Решение № 147 от 17.06.2021, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Габрово , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214210100047 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Р.У. , с пълномощник адвокат И.Б., против Е.Ц.К..

Ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2014 г., а от началото на 2015 г. се събрали да живеят заедно в къщата на неговите родители в гр. Разлог. По това време той живеел с дъщеря си от предходна връзка, която била на 11 г. По време на бременността на ищцата със сина й Г., който се родил на 30.04.2016 г., тя започнала да се държи лошо с ищцата. През цялото време ищцата се грижела за общото дете на страните, тъй като ответникът работел. Ответникът злоупотребявал с алкохол, като при употребата му ставал агресивен и отправял закани към ищцата, което станало причина тя да се завърне при родителите си, заедно с детето, но впоследствие отново се върнала в гр. Разлог. Лошото отношение на ответника, неговите родители и дъщеря му към нея не се променили, поради което в края на м. март 2018 г. тя се завърнала отново при в гр. Габрово.

От раздялата на родителите ответникът идвал в гр. Габрово за рождения ден на детето. През лятото на 2018 г. тримата отишли на море, а през 2019 г. той поел разходите за морето. От раздялата им и до момента ответникът не е заплащал никаква издръжка за детето.

Ищцата твърди, че в жилището на баща си има условия за отглеждането и 1 възпитанието на сина на страните. Детето посещава детска градина. Тя работи дневна смяна и винаги може да разчита на помощта на баща си. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Г. Е. К. да бъде при нея в гр. Габрово, ул. „***********" № 51, ет. 8, ап. 23, като тя упражнява родителските права върху детето, а на ответника да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: до навършване на 8-годишна възраст да вижда детето в дома на майката всяка неделя от месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч., а след навършване на тази възраст - всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден с едно преспиване, което да бъде на територията на гр. Габрово, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. През останалото време - по споразумение, постигнато между родителите. Ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща на малолетното им дете Г., чрез нея като негова майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, начиная от 11.01.2020 год. до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване на задължението и лихвата върху всяка просрочена вноска.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който заема следното становище: По отношение на иска за определяне на родителските права на роденото от съвместното съжителство на страните дете, ответникът не се противопоставя родителските права да бъдат възложени на ищцата. Не се противопоставя и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката.

По отношение на иска за издръжка за бъдещ период, ответникът не оспорва неговото основание, но оспорва неговия размер. Ищцата не е обосновала нуждата на детето от така претендирания размер на месечна издръжка. Не е представила каквито и да било доказателства за нуждата от този размер на издръжка. С оглед на това, ответникът счита, че така претендираният размер на издръжка е прекомерен. Съгласно чл. 142, ал.

2 от СК, минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ към момента на предявяване на исковата молба и постановяване на решение. Въпреки, че ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „Универсал Техник" ЕООД , няма почти никаква дейност. Във връзка и с епидемиологичната обстановка в страната от 2020 г. и към настоящия момент изпитва финансови затруднения в управляваното от него дружество. С оглед на ниските си доходи и усилията, които полага за запазването на фирмата си, ответникът няма възможност към този момент да заплаща по-висока месечна издръжка от тази, определена като минимум от законодателя в цитираната разпоредба от Семейния кодекс. Моли съдът да има предвид, че той се грижи за отглеждането и на други две деца, които също изискват, както финансова грижа, така и неговото внимание.

По отношение на иска за издръжка за минал период по чл. 149 от СК, във връзка 2 с чл. 127, ал. 2 от СК, ответникът оспорва както основанието, така и размера на този иск. Оспорва твърдението на ищцата, че след раздялата им ответникът не е заплащал издръжка на детето им. След като се разделили и ищцата заминала за гр. Габрово, ответникът многократно ходил да вижда сина им, предоставял средства за нормалното му отглеждане и осигуряване на нормални условия за живот. При нужда от парични средства винаги изпращал или предоставял лично на ищцата за закупуване на необходимото за детето. Отделно от това, при всяко ходене носил закупена от него храна, за да не бъде в тежест на семейството, за детето винаги носил лакомства. Всичко това продължило докато не се стигнало до предявяване на искова претенция от страна на ищцата през месец януари 2021 г. и с оглед на това ответникът счита, че за минал период в качеството си на родител е изпълнявал всичките си задължения така, че да подсигурява нормален и спокоен живот на детето.

Освен горното, всеки път, когато посещавал сина си в град Габрово, ответникът поемал всички разходи с излизанията и екскурзиите им, както и при тръгване оставял джобни на детето. При всяко поискване на парични средства от страна на детето или при всяко поискване на определена покупка, свързана с дрехи или учебни пособия, той е помагал. С оглед на гореизложеното счита, че не следва да заплаща издръжка за минал период от време, тъй като при определяне на размера на този иск следва да бъдат взети предвид извършените от него действия по предоставяне на финансова подкрепа на сина им в претендирания период.

