Решение № 7755 от 18.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12776/2024
- Вид
- Решение № 7755
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7755 гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Елена Андреева
Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20241100512776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Столична община и по жалба на К.В.С., В.К.С. и Е.К.С., подадена чрез пълномощника им, срещу Постановление за разноски № 5200/27.06.2024г. по изп. дело № 20247880400525 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, с район на действие СГС.
В жалбата на Столична община се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, няма доказателства, че адвокатското възнаграждение е платено, действията на процесуалния представител на взискателите се свеждат само до подаването на молба за образуване на изп.дело, за което, съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Пълномощникът на взискателите не е извършвал действия по водене на изп.дело и преди плащане на сумата от Столична община.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение, наименовано писмен отговор, от взискателите по изпълнителното дело, подадено чрез пълномощника им, в което жалбата се оспорва като неоснователна.
В жалбата на взискателите К.В.С., В.К.С. и Е.К.С. се твърди, че е липсвало основание за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 1200лв. на 600лв., доколкото длъжникът Столична община, не е заплатила в срока за доброволно изпълнение главницата по исковата молба, което е дало основание на взискателите да подаде нова молба, с която да поискат извършването на изпълнителните действия, описани в нея, като се сочи, че изплащането на дължимата сума е извършено от длъжника едва след получаване на подадената молба от взискателите. Прави се искане за отмяна на постановлението за раноски, в частта, в която е намалено адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение, наименовано становище, от 1 длъжника, в което жалбата се оспорва като неоснователна, като са изложени съображения, идентични с посочените в жалбата, подадени от длъжника ,и се сочи, че в молбата за образуване на изп.дело взискателят е длъжен да посочи изпълнителните способи, за подаването на допълнителна молба, с което той е сторил това, не се дължи възнаграждение.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата на длъжника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбите са процесуално допустимиа, а по същество счита за основателна единствено жалбата на длъжника, поради следното:
Изп.дело № 20247880400525 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 12.06.2024г. по молби от К.В.С., В.К.С. и Е.К.С., подадени чрез пълномощника им – адв. И.Г. от АК – Благоевград, и въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2024г., издаден въз основа на решение № 3027/08.05.2024г. по адм.дело № 584/2023г. по описа на Административен съд - София град, видно от който е, че Столична община е осъдена да заплати на К.В.С., В.К.С. и Е.К.С. сумата от 3330лв. разноски по делото.
В молбите за образуване на изп.дело взискателите са поискали да бъде наложен запор върху подробно описана в молбите една и съща банкова сметка на длъжника в Общинска банка.
На 14.06.2024г. на длъжника – Столична община, е изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ за заплащане на задължение по изп.дело в размер общо на 5282,88лв., от които 3300лв. присъдени разноски/по 1100лв. за всеки от взискателите/, 1200лв. разноски по изп.дело/по 400лв. за всеки от взискателите, 752,88лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 28.06.2024г.
В срока за доброволно изпълнение, на 18.06.2024г. е подадено възражение от Столична община за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и срещу размера на пропорционалната такса, като във възражението длъжникът е посочил, че доколкото единственото действие, извършено от процесуалния представител на длъжниците е подаването на молба за образуване на изп.дело, се дължи само възнаграждението по чл.10 т.1 от Наредбата в размер на 200лв., уточнявайки, че главницата по изп.дело е била изплатена доброволно от Столична община, директно на взискателя.
В становище по подаденото възражение процесуалният представител на взискателите е заявил, че възражението е частично основателно, като е посочил, че доколкото взискателите са тримата, възнаграждението може да бъде намалено до сумата от 600лв., тъй като всеки от взискателите има право на разноски в изпълнителния процес.
Видно от съобщение изх.№ 5200/27.06.2024г. възражението на длъжника е уважено, в частта за намаляване на адвокатския хонорар до сумата от 600лв., а в останалата част молбата е оставена без уважение.
Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от пълномощника на взискателите, както и действително извършените изпълнителни действия във връзка със събиране на дължимите суми, включително обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, намира, че жалбата на Столична община се явява основателна, а тази на взискателите е неоснователна, поради следното:
Между страните липсва спор, че пълномощник на взискателите е била адв. И.Г. от АК - Благоевград, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства. Същата е подала три отделни молби от името на всеки един от взискателите и въз основа на тях и приложения към същите един изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20247880400525 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, с район на действие СГС.
Доколкото изпълнителният лист е бил издаден в полза на тримата взискатели и същите са 2 упълномощили един и същи адвокат да ги представлява по делото, е липсвала пречка пълномощникът им да подаде една молба от името на тримата, като избраният начин за подаване на отделни молби, предвид обстоятелството, че въз основа на тях е образувано само едно изпълнително дело, не може да обоснове извод за дължимост на по-голям размер на адвокатското възнаграждение от минималния, предвиден в разпоредбата на чл.10 т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, доколкото трите молби са идентични и единствената разлика в тях са имената на взискателите, като пълномощникът е поискал да бъде наложен запор на една и съща банкова сметка на Столична община в Общинска банка.
С оглед обстоятелството, че единственото извършено действие от пълномощника на взискателите е подаването на три отделни молби за образуване на едно изпълнително дело, като съобрази, че не се е налагало извършването на други изпълнителни действия, поради това, че банковите сметки на Столична община са публично известни, както и с оглед обстоятелството, че длъжникът своевременно, в срока за доброволно изпълнение, е възразил срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение, предвид и обстоятелството, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, настоящият състав счита, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането на ПДИ, а пълномощникът на взискателя е подал вместо една, три отделни молби, въз осонва на които и издадения в полза на тримата взискатели един изпълнителен лист е образувано горепосоченото изп.дело.
Като съобрази изложеното и фактически извършените действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 600лв. следва да бъде отменено, респ. в съответната част по отношение разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Постановление за разноски № 5200/27.06.2024г. по изп. дело № 20247880400525 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, с район на действие СГС, с което е намален размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 600лв. и в съответната част относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.В.С., В.К.С. и Е.К.С., подадена чрез пълномощника им, срещу Постановление за разноски № 5200/27.06.2024г. по изп. дело № 20247880400525 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4