Решение № 86 от 13.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000654 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 285/18.06.2025 година, постановено по т. дело № 250/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „Билд Солар - БГ“ ЕООД, ЕИК 202778639, гр.Стара Загора, ул. „Евлоги Георгиев“ 63, ет.2, ап.8, да заплати на „Демолекс 2“ ООД, ЕИК 205276008, гр. Рудозем, ул. „Бук“ 16, със съдебен адрес гр. П., ул. "А" № *, ет. * - адв.Е. П., следните суми:

-сумата 90 000 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР - пробивно-взривни работи в обем от 3000 куб.м на основание Договор от 01.03.2024 г., за което е издадена фактура от 25.03.2024 г., ведно с обезщетение за забава от 22.04.2024 г. до окончателното изплащане;

-сумата 3000 лв., представляваща разходи за транспорт на техника до обекта на основание Договор от 01.03.2024 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба - 22.04.2024 г. до окончателното изплащане;

1

-сумата 15 375 лв. разноски по делото.

Отхвърлен е предявеният от „Демолекс 2“ ООД, ЕИК 205276008, против „Билд Солар-БГ“ ЕООД, ЕИК 202778639, иск за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за проучване на възможността за защита предвид неизпълнението на договорното задължение на „Билд Солар –БГ“ ЕООД да заплати възнаграждение за извършени СМР по Договор от 01.03.2024 г.

Осъдено е „Демолекс 2“ ООД, ЕИК 205276008, да заплати на „Билд Солар – БГ“ ЕООД сумата 83 лв., представляваща направени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу така постаовеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат И. С. като процесуален представител на „Билд Солар-БГ“ ЕООД.

С въззивната жалба се поддържа недопустимост на решението в неговата цялост, както и неговата неправилност в частта, с която са уважени исковите претенции над сумата от общо 33 000 лева с включен ДДС. Според жалбоподателя решението е недопустимо, тъй като е постановено по искова молба, подадена от младши адвокат, нямащ право да предоставя правна помощ на страни по дела пред Окръжен съд, действащ като първа инстанция.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че след потвърждаване от управителя на дружеството-ищец на извършените действия от младши адвоката няма основания за прекратяване на производството по делото.

Становището на жалбоподателя е, че действията на младши адвоката, осъществени при наличие на императивна забрана за това в чл. 20, ал. 6 от Закона за адвокатурата, не могат да бъдат потвърждавани, тъй като по този начин би се стигнало до заобикаляне на закона. Според него не се касаело за хипотеза на липсващо пълномощие, а за пълна липса на правна възможност за участие в процеса. По тези съображения се иска обезсилване на първоинстанционното решение в неговата цялост и прекратяване на производството по делото.

Втората група доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението в частта за разликата над 30 000 лева до претендираните 90 000 лева с ДДС за изпълнени взривни работи, извън признатите от ответника искови претенции, включващи дължимата на изпълнителя сума от 3 000 лева за транспорт на техника до процесния обект и сумата от 30 000 лева с ДДС за 2 изпълнена работа /осъществено взривяване/ на 1000 куб. метра скална маса.

Твърди се, че съдът неправилно е приел настъпване на последиците по чл. 4.3 от договора. Изразява се становище, че дори да се приеме за действителна въпросната клауза, конклудентните действия по неприемане следва да бъдат извършени чрез неявяване на възложителя на обекта и неизвършване и неприемане на работата на място. Липсвала възможност както по договора, така и съобразно житейската и търговска логика, работата да се счита за приета чрез изпращане на едностранно изготвен от изпълнителя акт образец 19 по пощата или имейл, което лишавало възложителя от възможността да възрази срещу количеството на извършената работа.Твърди се освен това, че възложителят е изразил изрично несъгласие с обема на взривената скална маса и е поканил изпълнителя на обекта за изготвяне на приемо-предавателен протокол, но изпълнителят отказал. Поддържа се допустимост на възраженията за неточно изпълнение на възложената работа в количествено отношение по предявен иск по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, като се твърди, че те не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия. Според жалбоподателя, въпреки възложената на ищеца с доклада по делото доказателствена тежест да установи количеството на извършената работа, това не било сторено при условията на пълно и главно доказване. Изразява се несъгласие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като се твърди, че тя се основава само на изготвения проект за взривни работи, без извършване на оглед на място и установяване на реално изпълнената работа.

Твърди се, че спорът между страните е именно в некоректното изпълнение на проекта за взривни работи и по-малкия обем на изпълненото, като ищецът не установил по делото действителното количество взривена скална маса.

