Определение № 87 от 10.02.2026, Районен съд - Крумовград
- Съд
- Районен съд - Крумовград
- Дело
- Частно гражданско дело 131/2026
- Вид
- Определение № 87
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Иван Илиев Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 гр. Крумовград, 10.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Ил. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Частно гражданско дело № 20265130100131 по описа за 2026 година
На 27.01.2026 г. ТИМ ЛОГИСТИК - БГ ЕООД, с ЕИК: 208156537, със седалище и адрес на управление: **********, чрез пълномощник адв.А. Н. К., е подал заявление до Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу "Ди Ес Лоджистик" ЕООД, с ЕИК: 206551304, със седалище и адрес на управление: ********** за заплащане на сумата 2 279,95 евро (двe хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 цента), представляваща главница по Договор за услуги № 2919 от 24.10.2025 г. за транспортна услуга от Солун, Гърция, до Хановер, Германия, за която дружеството е издало фактура № 75/07.11.2025 г. за извършената услуга на стойност 3716 лв. без ДДС или 4459,20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за период от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 270 евро (двеста и седемдесет евро), държавна такса в размер на: 38,76 евро (тридесет и осем евро и 76 цента).
Издадена е заповед № 114 от 28.01.2026 г. по ч. гр. д. № 131/2026 г.по описа на Районен съд - Крумовград, с която заявлението спрямо "Ди Ес Лоджистик" ЕООД е уважено изцяло.
Н а 05.02.2026 г. при извършена проверка на постъпило възражение по чл. 414а от ГПК с вх. № 1284 / 05 .02. 2026 г. на Районен съд – Търговище по ч.гр. дело №131 / 2026 г. по описа на Районен съд - Крумовград на "Ди Ес Лоджистик" ЕООД, с ЕИК: 206551304, със седалище и адрес на управление: **********, се установява, че със същото длъжника по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 114 / 28.01.2026 г. постановена по горепосоченото дело е посочил, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължал разноски за производството. Възражението му произтичало от следните обстоятелства: условията относно срока за плащане по заявка-договор за транспорт № 2919/24.10.2025 г. и представил платежно нареждане от 04 .02. 2026 г. за сумата от 2 279,95 евро.
С разпореждане № 127 от 05.02.2026 г. настоящият съдебен състав е дал указания на заявителя да депозира писмено становище по възраженията и молбите.
Н а 06.02.2026 г., в дадения срок, заявителят с писмено становище е посочил, че длъжника е заплатил на 04.02.2025 г. сума в размер на 2279,95 евро, но не е заплатил разноските по производството, както и законната лихва за периода от подаване на заявлението – 27.01.2026 г. до датата на плащане 04.02.2026 г. В тази връзка моли съда да има предвид, че плащането на главницата е извършено едва след получаване на заповедта за изпълнение и подаденото от длъжника възражение е бланково и в него длъжникът сочи, че не е станал причина за образуване на производството, без обаче да сочи каквито и да било обстоятелства, които да подкрепат това твърдение. Напротив, от приложените документи 1 било видно, че срокът за плащане е 45 дни от датата на получаване на CMR + фактура като CMR са били предадени при предаване на стоката, за което свидетелстват датата и подписа на получателя, а фактурата била издадена от довереното му дружество в деня на разтоварване – 07.11.2025 г. и била изпратена незабавно по електронна поща на длъжника.
Във фактурата бил изрично посочен срокът на плащане – до 22.12.2025 г. Въпреки това в уговорения срок плащане не било извършено и предвид горното счита, че длъжникът следвало да заплати на довереното му дружество разноските по производството, съгласно заповедта за изпълнение, както и законната лихва за забава за периода от 27.01.2026 г. до 04.02.2026 г. и моли да му бъде издаден изпълнителен лист за тези суми.
