Решение № 105 от 28.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20203100901232 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от М. И. Р. от с.T., чрез пълн. адв. Св.С. - ВАК, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 200 000 лева, претендирани като неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие смъртта на съпруга й И.Н.Р., настъпила при ПТП на 23.10.2018г. в гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на застрахователната претенция 23.07.2020г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2018г., около 13.44ч., в гр.

Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ е настъпило ПТП, при което л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег. №******, управляван от К.А.И., е блъснал пресичащия булеварда като пешеходец И.Н.Р.. Ударът настъпил поради шофиране с несъобразена скорост, значително превишаваща разрешената, като водачът не успял да реагира своевременно на създалата се опасност. Вследствие на удара пешеходецът получил множество травматични увреждания и починал на място.

1

За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и било образувано ДП по описа на ОД на МВР – Варна, което било прекратено след внасяне на обвинителен акт в съда поради настъпилата смърт на подсъдимия К.А.И..

За вредите, причинени при управлението на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег. №******, се сочи, че е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица № 061180013309978, валидна до 06.05.2019г., въз основа на което ищецът е отправил застрахователната си претенция спрямо „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Твърди се, че в резултат на смъртта на съпруга си ищцата изпитала и продължава да изпитва психически болки и страдания поради внезапната и непоправима загуба. Сочи се в исковата молба, че връзката между ищцата и съпруга й е била изключително силна, двамата са разчитали много едни на друг, след смъртта му в живота й настъпила огромна празнота, продължителен период от време не можела да намери покой, плачела, сънувала кошмари.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег. №******. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия въз основа на твърдение, че е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната. Сочи, че претенцията е било възможно за бъде разгледана извънсъдебно, което не се е осъществило поради непредставяне от страна на ищеца на необходимите документи. Оспорва предявената претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на претенция до застрахователя, въз основа на твърдение, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор се поддържат твърденията и съответно възраженията на страните.

2

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на на 23.10.2018г., около 13.44ч., в гр.

Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ на ПТП между л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.

№****** и пресичащия булеварда като пешеходец И.Р.; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. №******.

Приети са по делото заверени преписи на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2748 от 23.10.2018г., справка за сключена застраховка ГО за МПС с ДКН ****** за периода от 07.05.2018г. до 06.05.2019г., удостоверение за наследници на И.Р., поч.на 23.10.2018г. в гр.Варна. Приети са също по делото застрахователна претенция от М.Р., постъпила в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 23.07.2020г. и отговор от 13.08.2020г.

Представени са също застрахователна претенция от М.Р., постъпила в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 23.07.2020г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й И.Р., както и отговор от застрахователя от 13.08.2020г., с който уведомява молителя, че ще се произнесе по претенцията след представяне на посочени в писмото документи.

От заключението по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че непосредствената причина за смъртта са несъвместимите с живота увреждания – разкъсване на мозъчния ствол и разкъсване в началната част на аортната стена, получени при съчетана травма на тялото от ПТП на 23.10.2018г. В заключението си вещото лице сочи, че видно от документите по делото починалият И.Р. е имал високо кръвно, но не е вземал лекарства, констатираната остеопороза и генерализирана атеросклероза са нормални за човек на 89 години, намаляването на теглото е също характерно за възрастта на починалото лице и няма общо с болестта кахексия, при която болните се нуждаят от чужда помощ.

От заключението по назначената и приета по делото съдебноавтотехническа експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП между И.Р. като пешеходец и МПС с рег.№****** е настъпило на 23.10.2018г., около 13:50ч., на входа на гр.Варна, в посока центъра на града, на бул.“Вл.Варненчик“, преди отбивката за десен завой за навлизане в 3 успоредното /локално/ платно на булеварда. Времето е било слънчево, ясно, с добра видимост, пътната настилка е била суха, без неравности, дупки или следи от ремонт. В конкретния участък пътното платно е две ленти за движение във всяка посока, дясната с ширина 3,40м, лявата с ширина 4,40м.

