Определение № 818 от 10.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. Ловеч, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500540 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АПС Бета България “ ЕООД против разпореждане № 2243/11.08.2025 г., по ч.гр.д. № 816/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против Н. А. Ж. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Посочва се, че заявителят изпратил своевременно уточняващата молба през ЕПЕП и че в молбата са изложени твърдения в съответствие с дадените от съда указания. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 20.08.2025 г., а частната жалба е подадена на 27.08.2025 г., видно от разпечатката от системата за сигурно електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните 1 суми: 966,13 лв. – главница, 234,75 лв. – договорна лихва, 341,48 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва), 724,12 лв. – такса и 1 130,87 лв. – неустойка.

С разпореждане № 2083/18.07.2025 г. районният съд указал на заявителя с допълнителна молба по делото да посочи: адреса на длъжника; заплащана ли е частично сума по договора и ако е заплащана, колко и какво е включено в заплатено като главница, лихви, неустойки и др.; да посочи коя клауза от договора за потребителски кредит урежда фингирано връчване, доколкото се твърди, че за цесията длъжникът е уведомен със СМС. Разпореждането е връчено на заявителя на 06.08.2025 г., видно от сканираната разписка.

По делото е постъпила уточняваща молба, от чието съдържание е видно посочване на адреса на длъжника и уговорката на чл. 39, ал. 1 от общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г. всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за заем или електронен адрес, посочени от страните като адреси, в т.ч. електронни, за кореспонденция. В уточняващата молба е посочено, че след извършване на цесията по сметката на „АПС Бета България“ ЕООД не са постъпвали плащания и съответно не са налице погашения. Молбата е подадена чрез ЕПЕП, на 11.08.2025 г.

За да остави без разглеждане заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания. Районният съд е констатирал, че разпореждането с указанията е връчено на 06.08.2025 г., но в указания тридневен срок заявителят не е отстранил нередовността на заявлението.

От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат.

При неотстраняване на нередовността на заявлението, районният съд го отхвърля, т.е. произнася се по него по неблагоприятен за заявителя начин (a contrario чл. 78, ал. 6 ГПК). В случая районният съд да е постановил оставяне без разглеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, което не съответства на съществуващата по закон възможност в заповедното производство (чл. 411, ал.

2 ГПК). Въпреки констатираното несъответствие, съдът тълкува корективно разпоредителна част от диспозитива на разпореждането и приема, че негативното за заявителя произнасяне се свежда до отхвърляне на заявлението.

В мотивите на обжалваното разпореждане районният съд неправилно е изброил срока за изпълнение на указанията и се произнесъл в поселения му ден, а не след него. Приемайки вярно и въз основа на наличната по делото разписка на съобщението до заявителя, че разпореждането с дадените указания е връчено на 06.08.2025 г., районният съд е изброил неправилно тридневния срок за отстраняване на нередовността, доклкото е постановил 2 атакуваното разпореждане на 11.08.2025 г. (понеделник), т.е. преди изтичането му. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден (чл. 60, ал. 5 ГПК), а ако последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден (чл. 60, ал. 6 ГПК). Броен от 06.08.2025 г. и според правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, тридневният срок изтича на 09.08.2025 г. (събота), а след като последният ден е неприсъствен, денят 11.08.2025 г. (понеделник) се явява първи следващ присъствен ден по смисъла на чл. 60, ал. 6 ГПК. След като уточняващата молба е подадена в този ден (11.08.2025 г.) чрез ЕПЕП, следва да се приеме, че заявителят е спазил определения му тридневен срок за изпълнение на указанията. Произнасянето на съда преди изтичане на срока за изпълнение на указанията е в нарушение на закона и оплакването в същия смисъл се явява основателно.

Въпреки горния извод, жалбата е неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт правилен като краен резултат. Това е така, защото с уточняващата молба от заявителя не са изложени твърдения за предложени от длъжника плащания – не само на него като цесионер, но и на предходния кредитор, от когото е придобил вземанията по заявлението. Заявителят следва да изложи твърдения и за предлаганите от длъжника плащания, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата, вкл. върху размера на другите вземания с възнаградителен и санкционен характер. С оглед на това дадените указания се отнасят до правно релевантни факти, подлежащи на посочване от заявителя (тяхната достоверност се декларира от заявителя под страх от наказателна отговорност). Заявителят трябва да посочи фактите, осъществили се до подаване на заявлението – не само пораждащите облигационната връзка, но и онези, обуславящи размера на вземането до сезиране на съда.

Излагането на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер, се изисква с оглед осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението. Без излагане на такива от съда в заповедното производство не би могло да се извърши служебно прихващане на между плащанията по неравноправните клаузи и останалата дължима сума по договора. При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд следва да откаже да издаде заповед за изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).

Доколкото този негативен за заявителя резултат е постановен с атакуваното разпореждане, последното следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2243/11.08.2025 г., по ч.гр.д. № 816/2025 г. на РС Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. Ловеч, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500540 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АПС Бета България “ ЕООД против разпореждане № 2243/11.08.2025 г., по ч.гр.д. № 816/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против Н. А. Ж. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Посочва се, че заявителят изпратил своевременно уточняващата молба през ЕПЕП и че в молбата са изложени твърдения в съответствие с дадените от съда указания. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 20.08.2025 г., а частната жалба е подадена на 27.08.2025 г., видно от разпечатката от системата за сигурно електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните 1 суми: 966,13 лв. – главница, 234,75 лв. – договорна лихва, 341,48 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва), 724,12 лв. – такса и 1 130,87 лв. – неустойка.

С разпореждане № 2083/18.07.2025 г. районният съд указал на заявителя с допълнителна молба по делото да посочи: адреса на длъжника; заплащана ли е частично сума по договора и ако е заплащана, колко и какво е включено в заплатено като главница, лихви, неустойки и др.; да посочи коя клауза от договора за потребителски кредит урежда фингирано връчване, доколкото се твърди, че за цесията длъжникът е уведомен със СМС. Разпореждането е връчено на заявителя на 06.08.2025 г., видно от сканираната разписка.

По делото е постъпила уточняваща молба, от чието съдържание е видно посочване на адреса на длъжника и уговорката на чл. 39, ал. 1 от общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г. всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за заем или електронен адрес, посочени от страните като адреси, в т.ч. електронни, за кореспонденция. В уточняващата молба е посочено, че след извършване на цесията по сметката на „АПС Бета България“ ЕООД не са постъпвали плащания и съответно не са налице погашения. Молбата е подадена чрез ЕПЕП, на 11.08.2025 г.

За да остави без разглеждане заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания. Районният съд е констатирал, че разпореждането с указанията е връчено на 06.08.2025 г., но в указания тридневен срок заявителят не е отстранил нередовността на заявлението.

От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат.

При неотстраняване на нередовността на заявлението, районният съд го отхвърля, т.е. произнася се по него по неблагоприятен за заявителя начин (a contrario чл. 78, ал. 6 ГПК). В случая районният съд да е постановил оставяне без разглеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, което не съответства на съществуващата по закон възможност в заповедното производство (чл. 411, ал.