Твърденията на длъжника, че не е дал повод за предявяване на вземането, не отговаря на фактическите обстоятелства по делото, доколкото от представения платежен документ е видно, че едва на 04.02.2026 г. е заплатил за извършената услуга, а съгласно фактурата, в същата изрично е посочен срокът на плащане – до 22.12.2025 г., а и самото заявление е подадено на 27.01.2026 г. и плащането е направено едва след получаване на издадената въз основа на него заповед № 114 от 28.01.2026 г. Безспорно е, че длъжника н е е заплатил разноските на заявителя за адвокатско възнаграждение в размер на 270 евро с ДДС, за държавна такса в размер на 38, 76 евро, ведно със законната лихва за забава за периода от 27.01.2026 г. до 04.02.2026 г. върху главницата от 2 279,95 евро (двe хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 цента), които са обективирани в издадената от настоящия съдебен състав заповед № 114 от 28.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 131/2026 г., по описа на Районен съд – Крумовград.
Безспорно е, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на заявителя, признанието и по-точно - изпълнението не е достатъчно, за да се освободи длъжникът от отговорността за разноски. В случая не е небходимо предходните действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.
Поради изложеното и с оглед на това, че в настоящия случай е налице даване на повод от страна на длъжника за завеждане на съдебното производство, плащането на процесната дължима сума за главница не го освобождава от разноски.
Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото и следва заявителя да бъде обезщетен за направените от него разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство, в случаите, в които не се е развило исково производство. След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което съдът е длъжен да се съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, които не държат сметка за фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав, като съобрази характера на заповедното производство, обема на извършените действия, материалния интерес, който е 2279,95 евро за вземането, както и фактическата и правна сложност, с която се характеризира спорът, намира, че справедливото и съответстващо на извършения труд адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на заявителя, е претендираната сума в размер на 270 евро с ДДС. Неговата съразмерност съответства на обезсилената част на издадената заповед, който предполага материален интерес съответстваш на минимален размер на адвокатското възнаграждение в производството от 381, 38 евро съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е видно, че в случая същия е по – малък от претендирания такъв с почти 30%.
Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена само за главницата и производството по делото, следва да бъде прекратено в тази част. За претендираните от заявителя разноски и уважени в размер на 38,76 евро (тридесет и осем евро и 76 цента) заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 270 евро с ДДС, ведно със законната лихва за забава за периода от 27.01.2026 г. до 04.02.2026 г. върху главницата от 2 279,95 евро (двe хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 цента) с горепосочената влязла в сила заповед за изпълнение, следва да се издаде изпълнителен лист.
2
Така мотивиран и на осн. чл. 414а, ал. 5 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №114 от 28.01.2026 г., издадена по ч. гр. д.№ 131/2026 г. по описа на Районен съд – Крумовград, в частта, с която "Ди Ес Лоджистик" ЕООД, с ЕИК: 206551304, със седалище и адрес на управление: ********** е осъден да заплати на ТИМ ЛОГИСТИК - БГ ЕООД, с ЕИК:
208156537, със седалище и адрес на управление: **********, чрез пълномощник адв.А. Н.
К. сумата в размер на 2 279,95 евро (двe хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 цента), представляваща главница по Договор за услуги № 2919 от 24.10.2025 г. за транспортна услуга от Солун, Гърция, до Хановер, Германия, за която дружеството е издало фактура № 75/07.11.2025 г. за извършената услуга на стойност 3716 лв. без ДДС или 4459,20 лв. с ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 131/2026 г. по описа на Районен съд – Крумовград в тази част.
Да се издаде изпълнителен лист на кредитора ТИМ ЛОГИСТИК - БГ ЕООД, с ЕИК:
208156537, със седалище и адрес на управление: **********, чрез пълномощник адв.А. Н.
К. в частта за заплатена държавна такса в размер на 38,76 евро (тридесет и осем евро и 76 цента) и адвокатско възнаграждение в размер на 270 евро с ДДС, ведно със законната лихва за забава за периода от 27.01.2026 г. до 04.02.2026 г. върху главницата от 2 279,95 евро (двe хиляди двеста седемдесет и девет евро и 95 цента).
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
3