Определение № 306 от 04.08.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. К., 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20235100500182 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „А.Т.“ ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител против Определение № 424 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа на Районен съд- К., в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез редуцирането им до размера на 773.58 лева, които „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД следва солидарно да заплатят в полза на адв. Е. И. по реда на безплатната правна помощ.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) съдът не е съобразил, че исковете са оценяеми и произтичат от едно и също основание и предвид изхода на делото, размерът на това възнаграждение следвало да се определи не от материалния интерес на всеки от обективно съединените исковете поотделно, а от аритметичния сбор по всички претенции. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо присъдената сума за адвокатско възнаграждение от 1080 лева да бъде опредЕ. такава в размер на 773.58 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна Н.

О. М., чрез адв. Е. И., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се съдебна практика. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от „К.“ ЕАД, гр. С..

Въззивният съд, по повод така депозираната частна жалба, приема следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 234/2022 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, депозирана от адв. Е. И. от АК-П., в качеството й на пълномощник на Н. О.

М., с която са предявени главен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 5871.36 лева за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 2461266/23.10.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и Н. О. М. и евентуален иск за прогласяване нищожност поне на клаузата на чл.4, ал.1 от на Договор за потребителски кредит № 2461266/23.10.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и Н. О. М. ; и главен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 3000 лева за обявяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 23.10.2021 г., сключен между „А.Т.“ ЕООД и Н. О. М..

В съдебното производство пред Районен съд - К. ищеца Н. О. М. е представляван от адв. Е. И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.02.2022 г., в който е договорено адвокатската защита да бъде предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице. По повод оказаната му безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за всеки един от предявените искове, адвокатския му пълномощник е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1080 лв. (стр.129).

Спорът е разрешен по същество, като с постановеното по делото Решение № 70/20.02.2023 г., предявените от ищеца искове са уважени, като е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 2461266/23.10.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и Н. О. М., както и е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство от 23.10.2021г., сключен между „А.Т.“ ЕООД и Н. О. М..

С решението всеки от ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Е. И., сумата от 1080 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА.

С молби по чл. 248, ал. 1 от ГПК на ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез редуциране на присъденото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е. И. в размер на 773.58 лева и присъждане на разноските солидарно в тежест на двамата ответници, а не поотделно. С Определение № 424/11.04.2023 г., постановено по първоинстанционното гр. д. № 234/2022 г., молбите на ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са уважени частично, като същите са осъдени солидарно да заплатят в полза на адв. Е. И. сумата в размер на 1080 лева, представляваща 2 адвокатско възнаграждение чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА, а искането искането за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 1080 лева на 773.58 лева е отхвърлено. Първоинстанционният съд е приел, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с броя на предявените искове.

Въз основа на процесната частна жалба, единствено в отхвърлителната му част цитираното Определение № 424/11.04.2023 г. е предмет на настоящата въззивна проверка.

Въззивният съд намира първоинстанционното определение в тази му обжалвана отхвърлителна част, за правилно, а частната жалба, с която се иска редукция на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 773.58 лв., изчислен въз основа на сбора от цените на предявените искове, за неоснователна. А това е така, защото, съобразно изхода на спора пред първата инстанция, на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на действащия към момента на сключване на Договора за правна помощ – 10.02.2022 г. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е., не като сбор от цените на предявените искове. В разглежданата хипотеза се касае за обективно съединени главни искове, всеки със своя цена –условно нареченият първи главен иск – от 5 871.36 лв., а вторият от 3 000 лв. Или, за всеки от предявените искове поотделно се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, като приложими в казуса се явяват разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.2, т.3 и ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които и са съобразени от решаващия съд при определяне на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

И само за изчерпателност на изложението, доколкото настоящата въззивна инстанция нама правомощието в това производство с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК да направи това, следва да посочи на решаващия съд, че за така предявените главни искове, не е събрана дължимата се в първоинстанционното производство държавна такса в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана чрез процесуален представител от „А.Т.“ ЕООД, гр. С., против Определение № 424/11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа на Районен съд- К., в частта му, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

На основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4