Решение № 136 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000500832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 99 от 09.01.2023 г. по гр.д. 12807/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), ГО, I-13 състав, са отхвърлени: а) предявен от С. А. Р., ЕГН ********** против Л. П. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.39 ЗН за установяване, че саморъчното завещание на М. Й. И. от 15.11.2017 г. е отменено от последващо саморъчно такова от 01.03.2019 г.; б) предявен от С. А. Р., ЕГН ********** против Л. П. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника Л. П. К., че С. А. Р. е собственик по силата на завещание от М. Й. И. от 01.03.2019 г. на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** представляващ Апартамент № **, находящ се в гр. ***, *** община, район ***, ж.к. ***, ул. *** №**, блок № ***, етаж * находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента от 90.78 кв.м. състящ се от: две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, при граници: ул. “Калина Вескова”, ул. “Вл. Башев”, К. М. и стълбище, и при съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно представената кадастрална схема: на същият етаж***, под обекта- *** и над обекта- ***, заедно с мазе № 3, без посочена площ в представените документи за собственост, а декларирано в данъчната служба с площ от 2,00 кв. м., при съседи: С. и Г. А., Л. М. и коридор, заедно с 2,693 % идеални части от общите части на сградата върху мястото, държавна земя, съставляващо съгласно представените документи за собственост, парцел VII 1 от кв. *** в м. “***” по плана на град София, при съседи: изток- ул. “Калина Вескова”, запад- етажна собственост ул. “Владимир Башев” № 9 (девет), север- зелена площ, юг- ул.

“Владимир Башев”. Поради това, ищцата Р. е осъдена да заплати на ответницата К. разноски по делото в размер на 1000 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано с редовна и допустима въззивна жалба от С. А.

Р. (чрез адв. Е. Б. от САК) с оплаквания за неговата неправилност. Навеждат се следните доводи: а) СГС не изпълнил задължението си да даде отговор на всички наведени от страните доводи и направени възражения; не се уточнява кои са тези необсъдени доводи и възражения, но се сочи, че били изложени в проведените съдебни заседания и представените по делото писмени бележки; б) неправилно било становището на решаващия първоинстанционен съд, че въззивницата не е била собственик на процесния недвижим имот към момента на обявяване на саморъчното завещание; това се опровергавало от писмените доказателства по делото, от които било видно, че на 17.08.2021 г. е извършено вписване в Служба по вписванията на Решение 60144/30.07.2021 г. по гр.д. 3081/2020 г. на ВКС за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане (ДИГ), т.е. вписването е в 6месечния срок от влизане на решението в сила, при което праводателят на въззивницата е признат за собственик на процесния имот и то още от 2017 г., когато исковата молба за разваляне на алеаторния договор била вписана в Слубжа по вписванията. Поради това, необосновано СГС твърдял, че към момента на откриване на наследството, имотът не се намирал в патримониума на завещателката; в) на трето място се сочи, че М. И. е собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, а останалата ¼ ид.ч. била собственост на нейната дъщеря С.

Д., което се признавало и в отговора на исковата молба; това водело до извод, че разсъжденията на съда дали става дума за разпореждане с реална или идеална част са абсолютно ненужни – въззивницата била наследник, а не заветник по силата на закона, а СГС преценил нещо друго; г) сочи се, че дори и да се приемело, че Р. била заветник, а не наследник, то пак следвало да се зачете завещателното разпореждане на М. И., а не да се счита, че след направата на общо завещание, не можело да се прави завет на конкретна вещ, което противоречало на логиката на закона; сочи се още, че представеното от ищцата завещание в нейна полза отговаряло на всички императивни законови изисквания и следвало да се зачете, което не било сторено от първостепенния съд.

Иска от САС да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемото лице Л. К. оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК и счита, че първоинстанционното решение следвало да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Също се претендират разноски.

По делото в Софийския апелативен съд не са искани и не са приемани нови доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

2

Ищцата С. А. Р. твърди в исковата си молба, че е придобила по силата на саморъчно завещание от М. Й. И. собствеността върху Апартамент № ** находящ се в гр. ***, *** община, район ***, ж.к. ***, ул. *** № ** (***), блок № ***, етаж * (***), представляващ имот с идентификатор ***. Това завещание е обявено с протокол за обявяване на тайно завещание от 23.06.2020 г. с вх. per. № 62596, акт № 219, том XI, дело № 48177, имотна партида № 697951 по описа на С. В.- нотариус в Ихтимански съдебен район, като същото е съставено от завещателката на 01.03.2019 г. и предадено за съхранение при нотариуса на 12.03.2019 г., а след обявяването му е било вписано на 29.10.2021 г. След проверка в имотния регистър разбрала, че за горния имот е съставен констативен нотариален акт от 2021 г. сочещ като собственик друго лице-ответника по иска Л. П. К..

Последната се била снабдила с акта за собственост въз основа на саморъчно завещание от 2017 г. Ищцата твърди, че съставеното в нейна полза завещание е последващо това на ответницата и го е отменило мълчаливо, тъй като предмет и на двете са идеални части от един и същи апартамент и разпореждането в по-късно съставеното завещание /нейното/ е несъвместимо с предхождащото го /това на ответницата/. Във връзка с възраженията на ответника твърди,че второто завещание не представлява завет, тъй като касае идеална част от имот, а не реален такъв,но дори и това да не е така,то очевидно логиката на закона е завещателят да може да се разпореди безпрепятствено с определена вещ, дори преди това да е завещал цялото си имущество на друго лице.

