Определение № 4010 от 03.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4010 гр. Варна, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3560/14.05.2026г. по описа на ПРС на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, подадена чрез пълномощник адвокат Х. М., САК, срещу определение № 402/27.04.2026 г. , постановено по гр.д. №659/2025 г. на Районен съд – Провадия, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл.

248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 69/26.02.2026г. в частта му за разноските и отхвърляне искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Като поддържа твърденията си, обосновани и в сезиралото първоинстанционния съд искане по чл.248 ГПК, че от представения по делото договор за правна защита не може да се установи, че същият е свързан с конкретното гражданско дело, от една страна, а от друга, че в не го не е посочена конкретната хипотеза, в която се предоставя безплатната правна помощ, което препятства защитата на ответника, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и по същество отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. В условие на евентуалност излага аргументи за несъответност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение спрямо вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, в който смисъл моли за неговото намаляване по размер.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от пълномощника на насрещната страна адвокат Е.

И., АК-Пловдив, е подаден отговор (вх. №4378/11.06.2026г.), в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Позовавайки се на общите положения, че съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за извършената от него правна помощ и 1 съдействие, при обективно съединяване на искове разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове, адвокатът представлява клиента въз основа на писмено пълномощно като липсата на договор не лишава адвоката от право на възнаграждение, и като счита, че липсата на конкретизация в пълномощното на спорното правоотношение или непредставянето му в оригинал не е пречка за присъждане на възнаграждение, моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 659/2025г. по описа на Районен съд – Провадия (ПРС) е образувано по искова молба, подадена от адвокат Е. И., АК-Пловдив, като пълномощник на ищцата Н. И. К., ЕГН ********** с адрес в град Провадия, с която срещу ответника „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище град София, е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата от 842,10 лева, представляваща получена от ответното дружество без основание сума извън чистата стойност на кредита по сключен между страните договор за потребителски кредит № 1067000/10.05.2024г., поради нищожността на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2025г. до окончателното погасяване на задължението. Към исковата молба са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025г. с посочено в тях основание „проц.

Представителство по гр.д. РС-Провадия“ и указания в договора касателно възнаграждението „безпл.осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА“.

За насроченото по делото открито съдебно заседание и двете страни не са се явили, като от пълномощниците им са подадени молби за гледане на делото в тяхно отсъствие. С молбата си ответникът „Стик кредит“ АД е направил изрично възражение относно процесуалното представителство на ищеца, оспорил изрично е и предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, обосновано с порок на представения по делото договор за правна защита и съдействие свързан с липсата на яснота относно хипотезата, в която се предоставя безплатна помощ.

Делото е разгледано в едно съдебно заседания, указания относно необходимостта от конкретизиране на договора и представяне (евентуално) на доказателства не са дадени, като след приключването му е постановено решение по същество на спора.

Повторно възраженията на ответника относно редовността на представения по делото договор за правна защита и съдействие и неяснотата относно наличието на някое от основанията по чл.38 ЗАдв за оказване на безплатна защита са заявени в подадената молба по чл.248 ГПК (на л.107 и сл.) за изменение на решението в частта му за разноските. В отговора по тази молба от насрещната страна, подаден по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК чрез адв. М. К. (на л. 129) също не е направено такова уточнение, нито е представен документ, от който да се установи, че страната и адвоката отстраняват пропуска в договора като уточняват в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв той е сключен.

На тези възражения е основана и настоящата частна жалба, като в отговора си по нея насрещната страна отново не посочва конкретната хипотеза от чл. 38, ал. 1 ЗАдв, при която е сключен договора и е уговорено безплатното предоставяне на правна защита и съдействие.

По същество повдигнатия пред настоящия въззивен съдебен състав спор се свежда до правомощията на исковия съд, надлежно сезиран с повдигнатия от 2 ответника „Стик кредит“ АД в хода на първоинстанционното производство спор за неоснователност на искането на ищцовата страна Н. К. за присъждане по реда на чл.38, ал.2 във вр.с чл.38, ал.1 , т.3 ЗА на адвокатско възнаграждение.