Платната за движение са разделени от затревен остров, в който е изградена метална ограда с височина 1,15м. В района на ПТП няма пешеходна пътека, подлез или надлез за пресичане на пешеходци. Автомобилът „Тойота РАВ 4“ с рег.№****** се е движил в лявата лента в посока център на гр.Варна, пешеходецът е пресичал отдясно наляво, като първо е преминал през дясната лента с ширина 3,40м, след което е навлязъл в лявата лента и е бил ударен от автомобила. Според заключението на вещото лице за водача на автомобила не е съществувала техническа възможност да спре или да предприеме спасителна маневра, тъй като пред процесния автомобил в дясната пътна лента се е движил микробус по данни от свидетелските показания, който е ограничавал видимостта на водача. Според вещото лице опасната зона при спиране е 81,63м, а автомобилът се е намирал на разстояние около 13-14м от пешеходеца, тоест пешеходецът е бил в опасната зона на автомобила. Според изчисленията на вещото лице, основани на деформациите на автомобила и мястото, на което главата на пострадалия се е ударила в автомобила, скоростта на автомобил е била в границите 48 – 72 км/час, като при скорост 48 км/час опасната зона при спиране е 36,92 м, а при скорост 72 км/час опасната зона при спиране е 65,13 м. Според вещото лице процесното ПТП не би настъпило, само ако автомобилът се е движил със скорост до 21,05 км/ч, а поведението на пешеходеца е представлявало внезапна опасност, доколкото водачите не очакват да има пресичащи пешеходци в конкретния пътен участък, в който няма пешеходна пътека и двете платна са разделени със затревен остров и метална ограда с височина 1,15м.

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание e разпитана като свидетел Ж.Н. Я.а /без родство и дела със страните/, от чийто показания се установява, че познава ищцата и починалия й съпруг от много години като техен съсед в с.T.. Св.заявява, че те били добри хора, живеели заедно от много години и ищцата тежко изживяла неговата смърт, и към момента продължавала да скърби за съпруга си. След смъртта му получила инсулт и оттогава не била добре здравословно. Ищцата и дъщеря им понастоящем преживявали много трудно, тъй като са разчитали на финансовата помощ на 4 починалия.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на МПС 5

„Тойота РАВ 4“ с рег.№ ****** и „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД не е спорно между страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай поради прекратяване на производството на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.

Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е спорен между страните и се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване на наказателното производство.

Воденото срещу К.И. наказателно производство е прекратено поради настъпила смърт на дееца на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НК.

С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно заключението на вещото лице ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил в лявата лента на платното за движение. По безспорен начин се установява, че пешеходецът е пресичал на необозначено за целта място, на което дори платната за движение са разделени с ограда, препятстваща преминаването, поради което водачите не очакват да възникне опасност от такъв характер. Същевременно обаче автомобилът се е движил със скорост, превишаваща разрешената съобразно чл.21 от ЗДвП, въпреки че точната стойност не е установена по категоричен начин. Според заключението по АТЕ, изготвена в досъдебното производство, 6 автомобилът се е движил с 84 км/ч, докато според приетата в настоящото производство САТЕ скоростта е била в рамките на 48 – 72 км/ч, средна стойност 60 км/ч, която е също над разрешената в населено място скорост от 50 км/ч. Според вещото лице, при еднакви други условия ПТП не би настъпило, само ако автомобилът се е движил със скорост по-ниска от 21.05 км/ч. Управляването на МПС с такава ниска скорост не би могло да се изисква в конкретния участък на пътя, дори би създало опасност за другите участници в движението. Същевременно следва да се има предвид, че вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. /в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013г., I т. о., ТК/ В този смисъл водачът е бил длъжен да възприеме преминаващия пешеходец и да предприеме аварийно спиране преди момента, в който пешеходецът навлиза в лява лента. В случая спирачният път е след мястото на удара, тоест водачът не е възприел пешеходеца до този момент. Не се установяват от доказателствата по делото изложените от водача в досъдебното производство твърдения за наличие на микробус, който е възпрепятствал видимостта отдясно на процесния автомобил. Следва да се отбележи, че дори този факт да би бил установен, микробусът е бил спрял, за да пропусне пешеходеца, което е следвало да бъде възприето от водача като индиция за препятствие или опасност за движението. Действително според заключението водачът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, но изчисленията се базират на приемането, че времето за реакция започва от момента, в който пешеходецът е навлязъл в лявата лента. Водачът е бил длъжен да следи за възникнали опасности за движението в изпълнение на задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не се установява по безспорен начин наличието на препятствие, ограничаващо видимостта. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил със скорост над разрешената и не е изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, което представлява нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.