Определение № 9662 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9662 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110117012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************“ ООД срещу ***** ЕООД, с която е предявен иск с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 6842,94 лева, представляваща дължима мораторна лихва, начислена за периода от 08.10.2020 г. до 30.12.2020 г. върху стойността на заплатени със забава суми по 33 бр. фактури за превозни цени и добавъчни такси за услуги по договор за железопътен превоз на товари № ********0 от 30.12.2019 г., както следва: фактури №№ ********************** г.,

****************** г.,

******************* г.,

****************** г., ********************** г., *********************** г., ****************** г.,

***************** г.,

****************** г.,

******************** г.,

********************* г.,

******************* г.,

************** г., ****************** г., ****************** г., **************** г., ****************** г.,

*************************** г.,

********************************* г.,

*********************** г.,

*********************** г., ******************* г., ********************** г., ********************** г., ******************** г., ************************ г., *************** г., ***************** г., ************** г., *************** г., ******************** г., **************** г. и ********************0 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2019 г. между стрА.те бил сключен договор за железопътен превоз на товари № ********0 г., по силата на който ищецът, в качеството му на превозвач, се задължил след отправени заявки от ответника, в качеството му на възложител, да оргА.зира и изпълнява железопътни превози на товари по договорени маршрути срещу задължението на възложителя да заплаща превозните разноски, включващи основните цени, добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, договорени с 12 бр. анекси, представляващи неразделна част от договора за превоз. В периода от 04.09.2020 г. до 1

23.11.2020 г. ищецът извършил по заявка на ответника железопътни превози на товари, за които били издадени процесните 33 бр. фактури, придружени с опис-сметки, съдържащи пълна индивидуализация на извършените превози и представляващи неразделна част от всяка фактура. Съгласно чл. 24, вр. чл. 23, ал. 6, изр. 1 от договора срокът за плащане на всяка от фактурите бил 30 календарни дни, считано от получаване на оригиналните счетоводни документи и приложенията към тях (опис-сметки и товарителници) от служител на ответното дружество, което се удостоверявало с отбелязване върху екземпляра на превозвача на датата на получаване, имена и подпис на получателя. Процесните фактури не били заплатени от възложителя в уговорения срок, поради което на 31.12.2020 г. между стрА.те било сключено споразумение, с което ответникът признавал, че има задължения към ищеца за превозни разноски, възникнали по силата на процесния договор за железопътен превоз на товари, в общ размер на ********** лева с ДДС, включващи сумата ********* лева, представляваща текущи задължения за главници с ДДС с ненастъпил падеж, и сумата *************** лева, представляваща просрочени задължения за главници с ДДС, част от които били и тези по процесните 33 бр. фактури. За просрочените задължения в размер на *************** лева бил съставен погасителен план, съдържащ формата и начина на плащане на същите. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от договора ответникът дължал лихва за забава, която била в размер на законната лихва върху дължимата (незаплатената) сума за всеки просрочен ден от датата на възникване на изискуемостта до окончателното й изплащане. Ето защо ответникът дължал мораторна лихва върху главницата по всяка фактура за периода от изтичане на 30-дневния срок за плащане до 30.12.2020 г. За вземането си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60204 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ***** ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. Г..

Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че приложение в случая следвало да намери специалната разпоредба на чл. 109, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЖпТ. В тази връзка възразява, че нормата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД била неприложима по отношение на процесните лихви, тъй като същите не били предмет на споразумението от 31.12.2020 г. и признА.ето на ответника не ги обхващало. Вземането за лихви било недължимо на още едно основА.е. В сключеното на 31.12.2020 г. споразумение стрА.те уредили плащането само на задължението за главница по процесните 33 броя фактури, а въпросът за дължимостта на вече изтеклите лихви за забава не бил уреден. На това основА.е следвало да се приеме, че със сключване на споразумението ищецът опростил дължимите от ответника мораторни лихви по смисъла на чл. 108 ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

2

Претендира направените по делото разноски.

СтрА.те не спорят, че между тях през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за железопътен превоз на товари № ********0 от 30.12.2019 г.; че срокът за плащането на превозните разноски по всяка фактура от процесните 33 бр. фактури бил 30 календарни дни, считано от получаване на оригиналните счетоводни документи и приложенията към тях (опис-сметки и товарителници) от служител на ответното дружество; че задълженията по процесните 33 бр. фактури не били заплатени от ответника в уговорените срокове, включително към дата на сключване на споразумението от 31.12.2020 г. Тези обстоятелства не се оспорват от стрА.те, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

2. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

3. всички факти, на които основава своите искА.я или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички факти, на които основава своите искА.я или възражения, включително че със сключването на споразумението от 31.12.2020 г. ищецът опростил дължимите мораторни лихви, начислени върху главниците по процесните 33 бр. фактури за периода от 08.10.2020 г. до 30.12.2020 г.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искА.я съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основА.е чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 6842,94 лева, представляваща дължима мораторна лихва, начислена за периода от 08.10.2020 г. до 30.12.2020 г. върху стойността на заплатени със забава суми по 33 бр. фактури за превозни цени и добавъчни такси за услуги по договор за железопътен превоз на товари № ********0 от 30.12.2019 г., както следва: фактури №№ ********************** г.,

****************** г.,

******************* г.,

****************** г., ********************** г., *********************** г., ****************** г.,

***************** г.,

****************** г.,

******************** г.,

********************* г.,

******************* г.,

************** г., ****************** г., ****************** г., **************** г., 3

****************** г.,

*************************** г.,

********************************* г.,

*********************** г.,

*********************** г., ******************* г., ********************** г., ********************** г., ******************** г., ************************ г., *************** г., ***************** г., ************** г., *************** г., ******************** г., **************** г. и ********************0 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

СТРА.ТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за железопътен превоз на товари № ********0 от 30.12.2019 г.; че срокът за плащането на превозните разноски по всяка фактура от процесните 33 бр. фактури бил 30 календарни дни, считано от получаване на оригиналните счетоводни документи и приложенията към тях (опис-сметки и товарителници) от служител на ответното дружество; че задълженията по процесните 33 бр. фактури не били заплатени от ответника в уговорените срокове, включително към дата на сключване на споразумението от 31.12.2020 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

2. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

3. всички факти, на които основава своите искА.я или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички факти, на които основава своите искА.я или възражения, включително че със сключването на споразумението от 31.12.2020 г. ищецът опростил дължимите мораторни лихви, начислени върху главниците по процесните 33 бр. фактури за периода от 08.10.2020 г. до 30.12.2020 г.

Н А П Ъ Т ВА стрА.те към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от стрА.те ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основА.е чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че стрА.те постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 60204 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 200 евро, който следва да бъде внесен от 4 ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. И. Т., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседА.е след представяне на документ за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседА.е за разглеждане на делото за 11.05.2026 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват стрА.те и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ на стрА.те препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.