Поради това, ищцата моли да се постанови решение относно ответницата, че последващото завещание от 2019 г. е отменило като несъвместимо с предходното от 2017 г. разпореждането с процесния апартамент и да признае ,че ищцата е собственик на спорния имот по силата на саморъчно завещание. Моли на основание чл. 537, ал 2 ГПК съдът да се отмени издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 123, том II, дело № 281 от 09.09.2021 г. на нотариус М. Д.-С. с район на действие СРС. Претендира разноски.

Ответникът Л. П. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва изцяло и двата иска.

Излага становище,че ищцата не е наследник по завещание, а заветник, тъй като предмет на завещанието от 2019 г. е един имот. При това положение според нея този завет е недействителен, тъй като към датата на съставянето му завещателката не е била собственик на имота предмет на завета, доколкото е установено, че през 2015 г. го е прехвърлила на трето лице.Оспорва вписването на саморъчното завещание от 01.03.2019 г. като нищожно, така и обявяването му, възразява се изобщо да е налице второ завещание. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззивният съд в настоящия си състав възприе фактите и обстоятелствата по делото от приложените писмени доказателства, както следва:

Процесният имот е придобит през 1974 г. от съпрузите И. П. И. и М. Й. И., като след смъртта на първия през 2004 г. и по общите законови правила, М. е станала собственик на ¾ ид.ч. от апартамента, а дъщеря им С. Д. на ¼ ид.ч. от него.

3

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №239 от 29.04.2015 г. на нотариус с район на действие СРС ¾ ид.ч. от имота, описан като Апартамент № **, находящ се в гр. ***, *** община, район ***, ж.к.

***, в дванадесететажна жилищна сграда- блок № ***, етаж * с площ от 90.78 кв.м. заедно с мазе № 3 с площ от 2 кв.м. и заедно с 2.693% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята УПИ VII в кв. 104 в гр.***, местност ***, е прехвърлен от М. И. на М. К. Д..

Установява се обаче, че на 15.11.2017 г. М. Й. И. е завещала на въззиваемата Л. П.

П. „движимите и недвижимите имоти, който ще останат след моята смърт“, като след този израз е посочено и отделно ¾ ид.части от недвижим имот находящ се в гр. ***, община ***, район ***, в блок № ***, етаж * с площ от 90.78 кв.м. състоящ се от 2 стаи, кухня, баня, тоалетна заедно с 2.693% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята УПИ-VII от кв. 104 по плана на гр.***, местност ***, обективиран, както в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, per. №12182, дело №239 от 29.04.2015 г., така и първичния документ за собственост от 1974 г. С това завещание завещателката изрично е отменила друго предходно завещание, което било нотариално – от 2015 г. (така на л. 15). Завещанието е депозирано на 10.08.2021 г. при нотариус М. Д.-С. - нотариус, регистриран под № *** на НК и с район на действие СРС.

Видно от саморъчно завещание от 01.03.2019 г. (на л. 12) М. Й. И. е завещала на въззивницата конкретно посочен имот, а именно Апартамент № ** на 7 етаж,състоящ се от 2 стаи, кухня, баня, клозет с квадратура 99.78 кв.м. построен на основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя в ж.к. ***, парцел 7, описан в нотариален акт № 112, том XXI, дело № 3530 от 25.09.1974 г. Това завещание е било депозирано при С. В.-нотариус в Ихтимански съдебен район с peг. № *** в регистъра на Нотариалната камара на 12.03.2019 г. от въззивницата, обявено е на 23.06.2020 г. и е вписано на 29.10.2021 г.

От представеното копие от Решение № 60144 от 30.07.2021 г. по гр.д. № 3081/2020 г. на ВКС /л. 46-л.52/ се установява, че на основание чл.87 ЗЗД е развален алеаторния договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №60, том II, peг. №12182, дело №239 от 29.04.2015 г., с който М. И. е прехвърлила на М. К. Д. своите ¾ ид.ч. от процесния апартамент.

На 09.09.2021 г. с нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 125, том V, peг. № 5078. дело № 241 от 09.09.2021 г. на нотариус М. Д.С., № *** на НК и с район на действие СРС, въззиваемата е призната за собственик на ¾ ид.ч. от имота по силата на саморъчно завещание на М. Й. И. от 15.11.2017 г.

Не е спорно още, че М. Й. И. е починала на 03.06.2020 г. в гр.София и като единствен наследник е оставила дъщеря си С. И. Д..

Други относими към предмета на делото доказателства не са били ангажирани от страните.

Спорните между страните въпроси пред САС се свеждат до следното: а) какъв е 4 характерът на завещателните разпореждания от 2017 г. и 2019 г., направени в полза на Л. К. и С. Р., както и съществува ли конкуренция между тях; б) чия е собствеността върху процесното жилище предвид посочената по-горе фактическа обстановка.

Съдът в настоящия си състав намира следното:

На първо място следва да се изясни дали и двете завещателни разпореждания са универсални, или едното (това от 2017 г.) е универсално, а второто (това от 2019 г.) е частно (съгласно дефинициите по чл. 16, ал. 1 и 2 ЗН). В Решение 883/10 от 06.01.2011 г. по гр.д.

1221/2009 г. на ВКС, I г.о. е посочено от какво зависи преценката дали едно завещание е частно или универсално.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да се отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя – в този смисъл е решение №855/11.12.2010 г. по гр.д. №1497/2009 г. на ВКС, І г.о.