Решение № 94 от 04.06.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Брезник, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100572 по описа за 2025 година

Предявени са два обективно съединени иска от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с ЕИК 000694286, представлявано от Н. Ч. и И. Г., чрез адв. К. А. П. от САК срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Македония“ № 3, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 392.38 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 470424242472860, заедно със законната лихва от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното и исково производство разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва иска. В условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване на ПТП.

Представени са писмени доказателства.

Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От представената застрахователна полица № 47042417304000043 от 10.01.2024 г., се установява, че между ищцовото дружество и Д. И. Г., като собственик на лек автомобил марка „*******” модел „*******” с ДК № РК 7843 ВХ, е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” с покритие – всички рискове със срок на застраховката от 19.01.2024 г. до 18.01.2025 г. Видно от доказателствата по делото на 28.11.2024 г. на републикански път втори клас II-63 гр. Трън - гр. Брезник, на около 8,5 км. преди гр. Брезник, е станало пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „******* *******“ с рег. № РК 7843 ВХ, управляван от Д. И. Г.. От приетото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.11.2024 г. се 1 установява, че собственика на повредения лек автомобил, Д. И. Г. е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е образувало щета № 470424242472860.

С Опис-заключение по щета № 470424242472860 от 02.12.2024 г. ищцовото застрахователното дружество приело, че в резултат на произшествието на застрахования автомобил „******* *******“ с рег. № РК 7843 ВХ са увредени предна дясна гума, „Континентал“ 255/40, R19 (DOT 3722, 7 мм. протектор) и предна лява джанта лята 19 цола и е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 392.38 лв. за отстраняване на щетите на лекия автомобил на собственика на уведеното МПС с платежно нареждане от 19.12.2024 г.

С регресна покана изх. № 320 от 11.02.2025 г. ищцовото застрахователното дружество поканило ответната Агенция да му възстанови изплатеното от него Д. Г. обезщетение в размер на 392.38 лв. за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил марка „******* *******“ с рег. № РК 7843 ВХ претърпял на 28.11.2024 г.

ПТП поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път втори клас II-63 гр. Трън - гр. Брезник, на около 8,5 км. преди гр. Брезник. Видно от приетото известие за доставяне (обратна разписка) ответната Агенция е получила отправената й регресна покана на 17.02.2025 г.

В качеството на свидетел по делото беше разпитана Д. И. Г.. От нейните показания се установява, че прибирайки се сама от вилата си в с. Глоговица към гр.

Перник, на спускането в местността „Букова глава“ имало голяма дупка, с остри ръбове. Свидетелката твърди, че я видяла в последния момент, понеже пред нея се е движела друга кола. Сочи, че автомобила пред нея успял да избегне дупката, но тъй като в насрещното платно се е движела друга кола свидетелката не могла да заобиколи дупката. След като минала през дупката автомобила вече не можел да се движи и свидетелката спряла на близката отбивка. Не успяла да отвъртя болтовете, за да сложи резервната гума. Междувременно звъннала на застрахователите те й казали да регистрира инцидента, поради което се обадила на тел. 112. Свързала се и с „Пътна помощ“, които дошли и й монтирали резервната гума. Когато пристигнала в гр.

Перник отишла при застраховател и завела щета, по която, после й изплатили обезщетение.

От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза изпълнена от вещото лице В. М. Л., се установява, че при процесното ПТП станало на 28.11.2024 г. на разстояние около 8,5 км преди гр. Брезник. Лекия автомобил „******* *******“ с рег. № РК7843ВХ с водач Д. И. се движи по платното за движение по път И-63 с посока на движение от гр. Трън към гр. Брезник след друг автомобил, преминава през дупка на платното за движение, която движещия се отпред автомобил успява да заобиколи. Според заключението е налице пряка причинно-следствена връзка между щетите по лекия марка „******* *******“ с рег. № РК 7843 ВХ и настъпилото ПТП. В констативно съобразителната част на експертизата вещото лице сочи, че дупка на платното за движение е непридвидимо препятствие на пътя, което най-вероятно е невъзможно да бъде възприето от водачите на ППС при стриктно спазване на чл. 20 от ЗДвП. От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на частите и ремонта на повредения след претърпяното ПТП за лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с рег. № РК 7843 ВХ, респективно изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 392,38 лв. съответства на размера на вредите на посочения автомобил по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие – месец ноември 2024 г. Приетото 2 заключение на извършената съдебно-автотехническа експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо със приетите писмени доказателства и свидетелските показания по делото.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за имуществена застраховка „Каско“, заплащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално легитимирания ответник - в случая Агенция „Пътна инфраструктура“.

От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото и което се установява от събраните писмени доказателства, като е налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по договора за имуществена застраховка.

Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на застрахователния договор се установява от приложения констативен протокол за ПТП и от показанията на св. Д. Г., които са логични, последователни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Свидетелят е пряк участник в настъпилото ПТП, като няма причина съдът да не цени нейните показания при формиране на изводите си за времето, начина и механизма на настъпване на процесното ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложените от нея твърдения. Споделеното от свидетеля се подкрепя и от заключението по автотехническата експертиза, според което описаната повреда по автомобила е в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 392.38 лева, като с това е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно основание за причинената щета до размера на платеното.

Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като по делото е установено, че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 о т Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да поддържа републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност (и препятствие) на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. От обстоятелството, 3 че на пътното платно на републиканския път към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена дупка се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Доколкото Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението /неизпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътния трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за собственика на застрахования автомобил. Бездействието на натоварените от ответника лица се презумира като виновно (по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение на ответника и претърпените вреди се установява от приетото заключение на автотехническата експертиза и показанията на ангажирания по искане на ищеца свидетел. При движение по процесния път застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена дупка, което обективно и неизбежно е довело да увреждането му като движима вещ. Процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, но на пътен участък с интензивно движение, а при установеното от показанията на свидетелката Г. разположение на дупката на платното за движение и наличието на друг автомобил в съседната пътна лента, то избягването на дупката е било невъзможно без създаване на риск от настъпване на по-сериозно ПТП.

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера.

Тук важи принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество, като съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на причинените вреди към настъпване на ПТП е била 392.38 лева, до който размер ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение и съответно този размер определя обема на отговорността на ответника. Следователно, доколкото искът е предявен в посочения по-горе размер, то същият следва да бъде уважен изцяло.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.

Ответникът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че поведението на водача на процесния лек автомобил, предприето в нарушение на ЗДвП, стои в причинно-следствена връзка с причинените вреди. Такива доказателства не са ангажирани. Напротив, от заявеното от вещото лице в заключението се установява, че не може да се даден категоричен отговор дали ако водачът на лекия автомобил се е движил с разрешената скорост и необходимата дистанция е щял да избегне препятствието (дупката), тъй като липсват данни за момента, в който се е открила видимостта към същото, като от своя страна водачът не е бил длъжен да предвиди, че лицето, носещо отговорност да поддържа пътната мрежа, не е изпълнило нормативно 4 възложеното му задължение. Още повече, че се съгласно показанията на свидетелката Г. в момента, в който е възприела препятствието на пътя, от едната й страна се е движел автомобил, а от другата страна е имало ограничителна мантинела, при което евентуално предприемане на маневра по преодоляване на пътното препятствие е могло да се достигне и до по-сериозни последствия.