Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 115 от 27.03.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 234/2026
Вид
Определение № 115
Подписан
27.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 15, ал. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. ХАСКОВО, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря Р. В. Н. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Частно наказателно дело № 20265600200234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА , във връзка с чл.

64 от НПК.

Образувано е по искане на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на основание чл.

15, ал. 1 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 64 от НПК, по отношение на *** гражданин С. А. (S. A.), роден на ********** г. Целта на исканата мярка е обезпечаване на започналото производство по екстрадиция по молба на съдебните власти на Република Турция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Хасково поддържа искането, като излага подробни съображения за наличието на всички законови предпоставки. Изтъква се, че лицето се издирва за изключително тежко престъпление, свързано с наркотични вещества, като паралелно с това е привлечено като обвиняем и по висящо наказателно производство в Република България. Прокурорът акцентира върху обстоятелството, че лицето е било обявено за общодържавно издирване, което обективира реална опасност от укриване.

Защитата на чуждия гражданин оспорва искането, като сочи, че същият е със статут на постоянно пребиваващ и има установен адрес в страната. Самият А. дава обяснения, че живее под наем в с. ***, но признава за престой в Република Румъния поради липса на съгласие с предходен 1 наемодател в гр. ***.

Съдът, след като се запозна с материалите по приложената преписка на ВКП и ОП-Хасково и прецени събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на С. А. е постъпила официална молба за екстрадиция от 09.12.2025 г., издадена от съдия при 3-ти Тежък наказателен съд гр. Едирне, Република Турция. Молбата е придружена от Заповед за арестуване от 20.10.2025 г. по съдебно дело № 2025/277-Е, която съставлява валиден акт за задържане по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ. Лицето се издирва за извършено на 14.07.2024 г. престъпление по чл. 188/1 от Турския наказателен кодекс – внос на наркотици и психотропни вещества, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 30 години. Изпълнено е изискването за двойна наказуемост, тъй като деянието съответства на престъплението по чл.

242, ал. 2 от българския НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 15 години. Самоличността на задържания е безспорно потвърдена чрез експертни справки № 179/2026 г. и № 1805/2026 г. на ГПУ-Свиленград.

При преценка на необходимостта от вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът намира, че е налице реална и непосредствена опасност лицето да се укрие. Този извод се налага преди всичко от поведението на А. след извършване на деянието в Турция, когато той незабавно е напуснал пределите на родината си. Още по-съществен е фактът, че след получаване на искането за екстрадиция, лицето не е било открито на официално регистрирания си адрес в гр. ***, което е наложило обявяването му за общодържавно издирване със Заповед № 35133-56-25.03.2026 г. Дадените в съдебно заседание обяснения за пребиваване под наем в с. *** са напълно лишени от доказателствена опора, тъй като не е представен договор за наем или друг документ. Признанието на лицето, че е пребивавало в Република Румъния за период от два месеца, потвърждава неговата мобилност и липса на трайна обвързаност с конкретно място в България, въпреки формалния му статут на постоянно пребиваващ.

Наред с опасността от укриване, съдът намира, че съществува и реална опасност от извършване на друго престъпление. От представените от Окръжна прокуратура доказателства се установява, че срещу А. в България е образувано Бързо производство № 114/2026 г. по описа на РУ-Свиленград за 2 престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство разкрива личностна характеристика с висока степен на обществена опасност и склонност към нарушаване на правовия ред, особено в контекста на сходството между българското обвинение и това, за което се иска неговата екстрадиция.

Предвид изключително високия размер на наказанието, което заплашва лицето в Република Турция (30 години лишаване от свобода), и факта, че разрешението му за пребиваване в България е към края на своя срок (валидно до 14.04.2026 г.), всяка по-лека мярка за неотклонение би била недостатъчна да гарантира участието му в екстрадиционната процедура.

Единствено мярката „Задържане под стража“ съответства на тежестта на случая и на процесуалното поведение на лицето до момента.

Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 64 от НПК, Окръжен съд – Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на *** гражданин С. А. (S. A.), роден на ********** г. в гр. ***, ***, притежаващ *** паспорт № *** и ЛНЧ ***, до приключване на производството по неговата екстрадиция.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 3-дневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред Апелативен съд – Пловдив за 02.04.2026 година, 10 часа, за която дата страните се считат уведомени от днес.

Да се изпрати съобщение на ОЗ-Охрана Хасково.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3