По отношение на иска за определяне режим на лични отношения между бащата и детето, ответникът заявява следното: Не оспорва основанието на този иск. Оспорва изцяло изложените факти от страна на ищцата в исковата молба, а именно - че злоупотребява с алкохол, че баща му употребява алкохол от сутринта, че майка му е имала и има непристойно поведение към ищцата или към детето. Оспорва наведените твърдения, че дъщеря му е обиждала ищцата. Оспорва твърденията, че през съвместното им съжителство с ищцата са водили ежедневни спорове и са се карали постоянно пред детето. С тези твърдения ищцата иска да въведе съда в заблуждение по отношение на родителския капацитет на ответника да се грижи за сина им и да бъде определен по-разширен режим на лични отношения, с който да бъде осигурена възможността за обективното му изпълнение.

Във връзка с направените оспорвания, ответникът прави следните твърдения: По отношение на предложените режими на лични отношения, един до навършване на осемгодишна възраст и друг след това, е необоснован и неясен за ответника. Тези искания не са обосновани, с оглед възрастта на детето. Отделно от това, така предложените режими на лични отношения не са съобразени с факта, че страните живеят в различни населени места и разстоянието е значително дълго и изискващо време. Такива режими ще създадат затруднения за ответника да ги изпълнява и биха 3 били безпредметни по отношение на реално прекараното време със сина му.

Ответникът счита, че следва да бъде определен режим на лични отношения, който да бъде обективно изпълняем, да се предоставя достатъчно възможност за осъществяване на същински контакт и режимът да бъде ползотворен за детето. При така определения режим родителите на ответника са лишени от това да виждат внука си, както и обратното. Детето не е виждало и двете си сестри от раздялата на родителите. Ако отчуждаването му продължи, то връзката между тях ще бъде прекъсната.

С отделна молба Е.Ц.К. е предявил насрещен иск против Д.Р.У.. В исковата молба, с която е предявен същият, се твърди, че родителите постигнали първоначално извънсъдебно устно споразумение, с което решили детето да остане при майката, като при поискване от страна на бащата, тя следвало да го води до град Разлог, а бащата после да го върне обратно. Разходите за довеждането на детето следвало да се поемат от майката, а за връщането му се поемали от бащата. Страните постигнали съгласие и по отношение на това, на рождените дни на детето бащата да ходи в град Габрово, както и на някои от празниците през годината, за които се уточнявали всяка година.

Направили уговорка и по отношение на това детето на част от празниците да бъде с бащата-ищец и семейството му в град Разлог. Въпреки изразеното съгласие от страна на майката, тя нито веднъж не довела детето Г. Е. К. в град Разлог. Откакто са разделени, само бащата пътува за град Габрово, за да може да го види, понеже тя не го довежда. С оглед на гореизложеното, ищецът предявява иск по чл. 59, ал.8. т. 3 от СК, с който желае да бъдат определени защитни мерки за осигуряване на изпълнението на постановеното решение по така предявения иск и тъй като няма възможност за поемане на разходите в двете посоки при довеждане на детето в град Разлог, същите да бъдат поети в едната посока от майката, а в другата от него.

Не е съгласен с предложения режим на лични отношения от страна на майката, по следните съображения: Бащата живее и работи постоянно в град Разлог. Може да вземе почивка от работата си не повече от един месец в годината, което е и единствената му възможност през този период да прекарва време със сина си.

Емоционалната връзка между него и детето е силна.

Съгласно предложеното споразумение не може да се осъществи нормален личен контакт между бащата и детето. За да расте нормално, детето има нужда от баща и да знае, че този баща се интересува, грижи се за него, възпитава го и го издържа. Лишавайки го от правото му да осъществява контакти с детето, ответницата се опитва да скъса връзката между двамата, да отчужди детето, което по същността си вреди на самото дете. В предложения режим не е предоставена възможност детето да идва при бащата в град Разлог. По този начин лишава родителите му от правото им да видят внука си, понеже те няма как на тази възраст да пътуват толкова много, а и отделно от това няма как, с оглед и на здравословното им положение, в което се намират.

4

Режимът е непрактичен. Ищцата е посочила режим на лични отношения, който на практика е невъзможно да бъде изпълнен. Предложени са два режима на лични отношения, като единият е до навършване на 8-годишна възраст на детето, а другия след това. Мотиви от страна на майката защо счита, че следва режима да бъде изменен именно с навършването на тази възраст на детето, не са изложени и за бащата не става ясно защо желае режимът на лични контакти да бъде определен така. Предложеният режим до навършване на 8-годишна възраст на детето е непосилен за бащата. Ищцата няма да му позволи да преспива в нейния дом с детето. Наемането на хотел при провеждане на личните му отношения с детето е неоснователно затруднение на осъществяването на личен контакт. Детето може да пренощува с бащата в неговия дом в град Разлог. Същото може да бъде докарвано от майка му и да бъде връщано от бащата, като по този начин ще се гарантира поне един цял ден, който ще прекарат заедно.

Разстоянието между двата града е около 360 км., средно това разстояние може да бъде взето в зависимост от метеорологичните условия, но между 5 и 8 часа. В този смисъл, за да бъде в 09.00 часа в Габрово, то бащата следва да пътува цяла нощ. След прекараното кратко време заедно, на същия ден в 17.00 часа следва да тръгне обратно за град Разлог и отново да пътува цяла нощ. С оглед на разходите, които са необходими всеки месец за посещаване на град Габрово, счита, че няма финансовата възможност да покрива същите, което отново ще доведе до затруднения за изпълнение на така предложения режим и фактическа невъзможност да поддържа лични отношения с детето.