Решение № 62 от 01.06.2026, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Административно наказателно дело 28/2026
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 257(1) · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал.1 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. гр. Димитровград, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20265610200028 по описа за 2026 година 1. Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.
2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Г. Б. Д. ЕГН: **********, адрес: гр. Димитровград, ул.
„*********, е останал недоволен от наказателно постановление(НП) №:254змвр02.08.01.2026г. на началник на РУ Димитровград, с което за това, че на
07.12.2025г. около 06.30 часа в гр. Димитровград на бул. Ст. Стамболов № 14, не изпълнява многократно устно издадено му полицейско разпореждане от униформен служител на МВР, изразяващо се в това : да не се качва да управлява автомобил след като е употребил алкохол, което той не изпълнява, с което виновно е нарушилчл.64, ал.1(4) от ЗМВР, поради което и на основание чл.
257(1) от ЗМВР му било наложено наказание глоба в размер на 400 лева(204.50 €). Моли за отмяна, излага и доводи в тази връзка.
3. В с.з. се явява, чрез представител поддържа жалбата си 4. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- Н-к РУ Димитровград към ОДМВР- Хасково писмено оспорва жалбата.
5. ПРБ не взема становище.
Приложим закон.
6. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР) чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (4) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския 1 орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв..
Факти по делото.
7. Жалбоподателят към декември 2025 г. бил на 76 години, имал проблеми със слуха, в последствие дъщеря му- св. В. започнала да го води по изследвания, които и сега продължавали. Било казано , че има деменция, в стресови състояния реагирал неадекватно. Въпреки всичко това, той живеел рутинно, обслужвал се сам. На 07.12.25 г. употребил алкохол и се качил на лек автомобил Опел Астра с рег.номер ****. Възприет бил от служители на МВР- Димитровград , свидетелите В. и М.. Около 05:30 сутринта бил спрян на вход на автопазар в гр.
Димитровград по бул. Ст. Стамболов, а поради силен дъх на алкохол и неадекватно състояние била извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) GA4206978, от 07.12.2025 г., което е служебно известно на този съд, предвид разглеждане на НАХД№ 27/2026 г. по описа на РСДимитровград в същият заседателен ден на настоящият състав 8. Служителите на МВР предупредили първо устно жалбоподателят да не се качва в това състояние в колата , тъй като е употребил алкохол, но тъй като по закон при така констатираната концентрация нямали задължение да го откарат до ЦСМП за даване на кръв, те преценили, че поради опиянението си жалбоподателят действал самоволно и не желаел да спазва разпорежданията. Това наложило св.
В. да издаде писмено разпореждане , с което се разпореждало жалбоподателят да не управлява МПС след като е съставен АУАН GA4206978, от 07.12.2025 г. след употреба на алкохол и връчен ЗППАМ и до придобиване на правоспособност, което разпореждане подписал. Въпреки това , жалбоподателят се качил на автомобила си и подкарал в посока север към кв. Марийно. Служителите на реда потеглили след него и го спрели в началото на моста над р. Марица. Съставен му бил АУАН № 415891 от 07.12.2025г. , който жалбоподателят не подписал, отказал това. Въз основа на този АУАН е издадено предметното на делото №:254змвр02.08.01.2026г. на началник на РУ Димитровград, с което за това, че на
07.12.2025г. около 06.30 часа в гр. Димитровград на бул. Ст. Стамболов № 14, не изпълнява многократно устно издадено му полицейско разпореждане от униформен служител на МВР, изразяващо се в това : да не се качва да управлява 2 автомобил след като е употребил алкохол, което той не изпълнява, с което виновно е нарушилчл.64, ал.1(4) от ЗМВР, поради което и на основание чл.
257(1) от ЗМВР му било наложено наказание глоба в размер на 400 лева(204.50 €). Няма възражение за просрочие на жалбата.
9. Горната фактическа обстановка се установи от събрания еднопосочен доказателствен материал по делото.
Процесуална допустимост.
10. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.
По същество.
11. НП е законосъобразно издадено, при спазване на всички процесуални правила в ЗАНН и ЗДвП.
12. Прави се довод за липса на вменяемост поради заболяване на жалбоподателят.
13. За този съд без съмнение е, че с оглед напредналата възраст и първични данни за физиологически проблеми в мозъка на жалбоподателят, адекватно е обяснението, което дава неговата дъщеря , разпитана като свидетел. Все пак тези данни не са достатъчни за този съд, за да се породи съмнение по повод вменяемостта на жалбоподателят.
14. Това е така , защото изнесеното от св. В. е по- скоро в посока ,че проблемите не пречат на жалбоподателят да извършва волево и съзнателно действия, за които да носи отговорност. Наистина е ноторно, че на тази възраст организмът и психиката са комроментирани, а когато бъде употребен алкохол, проблемите преобладаващо се засилват. Все пак обаче това не е достатъчно да се стигне до необходимост от съдебно- медицинска експертиза, която да изследва въпроса с вменяемостта.
15. Безспорно се установи, че жалбоподателят не е изпълнил полицейско писмено разпореждане, което му е надлежно връчено.
16. Несъмнено е нарушен чл. 64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР.
17. Не трябва обаче да се налага наказание за това нарушение , защото случаят е очевидно маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
18. Съдът отчита преди всичко здравословното състояние на жалбоподателят и неговата преклонна възраст. Стана ясно от показанията на неговата дъщеря , че когато е в стресова ситуация, жалбоподателят действа автоматично, без да се вслушва в околните, на практика действа ирационално. Данни за такова поведение се събраха и от разпита на св. Х., според който при предупрежденията жалбоподателят говорел несвързано, а и чисто обективно е видно от писмените доказателства по делото- в частност подписва разпореждането, но отказва да 3 подпиша АУАН минути след това. Това са данни, които не са могли да бъдат ясни на служителите на реда, така че те не могат да бъдат упрекнати в своето поведение.
19. Макар и да касаят субективното отношение на жалбоподателят към постъпките и техните последици, не може да се счете , че те водят към извод за неговата невменяемост, но на общо основание следва да се отчитат в контекста на маловажността.
20. От друга страна, отчитайки преди всичко личностновите особености на жалбоподателят, цяло поведение е до такава степен малко обществено опасно, че предвидената в закона санкция е повече от непропорционално и несъразмерно за случилото се. Деянието е се приема за маловажно и наказание не се следва, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗАНН, като НП се отмени в санкционната му част.
21. Претенцията за разноски в този смисъл е неоснователна , тъй като деянието е извършено виновно от жалбоподателят, т.е. НП не е отменено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №:254змвр-02.08.01.2026г. на началник на РУ Димитровград, с което на Г. Б. Д. ЕГН: **********, адрес: гр. Димитровград, ул.
„********* за това, че на 07.12.2025г. около 06.30 часа в гр. Димитровград на бул. Ст.
Стамболов № 14, не изпълнява многократно устно издадено му полицейско разпореждане от униформен служител на МВР, изразяващо се в това : да не се качва да управлява автомобил след като е употребил алкохол, което той не изпълнява, с което виновно е нарушил чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, поради което и на основание чл.
257(1) от ЗМВР му било наложено наказание глоба в размер на 400 лева(204.50 €), както следва:
ОТМЕНЯ постановлението в частта, в която на Г. Б. Д. на основание на основание чл.
257(1) от ЗМВР му било наложено наказание глоба в размер на 400 лева(204.50 €), вместо което
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Б. Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4