Решение № 94 от 27.11.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Трявна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100278 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. В. С. против „КРЕДИСИМО“ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. за сумата от 800,00 лв. С договора било уговорено и сключването на договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, като обезпечение на договора за потребителски кредит. На 06.03.2023 г. ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, по силата на който следвало да заплати сумата от 527.57 лв. По договора за потребителски кредит ищецът заплатил сума в размер на 60,00 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на 400,00 лв. Твърди се в исковата молба, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди се също, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. чл.19 ал.4 ЗПК, както и недействителен на основание чл.143 л.1 и ал.2 т.19 ЗЗП.

Претендира се в исковата молба, както следва: 1. Да се осъди първия ответник да заплати на ищеца сумата от 60,00 лв., представляваща недължимо 1 платени по недействителен договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2. Да се осъди втория ответник да заплати на ищеца сумата от 400,00 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“е депозирал писмен отговор, в който: 1. Не е оспорил сключването на договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. и получаването от ищеца на сумата от 60,00 лв. като изпълнение на задължение по договора за възнаградителна лихва; 2.

Оспорил е предявеният срещу него иск, като неоснователен.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е депозирал писмен отговор, в който: 1. Не е оспорил сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2023 г. и получаването от ищеца на сумата от 400,00 лв. като изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство; 2. Оспорил е предявеният от него иск като неоснователен; 3. Твърди, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено, поради което не му е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения адв. Д. М., поддържа подадената искова молба. Ответникът „КРЕДИСИМО“ЕАД, чрез писмено становище на юрисконсулт В. Т., поддържа депозирания отговор. Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чрез писмено становище на юрисконсулт С. С., също поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 06.03.2023 г. между „КРЕДИСИМО“ЕАД (като кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №2736661, при следните уговорени параметри: общ размер на предоставения кредит – 800,00 лв., срок на кредита – 10 месеца;

2 брой на погасителните вноски – 10 вноски с падежи, както следва: 31.03.2023 г., 30.04.2023 г., 31.05.2023 г., 30.06.2023 г., 31.07.2023 г., 31.08.2023 г., 30.09.2023 г., 31.10.2023 г., 30.11.2023 г., 31.12.2023 г.; фиксирани годишен лихвен процент по кредита – 40,00%; годишен процент на разходите по кредита – 48,23%; общ размер на всички плащания – 956,83 лв. В чл.4 от договора за потребителски кредит е уговорено, че ако кредитополучателят в заявлението е посочил, че ще предостави обезпечение на кредитора, следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобряване на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай, че в тези срокове кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договорът не поражда действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, като ако в този срок заявлението не бъде одобрено, договорът не поражда действие между страните.

Не е спорно между страните и, че на 06.03.2023 г. между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД (като поръчител) и Н. В. С. (като потребител) е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ЕАД, за да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по този договор. Уговорено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 527,57 лв., платимо на месечни вноски с падежи, съвпадащи с падежите на задължението за главница и лихва по договора за потребителски кредит, с начална дата – 31.03.2023 г. и крайна дата – 31.12.2023 г.

Не е спорно между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД, че по договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. ищецът е заплатил на кредитора сума в размер на 60,00 лв. за погасяване на задължение за 3 договорна възнаградителна лихва.

Не е спорно между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, че по договор за поръчителство от 06.03.2023 г. ищецът е заплатил на поръчителя сума в размер на 400,00 лв. за погасяване на задължението за възнаграждение на поръчителя.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намери за установено следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО“ЕАД Сключеният между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, 4 когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №2736661/06.03.2023 г. е посочен ГПР от 48,23 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва възнаграждението по договор за поръчителство от 06.03.2023 г., сключен във връзка с чл.4 от договора за потребителски кредит, но съдът счита че следва да бъде включено в него, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните:

Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.

Клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно от следните обезпечения: да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението с одобрено от кредитора юридическо лице, като в случай че не бъде предоставено нито едно от двете обезпечения, се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие между страните. Посочената разпоредба привидно сочи, че предоставянето на обезпеченията е по избор на кредитополучателя, но това не кореспондира с регламентираното в чл.4 ал.2 от договора за потребителски кредит, според което ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, то заявлението му може да не бъде одобрено в уговорения за това 14-дневен срок. Анализът на текста на разпоредбата на чл.4 от договора за потребителски кредит налага разбирането, че по своето същество тя не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Въведените в Общите условия на договорите изисквания за банковата гаранция (от лицензирана банка със седалище в РБългария или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност 5 на територията на РБългария чрез клон, или от банка, лицензирана в държавачленка, която извършва дейност на територията на РБългария директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявлението на банката да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден от получаване на писменото искане на кредитора) дават основание да се счете, че тази възможност за обезпечение е реално неосъществима от длъжника, като го насочва към единствената реално изпълнима форма на обезпечение, каквото е сключването на договор за поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Това дружество е ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът „КРЕДИСИМО“ЕАД. Предвид всичко изложено съдът счита, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР по кредита, а е безспорно между страните, че не е включено при формиране на ГПР по договора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.

Действително, възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на кредита, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит. Невключването му в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването 6 на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.