Във въззивната жалба има доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, респ. за липса на указания и лишаване на ответника от възможността да проведе насрещно доказване по въпросите за неприемането и неизвършването на възложената работа. Във връзка с това оплакване са формулирани и доказателствени искания. В проведеното открито съдебно заседание, с мотивирано определение, въззивният съд е оставил без уважение исканията за коригиране на изготвения доклад чрез ново разпределяне на доказателствената тежест, както и за събиране на поисканите доказателства, приемайки, че няма допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при

3 изготвяне на доклада по делото и че е настъпила преклузия за поисканите с въззивната жалба доказателства, както и че същите са неотносими към спора по делото.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца „Демолекс“ 2 ООД, чрез процесуалния представител адвокат Е. П.. С него се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че тя е недопустима в частта, с която се обжалва решението, постановено при признание на иска, а именно за сумите от 3000 лева с ДДС транспортни разходи и до размера на 30 000 лева с ДДС за изпълнени пробивно-взривни работи по договора. В останалата част се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като са развити съображения за неоснователност на изложените в нея оплаквания, основани на подробен анализ на събраните доказателства. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло и за присъждане на разноски за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки доводите на страните доказателства, съдът приема следното: и събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата „Демолекс 2“ ООД за нейната недопустимост срещу решението в частта, с която „Билд Солар-БГ“ ЕООД е осъдено да заплати сумите от 3000 лева с ДДС транспортни разходи и до размера на 30 000 лева с ДДС / при общо претендирани 90 000 лева/ за изпълнени пробивно-взривни работи по процесния договор от 01.03.2024 година. В първоинстанционното производство ответникът действително е признал дължимостта на тези суми част от претендираните от ищеца такива въз основа на договора за изработка. При признание за основателност на иска само за част от исковите претенции първоинстанционният съд не е постановил решение по смисъла на чл. 237 от ГПК. Дори обаче да се приеме, че става дума за решение при признание на иска в посочената част, това не води до недопустимост на въззивната жалба срещу него.

4

Според чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.237, ал.2 ГПК. За това решение, за разлика от неприсъственото решение - чл. 239 ал.4 ГПК, процесуалният закон не е изключил обжалваемостта. Поради това въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба, която досежно присъдените суми от общо 33 000 лева, описани по-горе, касае само неговата допустимост.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Доводите, изложени във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение поради ненадлежно сезиране на съда от ищеца „Демолекс 2“ ООД, са неоснователни.

Те се основават на обстоятелството, че исковата молба е подадена от името на „Демолекс2“ ЕООД чрез процесуален представител – адвокат Е. П., който към момента на подаването й – 22.04.2024 година е имал качеството на младши адвокат по смисъла на чл. 20 от Закона за адвокатурата. Към исковата молба е приложено пълномощно от 22.04.2024 година. С него управителят на „Демолекс 2“ ООД В. С. П. е упълномощил адвокат Е. П. да подаде искова молба срещу „Билд Солар- БГ“ ЕООД и да осъществява процесуално представителство по образуваното дело до окончателното му свършване във всички инстанции.

Безспорно е обстоятелството, а и с представените в първоинстанционното производство доказателства е установено, че Е. П. е вписан в Пловдивската адвокатска колегия като младши адвокат на дата 06.07.2022 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Закона за адвокатурата младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат, с ограниченията, посочени в закона. Според ал. 6 на чл. 20, младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.

5

Младшият адвокат придобива пълните права на адвокат след изтичане на две години от вписването му, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.

9 от Закона за адвокатурата, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5, за каквито в случая няма данни. Т.е. Е. П. е пълноправен адвокат, считано от 07.07.2024 година.

Процесуалните действия, които са извършени по първоинстанционното дело до тази дата, освен подаването на исковата молба и приложенията към нея, включват процедурата по първоначалната размяна на книжата до подаване на писмен отговор от ответника по чл. 367 от ГПК. В изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд № 1911 от 02.07.2024 година за подаване на допълнителна искова молба, както и за представяне на доказателства за надлежната представителна власт на адвокат П. или потвърждение на извършените от него действия без представителна власт, по делото е подадена молба вх. № 234115 от 08.07.2024 година от управителя на дружеството-ищец „Демолекс 2“ ООД В. П., с която са потвърдени извършените до момента действия от Е. П., включително подаването на исковата молба. Приложено е и ново пълномощно от дата 08.07.2024 година за представителство по делото.

При така извършените процесуални действия не могат да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя за недопустимост на исковете поради ненадлежно сезиране на първоинстанционния съд и невъзможност за потвърждаване на действията, извършени от младши адвокат в нарушение на забраната по чл. 20, ал. 6 от Закона за адвокатурата.

Безспорно е, че подаването на исковата молба е извършено от лице без представителна власт по отношение на ищеца, с оглед императивната забрана по чл. 20, ал. 6 от Закона за адвокатурата. Тази нередовност е отстранена чрез потвърждаване на извършените действия от законния представител на дружеството. Липсата на представителна власт не може да бъде приравнена на неизвършване на съответното процесуално действие, след потвърждаването му от лицето, което притежава такава, при изрично уредената в процесуалния закон възможност за това в чл. 101 от ГПК. Според тази разпоредба съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок 6 за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му / чл. 101, ал. 2 от ГПК/. То се смята за неизвършено само ако в указания срок не е отстранена нередовността / ал. 3 на чл. 101 от ГПК/, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая.