Решение № 4234 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110208996 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. К. срещу наказателно постановление (НП) № 8560 от 11.03.2024 г., издадено от началник-отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложена глоба в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се излагат доводи, че наказателноотговорно лице за извършеното нарушение е превозвачът или собственикът, не и водачът на автомобила. Сочи се, че при проверката и съставянето на АУАН освен представители на АПИ задължително следва да присъстват и такива на МВР, компетентни да ангажират отговорността на жалбоподателя. Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител; чрез юрисконсулт в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че К. К. е управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Сочи се, че в настоящия случай не се касае ангажиране на отговорност за това, че водачът на ППС не се е снабдил с разрешение въпреки законовото задължение. Отговорността му е ангажирана с оглед на това, че същият извършва движение на тежко пътно превозно средство без разрешение на пътната администрация, управляваща пътя.

Твърди се, че нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗП може да се осъществи, както от физическо лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец. Като неоснователно се приема твърдението на жалбоподателя за това, че при проверката е следвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, тъй като този специфичен контрол във връзка с извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативите на Агенция „Пътна инфраструктура“, като службите за контрол при МВР имат второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено спомагателен характер. Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското такова, ако то е над минималния размер.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2024 година в 11:20 часа на път II-18, км. 35+500, на 500 метра преди разклон за АМ „Тракия“ в посока Чепинци-Лозен, К. С. К. управлявал и извършал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „***“ с регистрационен номер: *********. Бил спрян от служители на агенцията, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пясък без разрешение за дейности в рамките на 2 специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Жалбоподателят бил спрян за проверка от инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура", които изпълнявали служебните си задължения по контрол и превенция на тежкотоварния трафик по републиканската пътна мрежа. Направили измерване с техническо средство тип електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка №1307/18/ (5 метра). При измерването е било констатирано, че разстоянието между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на ППС е 31.350 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 12.350 тона.

Във връзка с горното свидетелят Б. П., на длъжност главен инспектор в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009991/13.02.2024 г. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал и получил препис от него.

На база на така съставения АУАН началник отдел "Оперативен контрол по републиканска пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП на К. К. е наложено наказание "глоба" в размер на 3500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, връчено на 12.03.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Б. П.; свидетелство за регистрация на товарен автомобил „***“ с рег. № *********; кантарна бележка; Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 година, издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 година, издадена от председателя на Управителния съвет на АПИ;

3 протокол за измерване на превозно средство №0000011/2024 г., както и от останалите материали по делото.

Показанията на свидетеля Б. П. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава случаят и извършената проверка. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетел и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На жалбоподателя К. С. К. е предявено обвинение за това, че на 13.02.2024 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пред. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.

1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на 4 извънгабаритни и/или тежки ППС.

Неоснователни са възраженията, че при проверката задължително е следвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, доколкото органите на МВР били компетентни да ангажират отговорността на жалбоподателя. Съгласно чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Контролът на извънгабаритните ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролнопропускателни пунктове - от Агенция "Митници"", тоест контролът е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура", като съдействие може да оказва съответната служба за контрол при МВР, но това съдействие не е задължително. В чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата е посочено, че:

"Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища". Следователно, самостоятелна компетентност да осъществят контрол и да съставят акт за административно нарушение имат длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", дори без съдействието на органите на МВР.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“. При установените по делото факти следва изводът, че поведението на жалбоподателя, обективирано в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено 5 ползване пътища, е за:…т. 5 сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е:… б. „в“ от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, който определя условията за движение на извънгабаритни ППС „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното“.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: