Решение № 261174 от 01.11.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 261174

01.11.2021 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Светлана Тонева изслуша докладваното от съдията Иван

Дечев гражданско дело № 2638/2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ”Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. против К.Г.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответникът като поръчител по договор за кредит от 26.08.2014 г. дължи солидарно с кредитополучателя В.В.Г. сумата от 10267.30 лева главница, сумата от 201.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 178.39 лева обезщетение за забава за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 17.23 лева обезщетение за забава за периода от 24.10.2019г. до 29.01.2019г., сумата от 120 лева разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба, че банката и кредитополучателят В.Г. са свързани в облигационно отношение, породено от посочения договор за кредит за текущо потребление, по силата на който в полза на Г. е била отпусната сумата от 18000 лева, със срок на издължаване 120 месеца. Уговорено е, че лихвата е в размер на 10% годишно, при условие, че работната заплата на длъжника ще се превежда в банковата му сметка в Банка ДСК. Вземанията са обезпечени с поръчителството на ответника. На 26.08.2014г. банката е предоставила сумата по кредита на кредитополучателката. Г. е допуснала просрочие в изплащане на месечните вноски, поради което банката е изпратила уведомление за обявяването на дълга за предсрочно изискуем. То е било връчено чрез ЧСИ при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Действия по уведомяване на поръчителя за предсрочната изискуемост не са предприети, тъй като според закона това не е необходимо, защото неговата отговорност е акцесорна. Предсрочната изискуемост е настъпила на 24.10.2019г. Условията за настъпването й са изпълнени, тъй като са налице 10 неплатени месечни вноски за периода от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. Издадена е била заповед по чл.417 ГПК против длъжника и поръчителя. В хода на образуваното изпълнително дело са правени доброволни плащания в размер на общо 3340 лева.

Ето защо задължението е намалено и се дължи главница от 10267.30 лева, договорна лихва от 201.96 лева, обезщетение за забава до настъпване на предсрочната изискуемост от 178.39 лева, обезщетение за забава след настъпване на предсрочна изискуемост от 17.23 лева и разходи при изискуем кредит от 120 лева. Договорната лихва се търси до момента на предсрочната изискуемост. Моли се за уважаване на иска. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към подаване на заявлението по чл.417 ГПК, ищецът моли ответникът да се осъди да заплати сумите като предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника. Ищецът заявява, че счита целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на исковата молба и моли осъдителния иск да се уважи.

Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че за процесния период няма дължими вноски и не са налице условията за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Длъжникът е внасял по 250 лева от януари до април 2019г. и по 400 лева от май до октомври 2019г. Освен това е сключено споразумение между банката и длъжника, с което той трябва да плаща по 400 лева на месец, за да върне кредита в редовност. Поради болест длъжникът Г. е пропуснала плащанията на няколко вноски, но през март 2018г. е започнала да погасява отново дълга и да плаща дори по-големи от предвидените в погасителния план вноски. Подписано е споразумение, от което е видно, че кредитът е в процедура по разсрочване и длъжникът трябва да внася по 400 лева месечно, за да върне кредита в редовност. Това споразумение погасява правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Освен това ответникът заявява, че уведомлението за предсрочната изискуемост не е връчено валидно на кредитополучателя. ЧСИ е посетил адреса на три пъти, но в рамките на 17 дни, като така е нарушен чл.47 ГПК. Поканата е пратена на адреси, на които длъжникът отдавна не живее. Банката е била наясно, че длъжникът не живее в страната и така е нарушила принципите на добросъвестност по чл.3 ГПК, изпращайки уведомлението на адреси в страната.

След като уведомлението не е достигнало до длъжника, банката е била длъжна да съобщи предсрочната изискуемост на поръчителя, което тя не е сторила.

Ответникът заявява, че кредиторът не е взел предвид всички плащания, извършени от длъжника, като още 1200 лева от главницата са били погасени. Твърди се, че до 01.06.2020г. длъжникът и поръчителят солидарно са заплатили общо 21981.23 лева от дълга. Кредитът е влязъл в състояние на редовност и дори е извършено предсрочно погасяване на част от дълга. Оспорва се и периода на дължимост на договорната лихва, както и размерът й. Оспорва се сумата от 120 лева разходи за изискуем кредит с мотив, че клаузата има неустоечен характер и се комулира с обезщетението за забава, поради което противоречи на чл.33 ЗПК и е нищожна. Има неравноправни клаузи в договора, тъй като на длъжника не е предоставен стандартизиран единен формуляр за преддоговорна информация и не са спазени изискванията на чл.11 ЗПК относно съдържанието на договора за кредит. Моли се за отхвърляне на исковете.

