Решение № 207 от 10.02.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 3095/2019
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 10.02.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ, ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.1, изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.348 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208-228 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 207 10.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: А.Ч. като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 3095 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РУ–гр.Айтос при ОД
МВР-гр.Бургас, против Решение № 115 от 15.11.2019г., постановено по АНД № 271 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно–постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на Айтоския районен съд предпоставили отмяна на наложените две административни наказания „глоба“, като излага съображенията си за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, което било издадено за установени административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Сочи се, че актът за установяване на нарушението и издаденото НП съдържат необходимите реквизити като липсва неяснота относно нарушенията, за които деецът бил наказан и правото на защита на подведеното под отговорност лице не било нарушено. Изтъква се, че за процесното ПТП е съставен Протокол от 24.09.2018г., в който са описани всички обстоятелства около неговото настъпване и пострадалите лица, с пълни установъчни данни на субектите, съответно представляващите ги лица и описание на нанесените щети, а в съставяния акт за установяване на нарушение описанието на тези пълни данни било невъзможно. Екземпляр от протокола за настъпване на ПТП бил надлежно връчен на санкционираното лице и по никакъв начин не било нарушено правото му на защита. В конкретният случай, очевидно не било налице съгласие на участниците в произшествието, поради което същите не са попълнили двустранният протокол, в случай, че такова съгласие е налице, а е потърсено съдействие от службата за контрол на МВР. Относно причините за настъпилото ПТ се сочи, че водачът управлявал моторното превозно средство с несъобразена скорост и при приближаване и преминаване покрай паркиран товарен автомобил и ограда на двор, загубил управление над автомобила и допуснал процесното ПТП, с което нанесъл материални щети по паркирания автомобил и оградата. Сочи се, че водачът управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, за което е подведен под отговорност и съгласно чл.343б, ал.1 от НК. Прави се искане, настоящата инстанция да отмени изцяло оспореното решение на РС–гр.Айтос, респективно да бъде потвърдено наказателното постановление. Други процесуални искания в касационната жалба не са направени.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, както и в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът, не се представлява.
Ответникът по касация– Д.П.Д. ***, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Не се сочат нови доказателства и не са направени други искания.
Представителят на
Окръжна прокуратура– град Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Айтос било образувано по жалба на Д.П.Д. ***, против наказателно постановление № 18-0237-000388 от 23.10.2018г., с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Като фактическо основание за налагане на санкциите наказващият орган посочил, че на 24.09.2018г. в 19 часа в с.Раклиново, на улица Без име, Д.Д. като водач на собственото си МПС „Фолксваген Голф“, с рег.№ А 5810 АН се движил с несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, блъснал се последователно в желязна тръба на ограда и паркиран товарен автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег.№ СА 5072 ХС, собственост на „Свинекомплекс Крумово градище“, с Булстат *********. Сочи се, че е допуснато ПТП с материални щети, а водачът не изпълнил задълженията си като участник в ПТП и го напуска, съответно е установен по-късно в с.Раклиново. Управлявал след употреба на алкохол, като бил тестван с техническо средство и се сочи отчетения резултат.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган заключил че с поведението си водачът нарушил съставите, както следва:
1/ чл.20, ал.2 от ЗДвП и
2/ чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП;
Първото нарушение се изразявало в това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и допуснал ПТП. За това нарушение въз основа санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
Второто нарушение се състои във виновно неизпълнение на задълженията на водач- участник в ПТП, което е описано по-горе и напуснал мястото на произшествието, а бил установен по-късно в посоченото населено място. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на извършителят са наложени наказанията „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – гр.Айтос отменил наказателното постановление, с което на ответника по касация са наложени, както следва:
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Липсва обаче произнасяне на съда относно второто кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца, определено на дееца за второто описано нарушение. В съдебното решение не се съдържат констатации на съда досежно това второ наказание както в мотивите на съдебният акт, така и в диспозитивната част на решението, където липсва обективирана воля на решаващият състав какво е произнасянето на съда по отношение на това наказание.
При постановяване на решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на първото вменено на дееца нарушение.
Описано е, че в нарушение на чл.42, т.9 от ЗАНН в акта за установяване на нарушение не били описани имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, както и техен единен граждански номер.
Липсата на тези обстоятелства нарушавало съществено правото на защита на наказаното лице, тъй като безспорно било установено настъпването на имуществени вреди, обаче не ставало ясно за кого. Собственикът на другия автомобил бил посочен като „Свинекомплекс Крумово Градище“, без да има данни за адрес и представляващо лице. На следващо място, съдът изтъква, че правната квалификация на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП била непрецизна, защото тази норма има три отделни състава на нарушението, а в текста на наказателното постановление не била посочена конкретната форма на изпълнително деяние, поради което санкционираният не би могъл да организира защитата си. Тези констатации на решаващият състав обусловили извода за формална незаконосъобразност на наложените наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева и поради така формулираните съществени нарушения на процесуалните правила наказателното постановление в тези части било отменено.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, според РС-Айтос е допусната и материална незаконосъобразност, защото не е направено пълно описание на административното нарушение, доколкото не е ясно посочено кое точно от всички изисквания жалбоподателят не е спазил. Проверка не била извършена и акта на наказващият орган бил немотивиран. Доказателствата не установявали механизма на конкретното произшествие, защото и вписаните в акта свидетели не били очевидци на нарушението, а освен това при пристигането си на място заварили автомобилите преместени, поради което не били ангажирани доказателства каква е конкретната причина за настъпване на произшествието.
Настоящият касационен състав счита, че решението на районния съд е ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав не споделя съображенията на предходния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на НП, обусловили отмяна на наложеното имуществено наказание за нарушението по пункт 2 от НП. Не се споделя изтъкнатото по отношение допуснато нарушение на чл.42, т.9 от ЗАНН. В акта за установяване на нарушението, а впоследствие и в издаденото НП ясно е посочено, че е допуснато ПТП с материални щети. Описано е, че управляваният от нарушителя автомобил е блъснал последователно желязна тръба на ограда, както и паркиран т.а. „Хонда ЦРВ“, с рег.№ СА 5072 ХС, собственост на „Свинекомплекс Крумово Градище“, с Булстат *********. Липсата на конкретно описание на вредите по другия автомобил и оградата, както и непосочването на законен представител на субекта- собственик на другия автомобил по никакъв начин не нарушават правото на защита на подведеното под отговорност лице, тъй като в настоящото производство не се обсъжда въпроса с конкретния размер на имуществените вреди и тяхното обезщетяване. В случаят, не е определяно каквото и да било обезщетение за причинени вреди, които нарушителят следва да плати някому, за да се твърди, че липсата на такава конкретизация нарушава правата на лицето в този процес.
Субектът-собственик на автомобила е достатъчно индивидуализиран с цитиране на наименованието и Булстат на лицето, поради което има яснота както за конкретното друго превозно средство, участник в ПТП, така и за лицето- негов собственик. Вторият автомобил е описан с пълните му данни /марка, модел, регистрационен номер, собственик/, като е отразено ясно и че този автомобил е бил паркиран. Необосновани са и констатациите на съда относно изведената от органа правна квалификация. С посочване на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП нарушението е квалифицирано достатъчно прецизно и тази квалификация напълно съответства на словесното описание на нарушението, според която водачът на автомобил участник в ПТП с материални щети го е напуснал без да изпълни описаните в нормата свои задължения. Разпоредбата на този текст гласи, че водач, участник в ПТП е длъжен: „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Очевидно е, че водачът не е изпълнил своите задължения, описани в нормата на закона, но посочените отделни хипотези /букви/ не съставляват състави на отделни нарушения, а описват какъв е алгоритъма на действията, които водачът участник в ПТП с материални щети следва да изпълни. В случаят, не се и твърди да е налице съгласие относно обстоятелствата довели до възникване на ПТП между нарушителя и друг участник в произшествието, нито да е съставен двустранен констативен протокол между участници в произшествието, поради което така описаното нарушение и изведената правна квалификация по никакъв начин не нарушават правото на защита на подведения под отговорност водач да разбере в какво е обвинен и за какво е санкциониран.
Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e07aff04-4534-458a-8e78-b41bd027a384