Решение № 6663 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6663 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100514579 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – Г. Е.

Г., с ЕГН **********, срещу решение № 20140028 от 16.06.2021г., постановено по гр.д.

№46494/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422 във вр. с чл.86 ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, следните суми: сумата 249.59 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г. за имот, находящ се в град София, ж.к."*******", бл.*******, ап.25, с аб. №170172; сумата 26.77 лв., главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2017г.

– 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.06.2020г. до изплащане на вземането ; както и сумата от 29.47 лв., обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. – 22.05.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №22038/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 431.33 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 50.16 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №22038/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав.

В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на съдебното решение 1 в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е съобразил факта, че служител на топлофикационното дружество не е посетил имота, за да се установи действителното количество на потребената топлинна енергия. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал правилен извод за дължимостта на процесните суми за главница и обезщетение за забава за размерите, за които са уважени исковите претенции. Моли съда да постанови съдебен акт с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Г. Е. Г. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове за главница и обезщетение за забава. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №22038/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.06.2020г. и е постановена на 10.06.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г. Е. Г. за 2 заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Г. Е. Г. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница до уважения размер е дължимо поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, а относно вземането за обезщетение за забава е прието, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземането за доставка на топлинна енергия и на вземането за обезщетение за забава, предмет на исковите претенции, до които размери исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбите досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. От анализа на събраните по делото доказателства се установява факта на възникналите договорни отношения между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно 3 самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция за конкретния исков период ) потребител, респ.битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се установява и от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба №187, том I, рег.№7173, дело №168/2003г., че ответницата - Г. Е. Г. е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот през исковия период, освен това е представена и молба-декларация през м.11.2003г. за откриване на партидата за имота на нейно име. Следователно ответницата като собственик на жилището се явява единственият потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

На следващо място неоснователни са възраженията във въззивната жалба за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.

Заявените във въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.