Този спор е надлежно повдигнат и пред въззивната инстанция с подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 27.04.2026 г., с което отхвърля подаденото от ответника „Стик кредит“ АД искане по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение (№33/28.01.2026г.) в частта му, с която отсъжда при условията на чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв ответникът да плати в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за извършеното по гр.д. № 659/2025 г. процесуално представителство и защита в условията на чл.38, ал.1 , т.3 ЗАдв в размер на 184.07 евро.

В мотивите на първоинстанционното решение по приложението на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв първоинстанционният съд приема, че съдът няма задължение да изследва дали е налична родствена връзка между адвоката и клиента (основанията от ч.38, ал.2 от ЗАдв) и че за целта е достатъчно единствено и само волята на адвоката за оказване на безплатна правна помощ, в случая в полза на ищеца.

Тази позиция е повторно застъпена в обжалваното определение № 402/27.04.2026 г., където първоинстанционният съд отново посочва, че наличието на основание по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя десезирането на първоинстанционния съд от правомощията да разгледа и произнесе надлежно повдигнатия от ответника в първоинстанционното производство спор относно приложението на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв както с молбата му преди откритото съдебно заседание по делото, така и с молбата му по чл.248 ГПК (молба рег.№ 307/14.01.2026 лист 77; молба рег.№ 2134/20.03.2026 - лист 107). Тези решаващи мотиви биха били правилни само в хипотезата на липсващо оспорване по делото на упражняваните права в хипотезите на безплатна адвокатска помощ (така определение № 183 от 29.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 59/2024 г., II т. о., ТК). Случаят не е такъв. Както всеки спор и по този, повдигнат в исковото производство относно присъждането на адвокатско възнаграждение в условията на оказване безплатно на процесуално представителство и защита, съдът е задължен да упражни възложените от процесуалния закон правомощия да подложи на разглеждане и да се произнесе по същество на този спор съгласно доказателства по делото (чл.235 ГПК). Както процесуалния закон, така и специалният ЗАдв не съдържат разпоредби, които да освобождават исковия съд от задължението да разгледа един такъв надлежно повдигнат пред него спор, изискващ от заинтересованата страна (в случая от ищеца) да обоснове и да ангажира относимите към уредените в чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв основания за безплатна адвокатска помощ. В случая това не направено както в първоинстанционното, така и в настоящото въззивно производство.

Условията за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, служещо в основание на уваженото искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата, в случая не са доказани при все, че надлежно повдигнатото по делото оспорване от ответника изисква от ищеца да установи при условията на главно положително доказване тяхното съществуване. Присъждането на адвокатското възнаграждение по чл.78 от ГПК се извършва при доказаност на ефективно направените от страната такива разноски като изключенията, установени за безплатната защита, не могат бъдат прилагани на презумптивна основа от съда в случаите на оспорване на основанията за нейното прилагане. Нито 3 първоинстанционният, нито настоящият въззивен съд могат да презумират наличието на основания за прилагане на специалните хипотези от чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Действително в договора е посочено, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, но доколкото тази норма съдържа три различни хипотези, а в договора не е посочена конкретната хипотеза, същата не е конкретизирана и впоследствие след повдигнатото от ответника оспорване, не може да се приеме за надлежно установено по делото, че е налице съвпадащо изявление на страната и адвоката, че ищцата попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица. Това от своя страна налага извод, че в случая не се установява наличие на законово основание за определяне от съда на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв.

В този контекст подадената от частния жалбоподател „Стик кредит“ АД частна жалба следва да се уважи, като искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1 , т.3 ЗАдв на адвокатско възнаграждение в условията на безплатна адвокатска помощ, бъде отхвърлено като недоказано и неоснователно.

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.248 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 402/27.04.2026 г., постановено по гр.д. №659/2025 г. на Районен съд – Провадия, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 69/26.02.2026г. на Районен съд – Провадия, постановено по гр.д. №659/2025 г. по описа на ПРС, в частта му за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, в която ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище в град София, е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004 представлявано от адв. Е. И. от АК Пловдив с адрес ************** сумата от 184,07евро, представляваща дължимо адв. възнаграждение с ДДС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4