Издадена е заповед за незабавно изпълнение № ***г. на ВРС по ч.гр.дело № ***г., с която В.В.Г. и К.Г.Г. са осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК ЕАД сумата от 12407.30 лева главница по договор за кредит от 26.08.2014г., сумата от 1384.73 лева договорна лихва за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г. , сумата от 178.39 лева лихвена надбавка за забава за периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г., сумата от 17.23 лева обезщетение за забава за периода от 24.10.2019г. до 29.10.2019г., сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Против тази заповед е подадено възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника Г..

С протоколно определение от 23.11.2020г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения главен установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до първоначално предявения размер от 10267.30 лева, поради направено частично оттегляне на иска за главница по реда на чл. 232 от ГПК. Обезсилил е заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК № *** г. на Районен съд – Варна по ч.гр.д. № *** от 2019 г. по отношение на длъжника К.Г.Г. само в частта ѝ за горницата над 8737.30 лева – главница до 10267.30 лева. Обезсилил е издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ *** от 2019 г. по описа на Районен съд – Варна по отношение на длъжника К.Г.Г. само в частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до 10267.30 лева. Прекратено е производството по делото по отношение на предявения евентуален осъдителен иск в частта му за горницата над 8737.30 лева - главница до първоначално предявения размер от 10267.30 лева, поради направено частично оттегляне на иска за главница по реда на чл. 232 от ГПК.

Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

Исковете са частично основателни.

Бил е сключен между “Банка ДСК“ ЕАД и В.В.Г. договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2014г., по силата на който кредиторът е предоставил на Г. сумата от 18000 лева, а тя се е задължила да му върне главницата, ведно с договорна лихва /печалба за кредитора/. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца. Към договора е представен подробен погасителен план, посочващ датите на всяка от вноските, размерът на вноската в цялост, както и размерите на нейните компоненти – главница, лихва и такса. Крайният падеж на договора е на 25.08.2024г. Според договора ГПР е 10.88 %, а лихвеният процент е променлив и е равен на 10 %.

Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответника К.Г.Г., който е подписал договор за поръчителство.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се направи извод, че е налице нищожност. Ето защо страните са валидно обвързани в облигационна връзка, породена от договора за кредит. Ответникът Г. е поръчител по кредита и отговаря солидарно с главния длъжник.

Според уговореното в договора, вноските по кредита са платими до 25.08.2024г.

Следователно към подаване на заявлението по чл.417 ГПК крайният падеж за плащане не е настъпил. Ето защо кредиторът претендира наличие на предсрочна изискуемост, породена от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплаща редовно и в цялост кредита. В исковата молба се твърди, че е налице неизпълнение на 10 месечни вноски, с падежи от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. На основание чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. БРС намира, че в случая не са налице предпоставките на посочената разпоредба. Видно от изготвената първоначална икономическа експертиза, кредитът е бил обслужван редовно до 15.08.2017г. След тази дата плащанията са продължили, но са извършвани със закъснение. Изготвената към експертизата таблица показва, че през 2019г. /за когато се твърди, че не са плащани вноските/, действително те не са плащани на падежите, а именно на 15-то число, а са плащани със закъснение. Тези закъснели плащания обаче са факт и са извършвани преди изтичане на 90 дни от падежа на съответното задължение за периода от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. Плащани са първоначално по 250 лева, а след това по 400 лева до октомври 2019г., видно от таблицата към основното заключение.

С тези плащания, макар и със закъснение, са погасявани вноските за посочения от ищеца период през 2019г. и то преди за всяка вноска да са изтекли 90 дни, което да позволи на банката да обяви предсрочната изискуемост. От сборуването на сумите по таблицата на вещото лице се установява, че за периода от януари до октомври 2019г. е трябвало да се платят вноски от общо 2648.13 лева. За същия период, дори и със закъснение, са били платени от длъжника общо 3000 лева, т.е. налице е надплащане на сумите. Ето защо БРС намира, че банката е нямала правото да обяви за посочения период кредита за предсрочно изискуем, след като са плащани сумите макар и със забава, но тя не е продължавала повече от 90 дни за всяка вноска.

При горния извод, а именно че кредиторът е нямал правото по ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем, без значение се явява обстоятелството, че банката преди завеждане на заповедното дело е изпратила съобщение за обявяване на предсрочната изискуемост. Действително до В.Г. е изпратена покана-уведомление от банката, с която тя е известена, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, като длъжницата е търсена на всички известни адреси, но не е намирана. Посещенията са на 24.08.2019г., 02.09.2019г. и 10.09.2019г. Между тези посещения наистина има разстояние от по една седмица, но те не покриват времето от 1 месец, а са извършени само за 17 дни общо всичките. Въпреки това заповедният съд е постановил издаването на заповедта за незабавно изпълнение. В крайна сметка това обаче е ирелевантно, след като настоящият съд намира, че са липсвали условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо дали длъжницата е била уведомена за предсрочната изискуемост няма значение за изхода на спора.