Решение № 450 от 03.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 224/2024
- Вид
- Решение № 450
- Подписан
- 03.04.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Закон за автомобилните превози
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 450 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500224 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „КМД лоджистикс“ООД против решение № 4130/17.10.2023г. по гр.д.№ 17712/2022г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемите А. П. Т. и П. Т. Т. суми от по 71717,20 лева, представляващи обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им, настъпила в резултат от трудова злополука на 02.02.2021г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила при събирането на доказателства, което нарушение е довело и до необоснованост. Сочи се, че след като правилно е била разпределена доказателствената тежест е било отказано да бъдат допуснати доказателствата, поискани от жалбоподателя, чрез които той би могъл да установи поставените в негова тежест обстоятелства. Оспорва се като необоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от пострадалия на смъртта му, поради груба небрежност. Коментирани са подробно фактите непосредствено преди настъпване на смъртта на сина на въззиваемите. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
От въззиваемите А. П. Т. и П. Т. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като изцяло неоснователна. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по гр.д.№ 17712/2022г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от А. П. Т. и П. Т. Т. против „КМД лоджистикс”ООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл.200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците 1 суми от по 100000 лева, намалени на 71717,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди – болки и страдания в по причина на смъртта на сина на ищците С. А.ов Т., настъпила в резултат от трудова злополука, настъпила на 02.02.2021г. в района на паркинг *****, в гр. *****. Претендира се и законна лихва от датата на злополуката - 02.02.2021г. до окончателното изплащане на обезщетенията. В исковата молба се твърди, че С. Т. бил в трудово правоотношение с ответника, като работел на длъжността „*****”. По време на командироването му в чужбина, със задача извършване превоз на товари в Европейския съюз, претърпял трудова злополука, в резултат на която починал. С разпореждане № 5104-15-92/1.04.2021г. на ТП на НОИ- гр. *** злополуката, довела до смъртта му, била приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. Този акт бил обжалван от страна на ответника първо по административен, а впоследствие и по съдебен ред, като жалбата била оставена без уважение. Смъртта на сина на ищците им причинила огромни негативни и необратими промени в психиката им, предвид обстоятелството, че преди това тримата живели в едно домакинство, в мир и любов, като родителите разчитали на помощта на починалия, тъй като имали малки пенсии.
С подадения от „КМД лоджистикс”ООД отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че на 29.01.2021г., около 21,15ч. по подаден сигнал от служител на паркинга за пострадал *****, била извикана линейка, но пострадалият С. Т. отказал медицинско лечение, като към същия този момент той бил във видимо нетрезво и неадекватно състояние, след което се заключил в кабината на товарния автомобил. На 01.02.21г., около 14,00 часа спедиторът на „КМД лоджистикс“ООД П. Т. установил, че Т. не бил в посочения час за разтоварване във фирмата. Позвънил на Т., но телефоните му- личен и служебен, били изключени. Ето защо Т. наредил на най- близко намиращите се *****и на фирмата да отидат да проверят какво става с Т.. Около 15,45 часа той бил открит от друг ***** в камиона му, след което повиканите на място пожарникари разбили вратата на камиона и открили Т. с обилно кървене и масивна ***** травма. Около 16,30 часа била повикали линейка. Около 19,00 часа полицай се обадил на Т., за да го извести, че Т. е хоспитализиран в болница. По данни от същия полицай с Т. имало и друг подобен случай на 30.01.21г.. На 02.02.2021г., около 06,48 часа Т. починал в лечебното заведение, в безсъзнание, без да се свести. Заявено е възражение за прекомерност на претендираните обезщетения като несъобразени с действително търпените от близките на загиналия болки и страдания. Оспорват се като силно преувеличени твърденията, че ищците и починалия са живели в едно домакинство, тъй като през по- голяма част от времето С. Т. не бил на територията на страната. Той и ищците живели в къща на два етажа, като първия етаж бил обитаван от ищците, а втория от техният син. Твърди се също, че между починалия и родителите му имало сериозно неразбирателство, което довело до отделянето на С. на втория етаж от къщата. Прави се и възражение за намаляване размера на претендираните обезщетения на основание чл.200, ал.4 от ТК с обезщетението, което ищците са получили от „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ЕАД. Твърди се, че настъпилите вреди били в резултат на собствени умишлени действия на починалия, доколкото същият бил отказал предложеното му лечение, като се заключил в превозното средство.
От третото лице помагач на ответника ЗЕАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп”ЕАД е подадено писмено становище, в което се сочи, че на 25.01.2023г. към тях била предявена претенция от А. П. Т. и П. Т. Т. за изплащане на застрахователно обезщетение на основание сключена застраховка по застрахователна полица № 37/050674Т за застраховка „Злополука". След извършена преценка от застрахователя, на родителите на починалия С.
А.ов Т. били изплатени по 28282,80 лева.
Безспорно е, а и от приетите по делото на ПдРС трудов договор и командировачна заповед се установява, че към 29.01.2021г. и към 02.02.2021г. С. Т. е бил в трудово правоотношение с „КМД лоджистикс“ООД, работил е на длъжност „*****“ и е бил командирован за извършване на превози до Европейския съюз. Безспорно е също така, че към онзи момент той е престоявал с управлявания от него влекач на паркинг в гр.*****, *****. На 02.02.2021г. от работодателя е подадена декларация за трудова злополука до ТП 2 на НОИ- гр. ***. От ТП на НОИ е издадено разпореждане № 5104- 15- 92 от 01.04.2021г., с което декларираната злополука е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. След отхвърляне на подадената против разпореждането жалба и стабилизирането на същата, същото съставлява категорично основание да се счита, че смъртта на сина на въззиваемите е настъпила в резултат от трудова злополука по време на изпълнение на задълженията му по сключения с жалбоподателя трудов договор.
По първаинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: писмо от ***** М. В. до „КМД лоджистикс“ООД от 16.02.2021г.; удостоверение за настъпила смърт от Клиника Юг, гр.*****, *****, с дата 02.01.2021г.; разследване на смъртен случай, изготвено от ***** З. на 02.02.2021г.; протокол на комисия при ТП на НОИ- гр. *** № Ц5103- 15- 13/15.03.2021г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 01.02.2021г. със С. А.ов Т., въз основа на който е издадено разпореждане № 5104- 15- 92 от 01.04.2021г.. В писмото от ***** М. В. се сочи, че полицейското разследване е приключило и са възпроизведени най- общо обстоятелствата, които са констатирани в резултат от това разследване. Първичната информация относно обстоятелствата, довели до смъртта на С. Т., се съдържа в документа, наименован „разследване на смъртен случай“. В него първо са изложени основанията за разследването, а именно, че на 02.02.2021г., в 9,00 часа дежурният лекар д- р Р. е съобщил на ***** Ф., началник на криминалната полиция М., че в клиника *****- Юг /Зюд/ е починал пациент. Починалият С. Т. бил открит на 01.02.2021г. почти безжизнен в своя камион, след което с хеликоптер бил откаран в горепосочената клиника. Още на 30.01.2021г. на местопроизшествието- автопарк ***** 91522, гр.*****, на пострадалия била отказана спешна помощ, но той отказал лечение. С медицинска свидетелство за смърт от 02.02.2021г. била удостоверена неестествена смърт.
Непосредствената причина за смъртта била притискане на **** от епидуларен хематом вляво, вследствие на предполагаемо падане. На 02.02.2021г., в 10,00 часа е извършена аутопсия, при която по ръцете и краката на С. Т. са установени няколко леки наранявания и не са установени външно никакви наранявания по главата. От ***** З. са разпитани дежурният лекар д- р Р., ***** Б. Ш., братовчеда на бащата на С. Т., Ю. М. Г., и собственика на „КМД лоджистик“ООД. Д- р Р. е посочил, че на 29 или 30 януари 2021г. на С. Т. е била оказана спешна помощ. Той отказал медицинско лечение. На 01.02.2021г. бил открит в камиона си почти безжизнен. В резултат от извършената в клиниката диагностика бил установен масивен *****, който довел до притискане на ****. Открита била и фрактура в предната лява част на ****. ***** Б. Ш. е разказал, че на 30.01.2021г. му било наредено да отиде в автопарка в гр.***** заради случай, свързан със сърдечна дейност. На място с *****а му открили два товарни автомобила. В единият имало двама български *****и, а в другия един, който бил предполагаемият пациент. Той лежал по гръб и си играел с телефона си. Не искал да отвори вратите на кабината. Едната от тях не била заключена и парамедиците я отворили. Опитали се да говорят с Т., но той ги отпратил с груби думи.
Много силно миришел на алкохол, но не успели да му направят тест за алкохол. Ш. и *****ът му разговаряли с другите двама български *****и. От тях разбрали, че Т. е паднал по някакъв начин. От разпита на Ю. Г. не се установяват никакви факти във връзка с инцидента. В обясненията си собственикът на „КМД лоджистик“ООД е посочил единствено, че на 01.02.2021г. са изпратили друг ***** на фирмата да потърси С. Т. на артопарка в гр.*****, защото той не се бил явил на пункт за разтоварване. Колегата му го открил в кабината на камиона му в безпомощно състояние. Във всички останали документи, включително и в прокурорското постановление от 27.10.2021г. за отказ да се образува досъдебно производство, са възпроизведени фактите в разследването на смъртен случай.
Изводът от разследването е, че по данни от неизвестни свидетели на 30.10.2021г. С. Т. е паднал от своя камион. Извикана е била спешна помощ, но той отпратил парамедика и се заключил в кабината на камиона. В мотивите към прокурорското постановление е проследено движението на управлявания от Т. товарен автомобил на 29.01.2021г. и впоследствие. На 29.01.2021г., в 5,00 часа той потеглил от паркинг във *****, шофирал до гр.*****, където разтоварил, натоварил други стоки и шофирал обратно до *****. На 30.01.2021г. потеглил от граничния паркинг и в 12,30 часа спрял на паркинга, от който бил 3 потеглил на 29.01.2021г.. Този паркинг бил на около 30 км. от разтоварния адрес, на който следвало да се яви на 01.02.2021г.. На 30 и 31 януари С. Т. ползвал седмичната си почивка.
Тези обстоятелства се потвърждават от приетите по първоинстанционното дело отчет за работното време на *****а и информация за курса на лицето С. А.ов Т..
По делото на ПдРС са разпитани свидетелите Р. Ч. / без родство с ищците/, Х. Х. / без родство/, Ц. Т. / без родство/, Й. В. / без родство/ и М. В. / внук на ищците/. Първите двама свидетели са дали показания относно търпените от ищците болки и страдания по причина на смъртта на сина им. Свидетелят Т. работи в дружеството- жалбоподател. В понеделниксвидетелят не си спомня датата, синът му, който работел в същата фирма като спедитор, му съобщил, че С. Т. не се е явил на разтоварния пункт. Последно се били чули в петък и Т. му казал, че е паркирал в близост до разтоварния пункт. В събота и неделя той ползвал седмичната си почивка. *****ите, като почивали, спели в камионите, макар че по принцип трябвало да спят на хотел. Пазели багажа си в камионите и затова отказвали да спят на хотел. Свидетелят се свързал с други двама *****и на фирмата- Й. В. и Ц. Л., които пътували с камиона си в същата посока и им наредил да отидат до паркинга, на който била паркирал Т., за да видят какво става. Те открили камиона и пострадалия свои колега в него.