Решение № 866 от 11.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11794/2021
- Вид
- Решение № 866
- Подписан
- 11.03.2022
- Състав
- НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 4, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 866 гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20211110211794 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-011459 от 08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б. ЦВ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Недоволен от НП, е останал Ц., който го обжалва в срок. В жалбата си същата твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва се фактическата обстановка. Иска НП да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б.. Последният иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП като поддържа аргументите в жалбата. Заявява, че не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата в съдебно заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 08.05.2021 г., жалбоподателят П.Ц. престоявал на спирка на градския транспорт, находяща се в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, с лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ **** АН, като автомобилът бил спрян на помалко от пет метра от соната на спирката на масовия градски транспорт.
Водачът П.Ц. се намирал в автомобила и изчаквал сина си – свидетеля ПЛ.
ПЛ. ЦВ., който бил на фитнес в сградата до спирката и който повикал баща му да го вземе от фитнеса. Докато изчаквал сина си, Цветков се намирал в автомобила си, седнал на мястото на водача, а край него минал полицейски патрулен автомобил, в който били свидетелите Р. СТ. и С. М.. Полицейски те служители попитали водача защо е спрял на спирката, а той ги попитал защо не се возят със закопчани предпазни колани. Тогава свидетелят С. паркирал полицейския автомобил и извършил проверка на документите на жалбоподателя, като крайният резултат от тази проверка бил съставен акт на водача затова, че е паркирал на по-малко от пет метра от зоната на спирката на МГТ на адреса, посочен по-горе. АУАН е връчен лично на жалбоподателя в момента на съставянето му.
Въз основа на издадения АУАН е издадено процесното НП № 21-4332011459 от 08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т.
8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б.
ЦВ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Горната фактическа обстановка се установи на базата на събраните по делото гласни доказателствени средства, както и на базата на писмените доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите са непротиворечиви и логични, поради което им дава вяра изцяло. Следва да се отбележи, че заявеното от свидетелите намира опора и в писмените доказателства по делото. по фактите по делото няма спор, тъй като не е спорно между страните, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил спрян в близост до спирката, за което са налични и фотоснимки по делото.
Спорен момент се явява единствено приложението на материалния закон при 2 безспорните фактически обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в разрез с изискванията на чл. 42 ЗАНН, защото е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за действия, които не представляват административно нарушение.
Съдът намира, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят Цветков е престоявал на въпросната спирка, а не е паркирал там по смисъла на ЗДвП. Тук е моментът да се посочи, че нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП сочи, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“. Законът не е поставил изискване двигателят на превозното средство да бъде работещ или не, т.е. последното обстоятелство е без всякакво значение.
От друга страна законът дефинира и какво се разбира под понятието „паркирано“ превозно средство, а именно - паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
В конкретния случай няма спор, че автомобилът е бил престояващ, а не паркиран по смисъла на закона, защото самите полицейски служители са заявили, че водачът е бил в него с цел да изчака сина му да се качи в автомобила. Нещо повече, тези обстоятелства се потвърждават и от факта, че почти веднага след започването на проверката е пристигнал и сина на водача на автомобила, т.е. заявеното от последния е вярно.
3
Ето защо, не е налице извършено административно нарушение, тъй като ЗДвП не забранява престоя на спирките, както е сторил това изрично за паркирането на тях. В нормата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП законодателят е забранил паркирането на спирките на масовия градски транспорт, а не и престоя на МПС. Същевременно, действията на жалбоподателя са описани в НП като паркиране, което само по себе си е основание за отмяна на НП, тъй като е налице разминаване между словесната формулировка на нарушението и установените фактически обстоятелства по делото.
С тези мотиви съдът намира, че следва да отмени изцяло като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Доколкото в съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че не претендира разноски, съдът намира, че такива не следва да се присъждат, независимо от отправеното в жалбата искане за това, защото последващото изявление на страната по делото следва да се приема за меродавно от съда.
Ето защо, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№
21-4332-011459 от
08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б. ЦВ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4