Решение № 4546 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4546 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330119530 по описа за 2021 година

С влязло в сила Решение № ******* г., постановено по гр. д. № ******** г. по описа на Районен съд Пловдив, ** с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ **** по регулационния план на с. С., обл. П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 83 кв.м. и паянтова жилищна сграда с площ от 31 кв.м., между страните при следните квоти: за ищцата – ½ ид. част, за отв. И. П. – ¼ ид. част, и за ответника Д. П. – ¼ ид. част.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищеца С. К. А. срещу ответника И. С. П. за заплащане на сумата в размер на 1250 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. – 13.02.2023 г., съобразно притежаваната квота в съсобствеността.

В същия срок на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищеца С. К. А. срещу ответника Д. С. П. за заплащане на сумата в размер на 1250 лева, 1 представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. – 13.02.2023 г., съобразно притежаваната квота в съсобствеността.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От приетата по делото СТЕ /л. ** – л. **/ се установява, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на същия в размер на 32 582 лева /без отчетено право на ползване/. В проведеното открито съдебно заседание на **** г., при проведения разпит на вещото лице, същото посочва, че оценката на имота при отчетено право на ползване възлиза на сумата в размер на 25 544 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице, доколкото също се явява компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано. Във връзка с оспорване от ищцовата страна на изготвената СТЕ, следва да се посочи, че при становище на двете страни, че делбата на процесния недвижим имот следва да бъде извършена чрез изнасяне имота на публична продан, то безпредметно се явява допускането на основание чл. 201 ГПК на повторна СТЕ. Константно е разбирането в теорията и съдебната практика, че страната няма интерес да обжалване решение, с което имот е изнесен на публична продан, в частта за оценката, доколкото при изпълнение на решението, съдебния изпълнител извършва нова оценка. Поради тази причина в хипотезата, когато имотът е изнесен на публична продан, оценката на същия има значение единствено за определяне на държавните такси в производството, не и по отношение на въпроса кой от съделителите каква сума би получил при реално проведена публична продан.

С оглед изложеното и съдът намира оспорванията на ищцовата страна по приетата СТЕ за неотносими към настоящото производство.

В хода на съдебното дирене е прието и заключение досежно средномесечния пазарен наем на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. – 13.02.2023 г. /л. *** – л. ***/. Съобразно заключението на вещото лице, стойността на средномесечния пазарен наем за процесния имот за целия период възлиза на сумата в размер на 3900 лева, респ. за ½ ид. част от него – на 1950 лева.

2

Съдът кредитира приетото по делото заключение, доколкото същото се явява компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

По делото е представена покана от С. А. до Д. П. /л.*****/, връчена на последния на ****** г. /л. ****/, от която се изяснява, че ищцата е поискала заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. – 13.02.2023 г. в размер на 1250 лева.

От покана от С. А. до И. П. /л.***/, връчена на последния на ***** г. /л.

***/, от която се изяснява, че ищцата е поискала заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. – 13.02.2023 г. в размер на 1250 лева.

По делото е представена и Покана от ищцата С. А. до ответниците /л.

**/, връчена на последните, както следва - на Д. П. на ***** г. /л. **/ и на И.

П. на **** г. /л. **/, от която се изяснява, че ищцата е поискала заплащане на обезщетение от ответниците за лишаване от ползване в размер на 150 лева месечно. От ответника И. П. е изпратен отговор на постъпилата покана /л. **/, с който се заявява, че ищцата може да ползва имота, когато пожелае.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай, от приетата СТЕ несъмнено се установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на същия не може да бъде 3 извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределение между съделителите съобразно делбените им права.

По претенцията по сметки на ищеца С. А. срещу ответниците И. П. и Д. П. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим имот, се установи, че същият е съсобствен.

Както бе посочено, към исковата молба е приложена покана от ищцата С. А. до ответниците Д. и И. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, връчена на същите на ***** г. в размер на 150 лева месечно.

С оглед изложеното съдът намира, че за период 17.12.2020 г. 11.08.2021 г. претенцията на ищеца за осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение се явява неоснователна, предвид липсата на писмено поискване.

За периода 12.08.2021 г. - 13.02.2023 г. следва да се направи преценка налице ли е последната предпоставка за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно: възпрепятстване чрез фактически и правни действия ищеца да ползва вещта съобразно нейното предназначение.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, личното ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите собственици да ползват общата вещ, съобразно нейното 4 предназначение. В мотивите на тълкувателното разяснение са посочени хипотезите, при които претенцията за обезщетение ще е основателна, а именно: когато съсобственикът или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно нейното предназначение за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкуриращите права на друг съсобственик, съсобственикът или член на неговото семейство не си служи пряко с веща, но не допуска друг съсобственик да си служи с нея, и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него да ползва общата вещ.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на съдебното дирене във втора фаза на делбеното производство доказателства не се установи по несъмнен начин личното ползване на имота от страна на ответниците. В тази насока не се ангажираха нито гласни, нито писмени доказателства. Дори напротив, от приложения към исковата молба отговор на поканата се изясни, че ответникът И. П. е предложил на ищцата лично да ползва допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Предвид липсата на ангажирани доказателства за осъществено лично ползване на имота от ответниците, което следваше да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване, то така заявените претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от 50 лева, както следва: за С. А. - 510,88 лева, за И. П. 255,44 лева, и за Д. П. - 255,44 лева.

Следва ищцата да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлените претенции по сметки, както следва: по претенцията по сметки срещу И. П. - сумата в размер на 50 лева, и по претенцията по сметки срещу Д. П. - сумата в размер на 50 лева.

Следва на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от по 430 лева за всеки от тях, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените претенции по сметки.

Воден от гореизложеното,съдът

5

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***** от кв. 106 по регулационния план на с. С., обл. П., одобрен със Заповед *****, с площ от 670 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ *****8, УПИ ***** и **** – 1146, ВЕДНО с находящите се в имота масивна жилищна сграда с площ от 83 кв.м., и паянтова жилищна сграда с площ от 31 кв.м., при пазарна цена за настоящото производство в размер на 25 544 лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за С. К. А. - 1/2 част, за И. С. П. - 1/4 част, и за Д. С. П. - 1/4 част.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата С. К. А., ЕГН: **********, срещу ответника И. С. П., ЕГН: **********, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. - 13.02.2023 г. в размер на 1250 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата С. К. А., ЕГН: **********, срещу ответника Д. С. П., ЕГН: **********, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 17.12.2020 г. - 13.02.2023 г. в размер на 1250 лева.