са продължили да живеят заедно, в едно домакинство (безспорно между страните), в семейното им жилище, находящо се в гр.Г*********, ул.“С*******“, № *, ет.*, до 27.06.2021г., когато майката и децата са се преместили да живеят в гр.С*******. В периода от прекратяване на брака им до 27.06.2021г. за дома и децата са се грижили и двамата родители, както и преди развода-майката, която е освидетелствана от ТЕЛК с трайно намалена работоспособност, е продължила предимно да върши домакинската работа, а бащата да работи и да се грижи предимно за прехраната и покриване на разходите за ток, отопление на дърва, телефони и пр., както и да води дъщеря им на училище с автомобила. Бившите съпрузи са продължили да водят заедно децата си на екскурзии или разходки, както и да посрещат заедно свои близки и приятели на гости, включително за празници, а също и да ходят при тях на гости.

Горната обстановка относно начина на живот на бившите съпрузи и грижите за децата в периода от прекратяване на брака до 27.06.2021г. съдът намира за установена от събраните по делото гласни доказателства, при преценката на които съдът съобрази следното:

2

Показанията на разпитаните по делото свидетели К., Д. и Д. са дадени от трети незаинтересовани от изхода на делото лица, не са противоречиви и се основават на непосредствените им възприятия (свидетелите К. и Д. сочат, че са били свидетели как Т. е пазарувал за семейството си, как И.Д. му е поръчвала да плати тока; сочат, че са си гостували; че заедно са посрещали празници; че са ходили заедно на екскурзии и почивки събота и неделя; че нищо не се е променило след развода до напускането на семейното жилище от И.Д. и децата. Свидетелят Д. сочи, че е помагал на ищеца при цепенето на дървата, които е бил осигурил за отоплението на дома, както и че е бил свидетел как Т. е пазарувал за семейството по поръчка на бившата си съпруга), а също и не са опровергани от показанията на св.А., която признава, че и двамата родители, макар и по различен начин, са се грижили за децата („знам от Т., че двамата са се разбрали след развода да останат да живеят заедно, като Т. работи, а тя гледа децата“; „по принцип и двамата полагаха грижи за децата, но повече В.“; „по принцип В. купува за децата храна и дрехи, аз съм била свидетел, но не мога да кажа, че и Т. не е пазарувал“).

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства поради неотносимостта им към предмета на спора.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от тяхното предявяване-установи се, че ищецът е длъжник по изп.дело № 48/2021г. по описа на СИС при Районен съд-гр.Г******, а ответниците са взискатели по същото. Правният интерес от предявяване на исковете се определя от твърденията в исковата молба, че ищецът не дължи изпълнение за част от периода по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.

Предявените искове са основателни:

Ищецът е предявил отрицателни установителни искове за недължимост на вземането по издаден изпълнителен лист срещу него въз основа на съдебно изпълнително основаниевлязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 886/2019г. по описа на Районен съдГ**********. В това производство следва да установи, че изпълняемото право, признато на ответниците с влязло в сила решение, по което е издаден изпълнителен лист, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила въз основа само на факти, възникнали след постановяване на решението, по което е издаден изпълнителния лист.

Установи се, че съгласно съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца се осъществява съвместно от двамата родители, както и че местоживеенето на децата е определено по местоживеене на тяхната майка , като ищецът е следвало да заплаща от 20-то до 25-то на текущия месец месечна издръжка за детето си В. ТР. АВР. в размер на 150лв. и месечна издръжка на детето си Т. ТР. АВР. в размер на 140лв., чрез майката на децата ИВ. Р. Д., считано от 01.09.2019г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване. Ищецът твърди, че не дължи заплащане на издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца за периода от 01.09.2019г. до 30.06.2021г., поради това, че бившите съпрузи до края на юни 2021г. са продължили да живеят заедно като едно семейство и домакинство и да се грижат заедно за децата в наследственото жилище на ищеца, по същия начин както преди развода, както и че не дължи издръжка за м.юли и м.август 2021г., поради извършено плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето (ал.1), като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (ал.2). По принцип задължението за издръжка е парично задължение, но то може да бъде изпълнено и в натура при съгласие на страните (даващия и получаващия).

Безспорно между страните е, а и от доказателствата по делото се установи, че Т.А., И.Д. и двете им деца са продължили да живеят заедно, в едно домакинство, в семейното им жилище, находящо се в гр.Г*******, ул.“С****, № **, ет.*, до 27.06.2021г., когато майката 3 и децата са се преместили да живеят в гр.С***********. Следователно до края на м.юни 2021г. децата не са променили местоживеенето си (в съответствие с бракоразводното решение), поради което началният момент, от който започва да тече задължението за издръжка е превеждане на решението в изпълнение, т.е. от м.юли 2021г. При установеното съвместно живеене на двамата родители в едно домакинство (безспорно между страните), което по същността си включва общ покрив, обща прехрана, общ бюджет, и при съвместно упражняване на родителските права от тях (както е постановено в бракоразводното решение), съдът намира, че и двамата родители са изпълнявали задължението си по чл.143, ал.1 от СК да осигуряват, съобразно своите възможности и материално състояние, необходимите условия на живот за развитието на своите деца. Освен това се установи от събраните гласни доказателства, че в периода от влизане в сила на бракоразводното решение до напускането на семейното жилище от майката и децата в края на м.юни 2021г. и двамата родители са полагали грижи за децата, като бащата, който е работил, преимуществено е обезпечавал финансово семейството си (осигурявал е дърва за огрев; плащал е сметките за ток, телефон; пазарувал е хранителни продукти за семейството; водил е дъщеря си на училище с автомобила), а майката, която е освидетелствана от ТЕЛК с трайно намалена работоспособност, предимно е вършела домакинската работа. Установи се също, че семейството заедно е посрещало различни празници, заедно са ходили на гости, както и на екскурзии и почивки. Следователно, в този период ищецът е осигурявал издръжката на децата си в натура, с мълчаливото съгласие на тяхната майка. Ответниците не доказаха, че единствено тяхната майка ги е издържала, като е поемала всички необходими разходи за тяхното отглеждане и възпитание. Предвид на изложеното съдът намира, че ищецът не дължи издръжка на децата си в периода от м.септември 2019г. до м.юни 2021г. Установи се, че на 08.09.2021г. Т.А. е превел чрез „Б******“-ЕАД на ИВ. Р. Д. сумата от 170лв. с посочено основание за плащане месечна издръжка, както и на 05.10.2021г.- сумата от 410лв. с посочено основание за плащане-издръжка за м.07. и м.08. на 2021г. Следователно, ищецът е превел за издръжка на децата си общо сумата от 580 лева.