Определение № 6851 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6851 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501963 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 срещу определение №51142 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 69074/2023 г. на Софийски районен съд, 75 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №18884 от 20.10.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати за адвокатско възнаграждение на ответника в исковото и в заповедното производство.

Наведени са възражение за прекомерност на присъденото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, чиито размер не e обоснован и справедлив. Счита, че съдът неправилно не е съобразил със задължителната практика на Съда на ЕС, отразена в Решение от 23.11.2017 г. по съединение дела С-427/16 и С-428/16.

Излагa подробни доводи за неприложимост на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения като в преценката на съда е наличието на фактическа сложност на делото и обема и сложността на положения от адвоката труд, за да определи дали възнаграждението е прекомерно. Поддържа, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва да се съобрази с действията за защита на длъжника, които се изчерпват с подаване на бланкетно възражение. Счита, че предвид заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за исковто производство не са налице основания за присъждане на адвокатсков възнаграждение за заповедното производство на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да се произнесе по същество на изложените възражения.

Ответникът по жалбата в срока за това я оспорва с довода, че към момента на уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение за исковото производство НМРАВ е била приложим акт, с който са се съобразили. Поддържа, че за защита на ответника са положени усилия обосноваващи размера на адвокатския хонорар. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството пред СРС е образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И.В.К., с което са предявени искове за установяване дължимостта на сумите 3528,75 лева главница по договор за кредит от 15.04.2019 г., 610,66 лева договорна лихва за периода 15.04.2019 г. до 09.12.2021 г. и сумата 404,68 лева мораторна лихва за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №69676/2022 г. по описа на СРС, 75 състав.

Производството е образувано след подадено от длъжника чрез адв. П. възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, към което е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В исковото производството ответникът е представляван от адв. П. като видно от представения договор за правна зашита и съдействие договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лева.

С решение №18884 от 20.10.2025 г. по гр.д. 3 69074/2023 г. по описа на СРС, 75 състав съдът е признал за установено, че ответникът И.В.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 2028,98 лева непогасена главница по договор за кредит от 15.04.2019 г. ведно със законна лихва от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 3528,75 лева, както и исковите претенции за договорна и мораторна лихва. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът се е произнесъл по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На ответника, който е претендирал 250,00 лева депозит за вещо лице и 900,00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете му е присъдена сумата 636,53 лева. За осъществената в заповедното производство защита на длъжника на адв. П. е присъдена сумата 200,00 лева на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА.

По повод подадената от ищеца молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане да бъде намалено присъденото от ответника адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство поради прекомерност районният съд е намерил същата за неоснователна като е приел, че в решението по делото са изложени подробни мотиви относно отговорността за разноските и я оставил без уважение.

Относно размера на присъдените на ответника за исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА.

Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени и доказателствени искания, изразявал е становища по възраженията и исканията на ищеца, явявал се е в съдебно заседание, поради което съдът намира, че договореният и заплатен от ответника адвокатски хонорар отразява действително осъществените по делото действия в защита интересите на ответника, поради което не следва да бъде намаляван поради прекомерност.

По отношение на присъденото в полза на адв. П. адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да се посочи, че действително извършеното от адвоката 2 действие съставлява попълване на бланката за възражение по чл. 414 ГПК, за която има утвърден образец и за което не се изисква мотивиране, но следва да се съобрази, че същото се предхожда от действия по проучване на делото и преценка на релевантните правни действия в защита интереса на длъжника. При съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението за заповедното производство правилно е определено на сумата 200,00 лева. Като преклудирано, направено за първи път с частната жалба, следва да се определи възражението на ищца, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на процесуалния представител на длъжника поради заплатения хонорар за исковото производство.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което частната жалба на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 415556/18.12.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение №51142 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д. №69074/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение №18884 от 20.10.2025 г. в частта за разноските.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3