Решение № 14 от 18.03.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. К., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20241850200245 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г. В. Б., ЕГН **********, подадена чрез адвокат В.

Н., против Наказателно постановление № 8924 от 16.10.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП.

Иска отмяна на НП като твърди, че е изцяло неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 на МРРБ от 2001 г. за движение на извънгабаритните и/или тежки ППС и установеното натоварване на ос, което не надвишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания следва извършеното да се квалифицира като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е необходимо издаване на разрешение по чл. 8 от Наредбата, а следва само да бъде заплатена такса.

Твърди, че липсват мотиви за налагане на наказание над минималното, че извършеното нарушение е незначително и не е извършена преценка за приложение на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН, че липсват индивидуализиращи данни за водача и месторабота предвид факта, че жалбоподателя не е собственик на ППС. Твърди, че има противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на НП – твърди се нарушението по същество е претоварване, а наказанието е за управление без разрешително, в каквато насока твърди ограничаване на правото на защита.

Изразява съмнение за одобряване, техническа годност и заверка за използваните 1 технически средства.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява от упълномощения представител.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. се представлява от упълномощен представител, който писмено оспорва подадената жалба. Писмено, в хода на производството, е представено становище, с което иска оставяне на жалбата без уважение. Изтъква законосъобразния характер както на осъществената процедура, така и на по същество основателността на санкционирането на жалбоподателя. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 24.10.2024 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП и името на жалбоподателя като получател на пратката/, докато жалбата е заведена в деловодство на АНО на 05.11.2024 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0010411, съставен на 17.09.2024 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 15.01 часа на пътII-81, км. 5+700 м. в посока гр. К. - гр. С. управлява и извършва превоз на фракция с ППС с четири оси, марка Скания с peг. № СО 1610 СТ без разрешение на дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно чл. изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2001 г. на МРРБ

Посочено е в АУАН, че необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с технически средства ел. везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, марка DFW-KR № 118873 и ролетка № 1311/18 5 метра при което е констатирано надвишаване на максимално допустимите нормите по раздел ІІ от наредбата, както следва:

При разстояние 1.40 м. между осите на двойната задвижваща ос, измереното общо натоварване на тази двойна задвижваща ос е 27 175 кг., при максимално допустима натоварване на тези оси от 19 000 кг. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от наредбата Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от СРМПС част II, пътен лист и кантарна бележка. Приложени са разписка за връчване на АУАН и кантарен билет от измерването № 1923/17.09.2024.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание цитирания АУАН.

2

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 2 500 лева.

От приобщените писмени доказателства - НП, АУАН, разписка, копия от СРМПС част ІІ, заповед за назначаване на издателя на НП на съответната длъжност и заповеди за определяне на лицата за контрол, заявление № АУ000029-22097/25.04.24 г. за последваща периодична проверка на ел. везна DFW-KR № 118873, експлоатационна книжка на система за измерване на оси на ППС тип DFW[1]KR, декларация за съответствие на ролетка № 1311/18 (5м.), справка от БИМ, се установи, че на 17.09.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС Скания с peг. № СО 1610 СТ по второкласен път II-81 в района на 5+700 км с посока от гр. К. към гр. С., когато е бил спрян за проверка от Радослав Гюров и Емил Стайков, и двамата служители на АПИ, като първият е инспектор при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“. Автомобилът е бил натоварен с фракция, като с технически средства - ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка 1311/18 (5м.), е извършено измерване както на разстоянието между двете оси от двойната задвижваща ос на посоченото МПС, така и на натоварването на отделните оси, при което е установено разстояние между посочените оси от 1.4 метра и общо натоварване на тази двойна ос от 27 175 кг., съответно 13 610 кг. на 3-та и 13 565 кг. на 4-та ос от посочената двойна задвижваща ос.

Към момента на проверката жалбоподателя не е представил издадено разрешително за специално ползване на пътищата, издавано по реда на раздел IV от наредбата, след като допустимото натоварване на двойната ос е 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от наредбата.

На жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, връчен му е препис, което е удостоверено от нарочна разписка за това, като е разпечатан и отчет от фискалната памет на електронната везна за извършеното измерване, в който е отбелязано натоварването н всяка от измерените оси на автомобила, отбелязан е ръкописно регистрационният номер на автомобила и името на водача, от който е положен и подпис.

Използваните технически средства - ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка 1311/18 (5м.), са одобрен тип средства за измерване, конкретно електронната везна с вписване в регистъра под № 4603 – справка от БИМ, в която е отбелязано и извършване на последваща проверка, - последна на 25.04.2024 г., за което е поставен знак върху везната. Извършването на проверката е отбелязано и в приложението към представеното заявление за извършване на такава проверка. По отношение на използваната ролетка е налице по различен режим на одобрението й, а именно наличие на декларация от страна на производителя, който е от ЕС, каквато е представена. Предвид това съдът намира за неоснователно съмнението, изразено от жалбоподателя за нередовности, отнасящи се до възможността с посочените средства за измерване да се установяват по надлежен ред както разстояние между, така и натоварване на отделните оси от ППС.

При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без противоречия от приложените гласни и писмени доказателства - АУАН, НП, кантарна бележка и останалите цитирани по-горе писмени доказателства съдът намира, че 3 основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на специалните изисквания на Закона за пътищата.

От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 17.09.2024 г. ППС, като натоварването на задвижващата двойна ос надхвърля максимално разрешеното с посочените конкретни разпоредби на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по начин, представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП. Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата, което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя.“

Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение, като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неоснователно е възражението за натоварване което не надвишава с 30% допустимото, след като допустимото в случая е 19 000 +30% от 19 000 = 19 000+5 700=24 700 кг., тоест до това натоварване е допустима хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, поради което е неоснователно възражението в тази насока на жалбоподателя.

Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/ се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управляваното от него ППС е натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото. Без съмнение жалбоподателят е бил длъжен и да знае разпоредбите на закона за пътищата и подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11, установяващи както конкретните максимални стойности на натоварването на състава от ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение при използване на пътя от ППС, надхвърлящо тези максимални размери, а принципно водачът на всяко едно ППС носи отговорност и за съответствието на товара и теглото му с 4 изискванията на закона.

При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, с която поименно са изброени лицата, включително и актосъставителя с допълнителна заповед, в качеството му на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, съответно на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има право да съставя актове за установяване на административни нарушения. Правомощието на лицето В. Б. А. да издава НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно представената изрична заповед за това.

Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Т., подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната електронна везна тип DFW-KR № 118873 са налице и цитирани по-горе доказателства за извършване на такава през месец април 2024 г. – заявка и справка от БИМ, а периодичността на проверките е една година съгласно служебно известната и публична Заповед № 616/11.09.2018 г. на председател на ДАМТН.