Решение № 78 от 16.06.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Оряхово, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100207 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с която е предявил против „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Люлин бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г представлявано от А.У.М. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** и „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548 гр. София, че сключеният между тях Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. е нищожен;

- в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, се иска да бъде признато за установено между страните, че клаузата чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане”, както и клаузата на чл.4, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка от Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът, твърди е сключил с „Вива Кредит” АД Договор за кредит № 6132411, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1200 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 49,49 %.

Сочи се, че съгласно чл. 4 от договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция. В договора са предвидени 1 конкретни изисквания към поръчителя, а именно: да е навършил 21 години; да има безсрочен трудов договор; да представи служебна бележка за доход; нетният му осигурителен доход да е над 1000 лв.; да няма просрочени задължения и лоша кредитна история; да не е заемател или поръчител по други кредити.

Релевира се, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 623,77 лв., която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски.

Ищецът оспорва дължимостта на тази неустойка и твърди, че клаузата е нищожна, тъй като: поставените условия за осигуряване на поръчител са практически неизпълними; чрез подобни клаузи дружествата за бързи кредити заобикалят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, относно максималния размер на разходите по кредита; неустойката представлява скрито оскъпяване на кредита и допълнителен източник на печалба за кредитора.

Според ищеца неустойката е прекомерна и противоречи на добрите нрави, тъй като не изпълнява присъщата обезщетителна функция.

Твърди се, че вреди за кредитора биха възникнали едва при неплатежоспособност на длъжника и невъзможност за събиране на вземането, а не при самото непредоставяне на обезпечение.

Поддържа се, че неустойката е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестност, защото кредиторът отпуска кредита без обезпечение и едва след това поставя изискване за предоставянето му, вместо предварително да прецени кредитоспособността на заемателя.

Ищецът се позовава и на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относно критериите за преценка на нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

С исковата молба се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № 6132411 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

При условията на евентуалност – да бъдат прогласени за нищожни: клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора относно таксата за експресно разглеждане и клаузата на чл. 4, ал. 2 относно неустойката за непредоставяне на обезпечение, като противоречащи на добрите нрави и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът – „Вива Кредит” АД, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, недоказани и процесуално недопустими. Иска се исковата молба да бъде оставена без 2 уважение, а производството – прекратено.

Ответникът твърди, че след сключен договор за цесия вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/АД. Поради това счита, че не е пасивно процесуално легитимиран ответник и е „чуждо на спора лице“, поради което производството следва да бъде прекратено.

Ответникът прави няколко възражения относно редовността на исковата молба. Счита, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума, тъй като не били ясно конкретизирани кои клаузи се атакуват и на какви основания; липсвали фактически твърдения, относно нищожността на целия договор и на клаузата за такса „експресно разглеждане“; не била уточнена евентуалността и поредността на исковете; исковата молба била подписана от адвокат без надлежно пълномощно.

Сочи се още, че ищецът не е представил заверено копие от договора за кредит, което според ответника затруднява защитата му.

Иска съдът да даде указания за отстраняване на нередовностите.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме исковата молба за редовна, ответникът оспорва исковете по основание и размер.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка се заявява, че по договора не е начислявана неустойка и не е изисквано предоставяне на поръчител.

Ответникът моли исковата молба да бъде върната и производството прекратено, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, а на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при присъждането му, като се иска да бъде определено под минималния размер, като се съобрази практиката на Съд на Европейския съюз.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Видно от Договор за паричен заем №6132411 от 06.03.2025г., сключен между ищеца Г. М. Д. като „заемател“ и „Вива Кредит” АД с ЕИК:207343548 гр. София – „заемодател” е, че заемателят е получил в заем сумата от 1050 лева, като е поел задължение да я ползва и върне на 18 вноски по 69,34 лева, всяка. Общо дължимата сума по договора е била в размер на 1248,12 лева.

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 48.50 % и ГПР 62,78 %, като дължимата лихва се изчислява върху усвоената и непогасена главница.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Предявените в условията на евентуалност искове също са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548 гр. София - Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. е нищожен, на твърдените основания, респ. че клаузата клаузите на чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане” и на чл.4, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка от Договор за кредит №6132411 от 07.03.2025г. са нищожни.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предявеният иск е допустим, като предявени от субект с правен интерес. Разгледан по същество искът е неоснователен.

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548 гр.

София и Г. М. Д. с ЕГН:********** е сключен Договор за паричен заем №6132411 от 06.03.2025г..

Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем №6132411 от 06.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищцата за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за паричен заем №6132411 от 06.03.2025г..

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

4

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Това е така, тъй като нито в чл.4, както твърди ищеца, нито в друга клауза от договора няма предвидено условие за предоставяне на обезпечение и заплащане въз основа на непредставянето му, сума като „неустойка“. Също така в чл.1, ал.3 от договора няма предвидена клауза за заплащане на „такса експресно разглеждане”, като чл.1, въобще няма ал.3. Освен това в нито една друга клауза от сключения между страните договор не е предвидена клауза за заплащане на неустойка.

При изпълнение на задълженията си за служебна проверка на Договор за паричен заем №6132411 от 06.03.2025г., относно наличие на неравноправни клаузи, съдебният състав не установи такива.

Именно поради това и предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На същото основание следва да се отхвърли и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че клаузата чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане”, както и клаузата на чл.4, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка от Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради факта, че такива клаузи въобще не са уредени и не съществуват в сключения между страните договор.

По разноските:

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 50 евро, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран по изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл.

Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца и „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление:

5 гр. София, р-н Люлин бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г представлявано от А.У.М., че сключеният между тях Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. е нищожен, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл.

Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца и „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г представлявано от А.У.М., че клаузата на чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане”, както и клаузата на чл.4, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка от Договор за кредит №6132411 от 06.03.2025г. са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16 ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК: