Определение № 1384 от 30.05.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1129/2023
- Вид
- Определение № 1384
- Подписан
- 30.05.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Евгений Стайков, Галина Иванова, Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1384 гр. София, 29.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове:
Галина Иванова
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002901129 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5972/05.04.2024 г., подадена от адвокат Г. Б. в качеството му на пълномощник на „Б.и - 91“ ООД, с която се иска изменение (допълване) на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 677/20.03.2024 г., постановено по т.д. № 1129/2023 г. на ВКС, І т.о. С молбата се претендира осъждането на касатора С. П. С. да заплати на „Б.и - 91“ ООД сумата 9 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за касационното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Й. П. в качеството му на пълномощника на С. П. С., в който се поддържа, че молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Сочи се, че от една страна липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, а от друга страна - че действията, за които е сключен представения договор за правна защита се изразяват основно в изготвянето на отговор на касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното:
Налице са предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението № 677/20.03.2024 г. по т.д. № 1129/2023 г. на ВКС, І т.о . С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. С. срещу решение № 1
7/01.02.2023 г. по в.т.д. № 160/2022 г. на Великотърновски апелативен съд. С определението не са присъдени разноски, претендирани от ответника по касация „Б.и 91“ ООД .
С отговора на касационната жалба пълномощникът на „Б.и - 91“ ООД е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 9 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. С отговора е представен договор от 14.06.2023 г. за правна помощ и процесуално представителство пред ВКС, сключен между „Б.и - 91“ ООД и адв. дружество „Б.и и партньори“. В т. 6 от договора е отразено, че е платено и получено на ръка възнаграждение по договора в размер на 9 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация има право на разноски, когато не е допуснато касационно обжалване. Неоснователно е възражението на касатора С. С., че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не следва да се уважава, поради липсата на доказателства за реалното заплащане на посоченото в договора адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако в договора е предвидено плащане в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Настоящият състав намира, че становището в отговора на молбата, че действията, за които е сключен представения договор за правна защита се изразяват основно в изготвянето на отговора на касационна жалба, има характер на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение е основателно по следните съображения:
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство на „Б.и - 91“ ООД, както за първата, така и за въззивната инстанции, е в размер на 3 498.36 лв. с ДДС за всяка инстанция, докато уговореното възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 9 600 лв. с ДДС.
Като се има предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото в производството по допускане на касация, както и че в случая процесуалната защита на дружеството се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, уговореният хонорар от 9 600 лв. с ДДС се явява прекомерен. Според настоящия състав в случая следва да се присъдят разноски в полза на „Б.и - 91“ ООД в размер на 2 625 лв. ( ¾ от присъдения адвокатски хонорар за въззивната инстанция от 3 498.36 лв.).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 677/20.03.2024 г., постановено по т.д. № 1129/2023 г. на ВКС, І т.о., както следва:
ОСЪЖДА С. П. С. – ЕГН ********** от с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ № 3 да заплати на „Б.и - 91“ ООД - ЕИК 107059276 от гр. Севлиево, ул.
„Зелениковец“ № 9 сумата 2 625 лв. (две хиляди шестстотин и двадесет и пет лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3